Четири български града вече спорят кой да бъде домакин на „Евровизия 2027“. И това няма нищо общо с еуфорията от победата на Дара.
Домакинството на най-големия европейски песенен конкурс е въпрос на чест, но това е най-малкото. Всъщност, за да се представи страната достойно, влизайки в телевизорите и смартфоните на милиони зрители, градът-домакин трябва да бъде брилянтно подготвен – инфраструктура, леглова база, транспорт, чистота, логистика… Което означава огромни инвестиции, които държавата трябва да осигури. Министърът на културата Евтим Милошев вече заяви, че разговорите по цялостната организация започват, а първата им част, разбира се, е финансовата. Градът, който ще спечели честта, ще спечели и инвестициите.
Според правилата на „Евровизия“, обичайното е конкурсът да се провежда в столицата на спечелилата държава, но това може да бъде променено. Принципът е да се организира конкурентен процес между градове, като в крайна сметка те се оценяват от местната обществена телевизия, член на Европейския съюз за радио и телевизия, и от организаторите на конкурса. Критериите са наличието на подходяща зала (стадионите не са приемлив избор), местната инфраструктура, достатъчно професионалисти, за да организират цялостната логистика на процеса и пр.
Според тези критерии София изглежда несъмнен избор. „Арена 8888“ е най-голямата зала в България и разполага с 12 373 седящи места. Ако седалките се демонтират, капацитетът е близо 18 хил. зрители. Столичното летище „Васил Левски“ е единственото в България, което разполага с достатъчно възможности да поеме полети, които да докарат на родна територия фенове, журналисти и делегации. Хотелската база в София и предградията е достатъчна, има и добра транспортна мрежа, включително метро. Централата на Българската национална телевизия, включително техника, съпътстващи студия, професионални екипи, също е в столицата, а прехвърлянето ù в друг град ще оскъпи допълнително и без това недотам евтината подготовка за конкурса.
Бургас е интересен като дестинация с оглед на бъдещите ползи за българския туризъм. Съчетанието от море и добра инфраструктура изглежда обещаващо, легловата база е огромна, но градът е сравнително малък за събитие от подобен мащаб. Туристите-зрители може би ще са доволни, но професионалните екипи ще имат затруднения. Летище Бургас освен това е със сравнително малък капацитет. „Арена Бургас“ е голяма, но не и толкова, колкото софийската.
Пловдив има проблем с летището, легловата база, но най-вече със залата. Въпреки несъмненото предимство с оглед на културния контекст и факта, че в момента Пловдив е най-космополитния и туристически град у нас, нашествието на десетки хиляди зрители на „Евровизия“ ще създаде логистичен хаос в града. Вече бяхме свидетели на това, което се случва с легловата база – цените за настаняване по време на сравнително малки рок фестивали в града се качват до небесата и изпреварват дори значими туристически дестинации като Барселона и Рим. Зала „Колодрум“ е с големината на бургаската зала и не е достатъчна за „Евровизия“.
Варна се включи в надпреварата с идеята да предложи стадиона си като площадка за концертите на „Евровизия“ и с обещанието, че за една година ще постави покрив върху него, за да бъдат спазени изискванията. Въпреки добрите намерения обаче, това трудно може да бъде организирано за такъв кратък срок. Освен това транспортът е недобре организиран, и макар легловата база да е повече от достатъчна, останалата част от инфраструктурата няма да понесе внезапния наплив от десетки хиляди души в началото на сезона.
В крайна сметка едва ли ще се стигне до конкурс между градовете, независимо от ентусиазма на кметовете им. София отдавна очаква домакинството на „Евровизия“, но дори и тя не е съвсем готова. В продължение на една година градът трябва да стане съвсем европейски, ако искаме да има полза от спечелването на конкурса – при това полза за всички, а не само за избрани предприемачи.


