Найден Тодоров и Камий Тома

Защо децата в България тръгват на училище на 15 септември?

Още от средата на ХІХ век разпоредбите се съобразяват с началото и края на селскостопанския сезон

От 1957 г. 15 септември е фиксиран като първи учебен ден в България. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС - Защо децата в България тръгват на училище на 15 септември?

От 1957 г. 15 септември е фиксиран като първи учебен ден в България. Снимка: Благой Кирилов/БГНЕС

България е една от малкото страни в света, в които първият учебен ден е едва в средата на септември. В повечето държави децата тръгват на училище в самото начало на първия есенен месец, дори в края на август. Но 15 септември не винаги е бил начало на учебната година.

В първите образователни институции у нас – килийните училища – занятията са започвали по различно време, в зависимост от заетостта на учителите. По-често е било след падането на първите слани, когато работата на полето е приключвала. Малко по-късно, когато започват да се разпространяват така наречените „взаимни училища“, даскалите са спазарявани от селския съвет за шест месеца – от Димитровден до Гергьовден.

След средата на ХІХ век започват промени. Много българи се завръщат след учене в чужбина, цанят се за учители и въвеждат правила, които носят отвън. Тогава се налага и обичаят учебната година да започва около 1 септември, по руски обичай.
Продължавала е до Петровден, 29 юни, когато се провеждал публичен изпит в присъствието на родителите, училищното настоятелство и любопитни зрители. Именно за подобен изпит разказва Иван Вазов в „Под игото“ в главата „Радини вълнения“.

Все пак началото на учебния процес в активния сезон за работа на полето създавало затруднения, защото децата помагали на семействата си. А продължителността на учебната година от 10 месеца била изтощителна и за учителите, и за учениците. През 70-те години на ХІХ век тази тема била обсъждана редовно на епархийски и учителски събори. След първия събор от 1863 г. в Стара Загора, когато е утвърден взаимоучителният метод, се провежда втори в Пловдив през 1870-а, на който се утвърждава първата обща учебна програма.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Особено важен е Шуменският събор през 1873 г. Тогава се приема „Устав на селските училища“. Решава се началното училище да е задължително четиригодишно, определя се 15 септември като начало, а 15 юни – като край на учебната година. Съборът изработва и Правилник за задълженията на учителите, Правилник за работа на училищните настоятелства, учебен план за началното училище. Програмите за селските и градските училища, приети на събора, са различни по съдържание.

На следващата година е свикан още един учителски събор, този път в Пловдив, когато се установяват правилата за следващите етапи на образование и се създава първата структура на образователната система по българските земи, приблизително запазена до наши дни: начално (основно) училище – четири отделения; средно училище – І – ІІІ клас (V – VІІ днес); горно (главно) училище – ІV – VІІ клас (VІІІ – ХІ днес).

След Освобождението продължават промени в образователните правила. През 1879 г. проф. Марин Дринов определя 1 септември за начало на учебната година. Този регламент се запазва до 1885 г. В селските училища тази дата не се спазва стриктно – учебната година там започва някъде между 1 септември и 1 октомври и приключва в началото на май.

През 1920 г. Стоян Омарчевски става министър на просветата в правителството на Александър Стамболийски. Известен като един от най-големите реформатори в културата и образованието, Омарчевски предприема промени и в организацията на учебния процес. Според неговата реформа учебната година за градовете започва на 15 септември и завършва на 12 юли. Целта е децата по-дълго време през есента да са свободни, за да прибират реколтата с родителите си.

Датата 15 септември се запазва и след падането на Стамболийски, чак до 1952 г. Тогава под влияние на образователната система в Съветския съюз се извършва промяна. Учебната година започва на 1 септември и продължава до 30 май. Този вариант издържа само 5 години, неприет от родители и ученици. През 1957-а окончателно се постановява, че началото на учебната година в България е 15 септември.

Вижте още: КОГАТО В ИМЕТО НА НАРОДА СВАЛЯХА НИВОТО НА ЕЗИКА

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах