Най-добрият филм на годината

„Уестърн“ - поразителна драма на Валеска Гризебах за чуждестранни строителни работници, които си търсят белята в селските райони на България

В „Уестърн“ режисьорката Валеска Гризебах ви води нежно за ръка по криволичещата пътечка на драмата в дъбравата на загадките.  - Най-добрият филм на годината

В „Уестърн“ режисьорката Валеска Гризебах ви води нежно за ръка по криволичещата пътечка на драмата в дъбравата на загадките.

„Уестърн“ – пасторален културен сблъсък в най-добрият филм на годината“, гласи заглавието на ревю от Питър Брадшоу, един от най-авторитетните британски кинокритици, поместено в „Гардиън“, посветено на „Уестърн“, филм на Валеска Гризебах – копродукция между Германия, България и Австрия. Действието се развива у нас и от 20 април тръгва по българските екрани. Брадшоу дава на филма максималните 5 звезди.

Появи се един от филмите на годината – може би най-добрият на годината – творба с несравним финес, сложност и артистичност. Филм за напрежение и прегрешения, който въпреки това успява да предизвика чисто и чудотворно спокойствие. Германската режисьорка Валеска Гризебах ви води нежно за ръка по криволичещата пътечка на драмата в дъбравата на загадките. Тя никога не ви позволява да правите предположения кои са добрите момчета и кои – лошите, не показва очевидните конфронтации и кризи, които друг вид филм би сметнал за задължителни и не убеждава публиката да приеме с неизбежността на насилието.

Група отегчени германски строителни работници се появяват в отдалечен планински зашеметяващо красив район на югозападна България, за да изградят водноелектрическа централа, очевидно с европейски пари. Но има сериозен проблем: ръководителят на обекта не е бил достатъчно информиран за терена; няма редовно водоснабдяване, за да се излее бетонът – и чакълът, за който са платили, не е пристигнал. Работата спира и мъжете нямат какво да правят, освен да се наслаждават на слънцето, да пият бира, да отправят грубиянски предложения на жените от селото и да се гледат накриво с местните мъже.

Майнард Нойман играе Майнард, мълчалив, разсъдлив работник. Той е компетентен, работлив, избягва идиотското поведение и се отнася с уважение и без предубеждения към местните хора; наричат го Легионера заради предполагаемата му военна служба в Ирак и Афганистан, въпреки че истината за това така и не става съвсем ясна. Райнхард Ветрек играе шефа Винсент, арогантен и нагъл тип, който обижда една от местните жени, Вяра (Вяра Борисова), но след това, по доста мъчителен и уязвим начин показва, че има чувства към нея.

Америка за България

Сюлейман Алилов Летифов играе Адриан, българин, който се сприятелява с Майнхард и дори го наема за свой неофициален бодигард на кариерата за чакъл, която управлява.

Заглавието се заиграва с идеята за жанра – холивудски уестърн, с форт във военен стил посред Земята на апачите и герои изправени пред проблемите на верността към племето и братството. Но има и друг жанр: пасторал. С всичкия гняв и сексуално напрежение, с кавгите и интригите, германците и българите се намират в един свят с райска природна красота. Райнхард казва на Адриан, че това е „раят“, когато той го води до една легендарна и внушителна скала близо до Сърница, във формата на лице в профил.

Водният проблем на немските строители се дължи на факта, че водата трябва да се разпределя между три местни селища, като това се прави със скрит клапан. Райнхард отвежда и започва да язди един от местните полудиви коне, а това дразни селяните, докато не забелязват искрената му любов към животното. Но този кон ще има съдбоносна роля за двуличието на Винсент и неговия арогантен план да открадне водата на местните хора. Това е микро-трагедия, която странно напомня на един разказ на Томас Харди.

„Уестърн“ не намеква само за американския Запад. В някои отношения това е притча за неоколониално приключение с опасното мъжкарство и самотата, свързани с него. Процъфтяващият Запад настойчиво налага своята търговска и политическа воля върху неразвитите територии. Германските работници подигравателно настояват, че правят на тези изостанали българи услуга, която не заслужават. Но дори тази интерпретация не е съвсем точна. Тези две европейски племена изглежда имат много общи неща помежду си и експлозията на насилието – която би заела третото действие във всеки друг подобен филм – от евро артхаус до холивудски трилър – никога не се случва така, както очаквате. Енергиите и страстите постоянно се отклоняват и разсейват в изненадващи посоки. Това е по-скоро културен сблъсък между Запада и Запада, който обаче се оказва повече среща на умовете, в която хората работят много усилено, за да преодолеят езиковата бариера и да комуникират добронамерено. И изпълнението на Нойман е мълчаливо и много убедително.

Bookshop 300×250 2

В действителност Гризебах не е направила много филми; другите ѝ два са любовната история Longing (2006) и драмата Be My Star (2001). Но след „Уестърн“ тя заслужава да бъде смятана за голям съвременен режисьор.

ДС