Силвия НЕДКОВА
03.09.2026
Културни сблъсъци със сериозен резонанс през последните дни са свързани с Античния театър в Пловдив. В рамките на едно денонощие публиката показа чрез масово напускане какво мисли за премиерата на моноспектакъла „Последното бягство на Дон Жуан“, режисиран и изпълнен от Деян Донков по текст на Недялко Славов, а на фолкпевицата Мария бе отказано участие на античната сцена.
И двете събития са знакови.
На 1 септември бе открит Есенният салон на изкуствата в Пловдив. Започна с дългоочаквана премиера на двама автори, които вече са работили заедно – Деян Донков и Недялко Славов. Отзивите за представлението са съсипващи, снимките от оголелите седалки на Античния театър – още повече. Според присъствали повече от половината публика е напуснала театъра преди края на спектакъла.
Най-добрата критика винаги идва от публиката. Най-добрите представления, независимо от мнението на театроведите, се играят дълго пред препълнени салони. Липсата на публика е безпощадна оценка. А ако публиката напусне по средата на спектакъла, провалът е сериозен и няма нищо общо с благоприличието на зрителите.
На 2 септември на същата сцена трябваше да пее чалга певицата Мария. Ръководството на Античния театър не позволи тя да излезе на точно тази сцена. И е обяснимо – попфолкът, отровил вкусовете на няколко поколения вече, не бива да опорочава античната естетика под никаква форма. И макар понякога да успява да пробие тихомълком, то след отказа да бъде допусната под мраморните колони попфолк иконата Мария това ще се случва все по-рядко.
Чудесно е, че знакови събития като тези се случват точно в Пловдив, Европейската столица на културата през 2019 година. За разлика от изтощената от неограниченото и хаотично изобилие едновременно на кич и изкуство столица, най-старият жив град в Европа все още пази някакви критерии, заложени в самата му същност. Невъзможно е духът на Пловдив да бъде подведен от реклами или „звездна“ слава. Дори когато става дума за тазгодишния носител на Наградата „Пловдив“ – Недялко Славов, неизменно свързван именно с пловдивската култура.
Да разчиташ на изграденото си име, за да не се тревожиш от реакцията на публиката, е непрофесионално. Нямам съмнения в таланта на Деян Донков, гледала съм го нееднократно и съм убедена, че е един от най-добрите български актьори. Нямам съмнения и в писателските умения на Недялко Славов, макар да не съм съгласна с ценностите му, със спонтанния му расизъм, антифеминизъм и с консервативните му виждания. Явно тук не става дума за недостиг на талант, а за липса на уважение към публиката най-вече. За някаква неоправдана увереност, че тя ще приеме всичко, ако ú бъде поднесено от големи имена.
Същото важи и за Мария, която в профила си в Инстаграм подчертава, че има верни фенове, но не си дава сметка, че те не се намират на неудобните, но древни седалки на Античния театър.
Разкъсаната връзка между творци и публика е следващ етап в разделението, с което един ден историците ще описват нашата епоха. Тя е най-страховитият признак за критичния недостиг на емпатия – вече не само между хората, но и в изкуството. Емпатия на най-простичко ниво – да умееш на говориш на човека срещу теб, зрител или приятел, така, че да те разбира. И да имаш какво да му кажеш отвъд обичайното.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
