Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Защо комиксите са по-радикални, отколкото си мислите

Понякога историите, разказани в тях, са десетилетия напред в схващанията си за расите, половете и сексуалността - и те могат да предадат на Холивуд някои ценни уроци, пише Би Би Си

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" ще ни срещне с Жената чудо. - Защо комиксите са по-радикални, отколкото си мислите

„Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта" ще ни срещне с Жената чудо.

Наскоро излязлото Blu-ray издание на „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ показва Капитан Америка, Тор, Железния човек и Хълк гордо изправени и подредени в средата на обложката. Под тях, някак смалени – са Ястребово око, Черната вдовица и Ник Фюри. В небето над тях, също смален, се рее Визията. Който си е поръчал DVD изданието, вероятно е получил обложка със същите размери, но само с първите четирима супергерои. Критиците бързо отбелязаха, че от сравнително разнообразните герои на филма са останали четирима бели мъже. Или трима бели и един зелен – зависи колко е ядосан, отбелязва Натали Хайнс в Би Би Си.

Черната вдовица вече изстрада унижението да бъде лишена от своя мотоциклет, чиято версия-играчка се продава с Капитан Америка, седнал на нейното място. А ние си мислехме, че Сю Сторм е Невидимата жена. Съвсем естествено е да се запитаме – защо отделът за играчки на Марвел е толкова изостанал от времето, в сравнение с кинаджиите? Също както много филми са изостанали далеч зад комиксите, по които са създадени.

Догодина в „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ Жената чудо излиза за първи път на голям екран, въпреки че комиксите с нейно участие се печатат почти без прекъсване вече 70 години. Черната пантера се появява за първи път през 1966-а. Той ще се сдобие със собствен филм през 2018-та, след по-малка роля в „Капитан Америка: гражданска война“ догодина.

„All-Negro Comics“ от 1947-а предшества „Черната пантера“ с близо 20 години в представянето на първия афроамерикански герой в главна роля.  Cнимка: Уикипедия

„All-Negro Comics“ от 1947-а предшества „Черната пантера“ с близо 20 години в представянето на първия афроамерикански герой в главна роля. Cнимка: Уикипедия

Въпреки че Черната пантера е признат за първия черен герой в комикс, преди него има и други персонажи в единичното издание All-Negro Comics на Орин Еванс от 1947 г. Еванс – тъмнокож журналист – е бил десетилетия пред останалите автори, когато осъзнава, че белите хлапета не са единствените, които искат да се видят отразени в герои в комикс истории. „Ново е!”, гласи надпис над рисунка на Ейс Харлем, нюйоркски частен детектив с шлифер с високо вдигната яка, която опира в периферията на ниско нахлупената му шапка.

„Нито осъждам, нито оправдавам тези, което взеха името ми“, казва героят на Марвел Черната пантера за едноименното политическото движение. Cнимка: „Марвъл“

„Нито осъждам, нито оправдавам тези, което взеха името ми“, казва героят на Марвел Черната пантера за едноименното политическото движение. Cнимка: „Марвъл“

Може би големият екран има трудности да следва рисуваните поредици, защото зрителите далеч не винаги са толкова толерантни, колкото читателите. Преди години Ник Фюри беше толкова бял, че по телевизията го играеше Дейвид Хаселхоф. На когато Брайън Хич и Марк Милър го преродиха в комикс книгата The Ultimates през 2002-а, той беше черен, без коса и обясняваше на останалите Отмъстители, че иска да бъде пресъздаден в киното от Самюъл Л. Джаксън. Неговото желание се сбъдна (за разлика от това на Капитан Америка, който се надяваше да предаде щита си на Брад Пит и Железния човек, който предполагаше, че Джони Деп ще се нанесе в Старк Тауър във филма).

"Marvel's Thor: The Dark World" Heimdall (Idris Elba) Ph: Jay Maidment © 2013 MVLFFLLC.  TM & © 2013 Marvel.  All Rights Reserved.

Изборът на Идрис Елба като Хаймдал в „Тор“ имаше критици, които смятат, че е нереалистично тъмнокож актьор да играе скандинавско божество. Cнимка: „Парамаунт“

И все пак, когато Майкъл Б. Джордан бе избран за ролята на Джони Сторм в последния филм за Фантастичната четворка, интернет се напълни се възмутени коментари, че герой, който досега е бил бял, ще бъде игран от черен актьор. По подобен начин и Идрис Елба отнесе доста ругатни, когато получи ролята на Хаймдал в „Тор“. Не било реалистично, казваха хората, тъмнокож актьор да играе старонорвежки персонал (все едно, че един небесен мост, който свърза Земята със света на Асгард, не създава абсолютно никакви проблеми по отношение на реалистичността).

Закачулени закрилници за разнообразие

Камала Хан, известна и като мис Марвел, мюсюлманка тийнейджърка, която патрулира по улиците на Ню Джърси, внесе цяло ново измерение в идеята за двойната идентичност. Като първо поколение американска мюсюлманка (родителите й са пакистански имигранти) й се налага да се справя с много други проблеми, преди да помисли да си облече супергеройския костюм. Няма американска тв програма или филм, базиран основно на мюсюлмански персонаж, но това момиче от комикс поредицата на „Марвел“ върши цялата работа само.

kom5

Камала Хан, тийнейджърка, американска мюсюлманка, се бие редом с Отмъстителите за справедливост, под името мис Марвел. Снимка: „Марвел“

Комиксите са по-напред от останалите масови медии в справедливото изобразяването на расовото разнообразии, но те не пропускат и сексуалността. Според автора Стив Орландо, Midnighter на DC е „уверен, сексуално позитивен разказ за живота на активните гей мъже“. Доста активни гей мъже, които могат да бъдат открити чрез специализираното прогонени Grindr, поставят и насилието сред своите интереси. Тук светът на комиксите отново е на светлинни години пред киноиндустрията, където необвързаният хомосексуален мъж най-често е показван като изтерзан и много рязко като щастлив човек – дори и да живее сам.

Големите комикс издатели като „Марвел“ и DC често получават упреци от писатели и художници заради своята обсебеност от печалбата – през 2012-а Алън Мур обяви цялата индустрия за „гангстерска банда“, чиято етика „не се е променила значително през последните 70 години“. И въпреки това, част от привлекателността на комиксите е, че бариерите са много по-ниски, отколкото в другите клонове на развлекателната индустрия. Писатели като Алън Мур и Нийл Гейман винаги ухажват различна публика: Мур – чрез своя твърд отказ от каквито и да е компромиси; Гейман – чрез широтата на работата си и напоследък с изключителната си ангажираност със социалните медии.

Със сигурност неслучайно най-силният визуален символ на анти-капиталистическите протести пред последното десетилетие е маската на Гай Фоукс – от комикса Мур за силата на гражданското неподчинение „В като Вендета“. Комиксите имат капацитета да бъдат голям бизнес (марвелското киноподразделение, притежавано от „Дисни“, е отговорно за три от най-касовите филми правени някога), но те могат и да създават и представят и контра-култура.

Midnighter - открит гей герой, е с зададен от британските автори Уорън Елис и Брайън Хич през 1998 г.  Снимка: DC Comics

Midnighter – открит гей герой, е с зададен от британските автори Уорън Елис и Брайън Хич през 1998 г. Снимка: DC Comics

Трудно е да си представим, че история като „Персеполис“ на Марджан Сатрапи щеше да стане толкова голям мейнстрийм хит, ако беше прозаичен текст от традиционен издател: голяма част от нейната привлекателност идва от прекрасната, измамно простичка графика. Малко хора биха предположили, че разказаната на френски история за малко иранско момиче, което расте сред последствията от Ислямската революция, може да стане световен бестселър. Но през 2010 г. „Персеполис“ бе поставена на пето място сред най-добрите книги на десетилетието в класацията на списаниe „Нюзуик“. Книги, публикувани на френски, като цяло рядко се превеждат на английски и дори още по-рядко се превръщат във филми с престижни награди (а „Персеполис“ не само получи наградата на журито в Кан през 2007-а, но и бе много близо до Оскара за анимация – който отиде в може би още по-различната и необичайна история за парижкия плъх, който обича да готви – Рататуй).

„Персеполис“ бе много близо до Оскара за анимация.

„Персеполис“ бе много близо до Оскара за анимация.

Но дори и най-комерсиалните герои в света на комиксите водят важни битки срещу много по-сложни врагове от стандартните суперзлодеи. Батман има своите критици, според които той не е истински супергерой, а само отмъстителен социопат с изострен вкус към отмъщението и неограничена кредитна карта. Но закачуленият закрилник не са страхува да повдигне един от най-трудните въпроси на съвременна Америка – институционалният расизъм. Един от последните броеве (Батман #44: Прост случай) започва с яркото изображение на черен младеж, лежащ на земята. Той е бил застрелян от бял полицай.

По думите на автора на историята Скот Спайдър, Батман открива, че методите, което е използвал досега, вече не са ефективи и не могат да решава проблемите на Готам:

„Преди той намираше престъпника, показваше го и го пращаше в затвора… В днешния Гатам проблемите са много по подмолни, много по-сложни.“

Комикс книгите продължават да прокарват ярката си следа в съвременната попкултура, отразявайки обществата, в които се създават. Техният очевидно двойнствен морал – герои и злодеи, добро и зло, прикрива далеч по-нюансирана социална сложност. Истината в сърцето на толкова много комикси си остава ненакърнена: понякога, за да покажеш истинското си лице на света, трябва да носиш маска.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах