Защо ходим в Гърция на почивка? Заради симпозиумите

В Северна Гърция през лятото по принуда започват да говорят на български. Няма как иначе – почти цялата им клиентела е от българи, избрали за почивката си крайбрежието на Егея. Хедонистичната наслада от чиста природа, вкусна кухня и жизнеутвърждаващо настроение става навик всяко лято и дори във времена на епидемия нищо не може да спре зажаднелите за празник хора.

А в Гърция усещането наистина е като за празник всеки ден. Може би защото от прастари времена хората тук са знаели как да се радват на живота. Увековечили са празненствата на духа в стотици храмове, статуи, глинени съдове, златни и медни украшения. По фиали и амфори и до днес личат изображенията на наслаждаващи се елини, отдадени на пир и разговори.

Тържествата, свързани със събирания, пиршества и гуляи, са били наричани „симпозиуми“. Тази дума днес навява скука, но се е родила като термин за наслада. Ценящи умереността във всичко друго, елините са се отпускали по време на симпозиумите, където обикновено са се събирали хора, подхождащи си по дух, интелект и отношение към живота. Всичко е било в изобилие – храната, виното, но най-вече интелектуалното и духовното общуване.

Присъствали са мъже и хетери. Съпругите са стояли в женската част на къщата – смятало се е за неприлично да участват в пировете. За сметка на това високообразованите хетери са задоволявали не просто плътските страсти. Те са внасяли свежестта на будната и свободна женска мисъл – „вулгарна проява“ на свободен дух според древните, но пък толкова търсена и желана.

За симпозиум гостите, наричани симпосиасти, се приготвяли внимателно и с приоритет. Денят преди събирането е бил посветен на къпане, почистване, намазване с благовония. Обличали празнични хитони и поставяли на главата си венци от лавър или лоза. Закъснението било проява на лошо възпитание – за симпозиум не се закъснявало и никой не чакал закъснелия.

На влизане в къщата на домакина гостите се събували, а роби измивали краката им. За всеки било отредено ложе – апоклинтра, богато украсено, постлано с пухена завивка. Апоклинтрите били разположени около трапезата така, че гостите можели спокойно да се облягат полулегнали на левия си лакът и да се хранят с дясната ръка.
В обявения час роби донасяли малки масички с храна и вино. За да е по-удобно, масичките били по-ниски от лежанките. Задължително минавали слуги с вода за измиване на ръцете. Вилиците и лъжиците не били познати, затова гостите се хранели с ръце и хвърляли остатъците направо на земята, откъдето ги отмъквали кучетата. Избърсвали устите си със залци хляб.

Гърците нямали обичай да се напиват на симпозиумите, пиело се е много, но виното винаги е било разредено. Съотношението обикновено било 1 част вино и поне 2 части вода. Имало обичай празненството да започва с малки чаши и да завършва с големи. За да се усети сладостта на виното, ястията обикновено били съвсем леки – сладкиши, плодове, сирене. В по-късните епохи се появили и по-пищни вечери, които включвали месо от дивеч и птиче месо.

Докато разливали виното, започвала беседа, тон на която давал предварително определеният „разпоредител“ на тържеството – така нареченият симпосиарх. Нямало забранени теми, по-скоро зависели от компанията, която се е събрала. Говорели са си за политика, за войните, за литература, философия, но и за реколтата или цените на отвъдморските стоки. Ходът на беседата се ръководел от симпосиарха. Високо ценени били остроумията, подходящите цитати или собствени афоризми, родени в хода на разговора. Най-добрите били записвани от някой роб-летописец.

Симпосиархът разпореждал в каква пропорция да се разрежда виното, определял кой е пил достатъчно и не позволявал да му наливат допълнително. Той давал думата за тост, той организирал изпълненията на робини-танцьорки. Давал тон и на често изпълняваните от гостите песни, наречени сколии.

Така се наслаждавали на живота древните гърци. Днешните им наследници също се радват на празнична житейска настройка, подхранвана от чистото слънце, небе и море. Опитваме се да вкусим част от нея през лятото, като отиваме на места, където няма високи бетонни хотели, водата и плажът са чисти, в кръчмите се чува местна музика и се яде прясна местна храна.

Дано се научим как се прави и да „откраднем“ тези традиции от съседите си.