Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Владко Мурдаров уличен за четвърти път в плагиатство?

Езиковедът и преводач от немски език е дал под съд Съюза на преводачите за уронване на престижа и обида

След оповестяването на първото обвинение в плагиатство, проф. Владко Мурдаров обяви, че слиза от екрана на сутрешния блок на БНТ, докато изчисти името си - но продължи да се появява в неделния блок на Георги Любенов. Снимка: Стопкадър - Владко Мурдаров уличен за четвърти път в плагиатство?

След оповестяването на първото обвинение в плагиатство, проф. Владко Мурдаров обяви, че слиза от екрана на сутрешния блок на БНТ, докато изчисти името си - но продължи да се появява в неделния блок на Георги Любенов. Снимка: Стопкадър

Открит е нов случай със съвпадение на два превода от немски език, един от които е на проф. Владко Мурдаров. Читатели изпратиха в редакционната поща на „Площад Славейков“ страници от „Пролетно пробуждане“ на немския писател Франк Ведекинд в издание от 1909 г. и на същото произведение, включено в сборник „Пролетно пробуждане и още 5 пиеси“ от 2003 г. Старият превод е на Цветан Маринов, издателство „Знание“, София, новият – на Владко Мурдаров, издателство „Пигмалион“, Пловдив.

Между двата текста намираме малко разлики – тук-таме лексиката е осъвременена. И видимо не става дума за нов превод, а за езикова корекция. В „Трето действие, първа сцена“, например, „професорите“ става „учителите“, „горния“„тесния“, „ректорът“„директорът“, „другари по клас“„съученици“. В „Площад Славейков“ не сме специалисти в тази материя, затова експерти трябва да се произнесат дали действително става дума за плагиатство, или съществува по-подходящ термин за подобно съвпадение на два превода.

Сравнете двата текста:

Преводът на Цветан Маринов от 1909 г.

Вариантът на Владко Мурдаров от 2003 г.

Дотук професорът езиковед бе обвинен в плагиатство на превода на германистката проф. Ана Димова на произведения на австрийския писател Йозеф Рот, както и на преводи на Никола Толчев, Панайот Чинков и Недялка Попова на творби на Артур Шницлер. След експертиза, плагиатството в първия случай бе потвърдено и от Съюза на преводачите. Втория път от самия Съюз съобщиха за кражба на Мурдаров. Третият случай бе огласен от драматурга Константин Илиев – според него Мурдаров е заимствал превод на „Сватбата на дребния буржоа“ от Бертолд Брехт, част от „Избрани творби на Бертолт Брехт“ (1985), чийто съставител и редактор е Илиев.

Америка за България

След първите два случая бивши колеги на Мурдаров от Института по български език и литература излязоха с изявление, че обвиненията са опит да бъде отречена цялата преводаческа дейност на професора. От Съюза на преводачите отговориха, че „голяма част от цитираните твърдения са спорни и нямат връзка с експертния диалог, който се опитваме да водим в защита на авторските права на преводачите“.

Междувременно проф. Владко Мурдаров е завел дело за уронване на престижа и обида срещу председателя на Съюза на преводачите Иво Панов, срещу Гергана Фъркова, на която Съюзът възложи експертизата за проверка на обвиненията в плагиатство към езиковеда – впоследствие потвърдени, и срещу председателя на Етичната комисия в Съюза Анна Златкова.

Всичко по темата „Владко Мурдаров обвинен в плагиатство на преводи“

ДС