Диляна ДИМИТРОВА
27.12.2025
„Велика“ от Тони Макнамара – едно от най-интересните нови заглавия през настоящия театрален сезон – е разказ за отровата на властта, за промяната в човека, за баланса между свобода, любов, невинност и злина. Темите на този спектакъл в Малък градски театър „Зад канала“ силно ангажират общественото внимание у нас през последния месец. В главната роля е Весела Бабинова, връстница на промяната, родена през август 1989 г. На сцената тя въплъщава абсолютната власт – в лицето на императрица Екатерина Велика, а в реалността актрисата е от другата страна – често излиза на протести срещу властта заради безизходицата, в която се чувства като български гражданин. В пост в социалните мрежи преди месец тя заяви, че неутралната позиция не помага на жертвата, винаги подкрепя насилника. Гласът ù отекна особено ярко след дългата тишина и безразличие към обществените дела на хората от театъра.
Весела Бабинова се отличава на професионалната сцена още преди да завърши НАТФИЗ – година по-рано, през 2012 г., тя получава награда „Аскеер“ за изгряваща звезда в спектакъла „Нощна пеперуда“, заглавие на Народен театър „Иван Вазов“. На същата сцена играе и Офелия в „Хамлет“. Следва поредица от роли в Малък градски театър „Зад канала“ – в „Лив Щайн“, „Пияните“, „Ромул Велики“, „Човекът, който искаше“, „Том Сойер“, „Скъперникът“, „Портокал с часовников механизъм“, „Лято и дим“. За ролята на чалга певица в спектакъла „Попфолк хроники: Бели птици и куршуми“ е отличена с награда „Икар“. За моноспектакъла си „Пистолет в торнадо“ тя печели две награди „Икар“ – за водеща женска роля и награда на публиката за най-добро драматично представление. Играе още в Театър 199, „Сфумато“, Сатиричния театър и Artvent.
Вижте още: ИМПЕРАТРИЦА ПО БЪЛГАРСКИ
Бабинова е позната и с играта си пред камера – във филма „Вездесъщият“ (2017), в сериала „Денят на бащата“ (2019), в „Снимка с Юки“ (2019), „Мен не ме мислете“ (2022) и „Плът“ (2025).
– Велика… Това е една от най-изхабените думи в дребнотемието на нашето време. Какво е да се бориш срещу клишетата на сцената, г-жо Бабинова?
– Може би внимавам да не окачествявам дадена сцена, персонаж или проблем само като клише. Повечето хора влагат негативен смисъл в тази дума, но аз нямам против да вървя по познат път, вече утъпкан от други хора. Вероятно е по-важно как човек го изминава. Клишето по-скоро изисква, отколкото да те улеснява.
– Какъв е подходът ви като актриса към нюанса между велико и величествено?
– Нямам такъв подход, но за мен този нюанс може би се намира някъде между деликатността, финеса и умерената гордост. В репетиционния процес на „Велика“ съм се осланяла най-вече на режисьора Стайко Мурждев и на моите колеги от Малък градски театър „Зад канала“.
– Приписват на мъжете ролята на строители на историята. Как влияе присъствието на личности като Екатерина Велика в историята?
– Мисля, че след истории като нейната хората се учат да не съдят прибързано. В началото на своето управление Екатерина Велика е била доста подценявана. Никой не е предполагал, че ще се задържи толкова дълго на трона и то с такъв огромен успех. Той носи на Русия не само територии, но прославя страната и като културно средище, а Екатерина се утвърждава като един от най-влиятелните и могъщи владетели за времето си. Нито приближените в двора, нито политическите ù съперници са били наясно всъщност колко е прозорлива тя, с каква далновидност разполага, колко е целеустремена и не на последно място колко хитра, но и умна е.
– Жената върти света не само когато е начело на империи, как го правят жените от нашето време?
– Жените от нашето време го правят с цената на много жертви. Тези жертви обикновено са саможертви. Без да искам да ни изкарвам мъченици, но виждам себе си, приятелките ми, жените около мен. Всички работим – всеки ден, неуморно. Гледаш всеки ангажимент да е в срок, всяко обещание да е изпълнено, винаги да си навреме и да си професионалист в това, което правиш. Във всеки смисъл на тази дума, независимо каква е професията ти. Когато има деца, картината става още по-богата и тогава вече се отваря още един раздел в мозъка ти, където някак успяваш да включиш всички останали задачи – като посещение при личен лекар, бял чорапогащник за тържество, игри вкъщи. Битовата част няма да я споменавам, защото ще стане твърде дълго, но ме разбирате накъде бия. Мисля, че жените сме едни съвременни супергерои, защото умело успяваме да се справим с всичко. Без много да мрънкаме. А това определено е постижение.
– Бихте ли назовали жените, на които се възхищавате?
– Най-много се възхищавам на Кейт Уинслет и Ема Томпсън, защото са невероятни актриси и остаряват естествено, без да им пука как изглеждат и пак са адски красиви. От българските жени се възхищавам много на Лиляна Русева, която вече не е сред нас, но определено много харесвам това, което съм успяла да видя на Текла Алексиева, на Йоана Илиева, нашата гордост във фехтовката, и още много други.
– Екатерина идва от Германия и обиква Русия. Може ли да се обича Русия?
– Сигурно може. Нямам представа. Никога не съм била там, така и нямах възможност. Определено има какво да се види, но сега не е най-подходящият момент.
Колкото до Екатерина, фактът, че решава да обикне Русия така бързо след пристигането си в Петербург, много ù помага в последвалия преврат срещу Петър III. Той е бил силен привърженик на Фридрих Велики и неговите политики. Екатерина от своя страна се покръства, приема православната вяра, веднага започва да учи руски език и лека-полека, но съвсем сигурно печели обичта на руския народ, който я повежда към върха.
– Защо завоевателните опити на Путин не отрезвяват българските русофили?
– И аз това се питам. Не мога да дам отговор на този въпрос.
– Намирате ли общи черти между съвременните диктатори? И в онези, които мечтаят да бъдат такива.
– Предполагам, че общото е мегаломанията. От там обикновено тръгва всичко.
– Кое разрушава империите и цивилизациите – хората, или те падат под собствената си тежест?
– Няма да изрека нищо ново, ако кажа, че не се учим от грешките си. Всеки мисли, че и да повтори нещо, ще го повтори по нов начин, по-умен и по-различен, защото вероятно е воден от друга, уж по-велика идея. Човек трудно осъзнава, че не е центърът на света. Но когато го разбере, обикновено е късно.
– Играете жена в три възрасти – девойка, млада съпруга и възрастна императрица. Как прекосявате границата между поколенията?
– Не го възприемам толкова като три възрасти, а като три начина на мислене, които са породени от няколко много големи събития за Екатерина.
– По-труден ли е този преход за жената в реалния свят?
– Мисля, че е по-труден, да. Аз се радвам на тези промени, защото всяка възраст ти носи нещо ново и различно. Повечето жени около мен споделят, че след 40 е страхотно, наскоро в театъра си говорихме за остаряването, имаше привърженици на идеята, че след 50 ставало още по-хубаво, а 60 било новото 40. И аз нямам избор, освен бавно и славно да си се насочвам натам.
– Вие бяхте едно от първите лица от изкуството, които подкрепиха публично протеста срещу безочието в политиката. Трудно ли е за хората на изкуството у нас да разпознаят злото в нашето общество, трудно ли е излязат с лицата си срещу него?
– С времето виждам, че човек има различна представа за добро и зло. Има колеги, с които сме на диаметрално противоположни мнения кой е крив, кой е прав и някак сме го приели. Нормално е не всеки да застава зад думите си и за някои хора това да е трудно – да изказват позицията си публично, притесняват се за работата си, за хляба си. Не мога да ги съдя и не мисля, че е редно, защото ги разбирам добре.
– Ще бъде ли спекулация, ако попитам защо мъжете във вашата професия са толкова предпазливи, да не кажа страхливи?
– Не мисля, че са страхливи. Не съм с такова впечатление. Моите социални мрежи и контакти са пълни предимно с хора, които открито заявяват какво мислят. Често това са колеги, на които се възхищавам и като професионалисти.
– Какво ни пречи да станем нормална държава, какво не ни е наред?
– Това, че понякога се оставяме да повярваме, че, въпреки всичките ни усилия, нищо не е в състояние да се промени.
– Една шепа прогресивни хора са повели народа към Освобождението. Защо днес 150 хил. на един площад не са достатъчни за промяна?
– Мисля, че са достатъчни и съм сигурна, че сме повече от 150 хиляди. Избирам да вярвам, че има по-светло бъдеще за България. Просто трябва да приемем, че нещата ще се случват бавно, а ние носим отговорност всеки ден повече да действаме и по-малко да негодуваме.
– Българската Коледа стана етикет за обществена благотворителност там, където държавата се проваля. Каква би могла да бъде българската Коледа в един по-хубав живот?
– Дори и в по-развитите и богати държави съществуват такива кампании. Наистина те най-често са свързани с помощ за децата, но именно такива кампании тук, у нас, показват, че можем да бъдем заедно, колкото и да сме различни и каквито и разногласия да имаме по даден политически или икономически въпрос. Те са доказателство, че изобщо не сме толкова черногледи и лоши. Напротив, благодарение на такива каузи се вижда колко единодушни можем да бъдем. Толкова много случаи напоследък го доказаха, включително и един от най-последните, когато мъж с две деца имаше нужда от кола и пари за лечение. Парите бяха събрани за отрицателно време. На мен в такива българи ми се иска да вярвам, на тях давам надеждата си. Мисля си, че в един по-хубав живот българската Коледа би била нещо подобно, само се надявам по-малко хора да имат нужда от нея.
– Какво за вас е хубавият живот?
– Тъй като стана въпрос за клишето в началото – здраве, разбира се. Това повтаряме постоянно, като че ли наизуст, но здравето, то е най-важно. Ако то ни липсва, другото няма никакво значение. Пожелавам го на всички ни от все сърце!
