Шест от всеки седем убийства на журналисти по света остават неразкрити или без окончателен съдебен резултат. За първи път от 2012 г., когато ЮНЕСКО започва систематично да измерва безнаказаността за подобни престъпления, броят им се увеличава, вместо да намалява. Това показва новият доклад на организацията за 2024 и 2025 г., публикуван на 2 ноември 2026 г. по повод Международния ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти.
За две години са убити 189 представители на медиите, а дроновете се превръщат в нова смъртоносна заплаха за военните кореспонденти. През 2024 и 2025 г. са загинали с 20% повече журналисти и медийни работници в сравнение с предишните две години. Това е най-високият брой за двугодишен период от 2014–2015 г. насам. От всички жертви 127, или приблизително 67%, са убити в държави и територии, засегнати от въоръжени конфликти.
Най-много регистрирани случаи има в арабските държави, общо 97. Следват Латинска Америка и Карибският регион с 37, Азиатско-тихоокеанският регион с 34, Централна и Източна Европа с 14, Африка с шест, а Западна Европа и Северна Америка с по един случай. Най-голям брой убийства в отделна територия е регистриран в Палестина – 30 през 2024 г. и още 32 през 2025 г.
Особено тревожна е появата на нови средства за нападения срещу журналисти във военните зони. ЮНЕСКО отчита, че 50 журналисти са загинали при удари с безпилотни летателни апарати през последните две години. Това представлява близо 40% от жертвите сред журналистите в конфликтни райони. Организацията е документирала и седем нападения, при които са убити по няколко журналисти едновременно, включително удари срещу редакции и временни журналистически центрове. Най-малко 15 представители на медиите са загинали, докато са носели защитни жилетки с надпис „PRESS“ или са се намирали в автомобили, ясно обозначени като журналистически.
Генералният директор на ЮНЕСКО Халед ел Енани предупреждава, че журналистите все по-често заплащат с живота си за работата си на фронтовата линия, а отговорните за смъртта им твърде често остават ненаказани. Той припомня Резолюция 2222 на Съвета за сигурност на ООН, приета единодушно през 2015 г., която потвърждава, че журналистите и медийните работници в зони на въоръжени конфликти имат статут на цивилни лица и трябва да бъдат защитавани съгласно международното хуманитарно право.
Изводите на ЮНЕСКО показват и съществена разлика между държавите, в които се водят военни действия, и останалия свят. Докато в глобален мащаб безнаказаността се увеличава, в страните без въоръжени конфликти тя продължава да намалява. От 94% през 2012 г. показателят е спаднал до 77% през 2026 г. Според организацията това доказва, че ефективните разследвания, съдебното преследване и мерките за защита на журналистите могат да дадат резултат.
Особено уязвими остават жените журналисти. От 14 жени, убити през 2024 и 2025 г., 13 са загинали в райони на въоръжени конфликти. Същевременно заплахите срещу журналистките далеч не се изчерпват с физическите нападения. Според изследване на ООН и на Международния център за журналисти (ICFJ) от 2025 г. 75% от анкетираните журналистки са били подложени на насилие, тормоз или заплахи онлайн и извън интернет. Делът на жените, съобщили за физическо насилие извън интернет, се е увеличил от 20% при предишното изследване до над 40% през 2025 г.
В посланието си за Международния ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти генералният секретар на ООН Антониу Гутериш подчертава, че във военните конфликти делът на неразрешените случаи достига почти 100%. Той предупреждава, че нападенията срещу журналисти засягат не само жертвите и техните близки, но и обществото, което зависи от независимата информация. Гутериш призовава за разследване на всеки случай, съдебно преследване на извършителите и прекратяване на онлайн нападенията срещу представители на медиите.
Международният ден за прекратяване на безнаказаността за престъпления срещу журналисти е обявен от Общото събрание на ООН през 2013 г. Датата 2 ноември е избрана в памет на двамата френски журналисти Гислен Дюпон и Клод Верлон, убити в Мали на този ден през същата година. Резолюцията призовава държавите да предотвратяват насилието срещу журналисти, да гарантират ефективни разследвания и да изправят извършителите пред правосъдието.
