Веселин Маринов: Това не е светът, в който искам да живея

Четиридесет и пет сезона на музикалната сцена, Веселин Маринов е от звездите, които изразяват своя мироглед основно с музика. В откровен разговор пред „Площад Славейков“ певецът разкрива дълбокия си скептицизъм от настоящето на света, от начина, по който живеят българите, от изгубените ценности и студенината на дигиталния свят.

– Какво означава „Бангаранга“ за българската музика, г-н Маринов?

– „Бангаранга“ означава голямо признание за българската изпълнителка Дара. Респективно тя носи много дивиденти за България. За българската музика не знам точно какво ще донесе, но се надявам тя да е първата българска звезда, която ще направи пробив на световната сцена. Защото притежава всички качества това да стане. Тя вече е комплексна световна звезда. Просто ù трябва това да стане реално, да се обвърже с големите мастодонти в музикалния бранш.

За България нейната победа ще донесе големи туристически дивиденти, на първо място. Милиарди хора я гледаха. Ще се говори много за България… Няма как да се плати такава реклама, безценно е.

– Докато гледахте представянето на Дара, минаваше ли ви през главата, че някога, на нейните години, вие бихте могъл да сте на нейното място?

– Не, аз съм по-реален. Аз съм голям почитател на „Евровизия“ – тази, с която израснах като музикант, на която се явяваха артисти като Селин Дион, Тото Кутуньо, дори АББА във времето, когато съм бил дете. Онази „Евровизия“, която раждаше хармоничната, мелодичната музика на нашия живот тогава. Сега музиката е отражение на днешния живот – със стилове, в които аз не се виждам. Няма и кой да ме допусне там с начина, по който пея и по който се изявявам. Времето е различно, и то ражда своите звезди – онези, които отговарят на формата на „Евровизия“.

– Защо България за толкова години не произведе световно разпознаваема попзвезда?

– Не са много страните, които имат такива разпознаваеми звезди, освен големите държави. Дара вече е такъв продукт. Тя само на хартия е истинска българка. Всичко останало, което тя постигна, беше в ръцете на една голяма групировка, на хора, които не са българи, които мислят по какъв начин да направят продукт, подходящ за нейните възможности. Това е все едно да разсъждаваш защо българският футбол не става и защо английският футбол се получава добре. Другите са критериите, други са начинът на работа, мащабите, ресурсите. Ние можем, като една малка страна с ограничен шоубизнес, да се надяваме да има такива индивидуални проблясъци като този, които да доведат до някакъв евентуален интерес от страна на онези, които притежават световния пазар. Не виждам ние да сме по-лоши като изпълнители в стилово отношение. Просто мащабът на нашия шоубизнес е такъв.

– Лили Иванова, най-голямата българска звезда, е локална знаменитост, но е феномен. Какво е вашето обяснение за този феномен?

– Лили Иванова е феномен със своето дълголетие, но кариерата ú не е въпрос на някакво необяснимо чудо. Повече от 50 години тя показва на всички как трябва да се работи – че един талантлив човек не може само да е талантлив, той трябва да полага много усилия. Лили Иванова е живият пример за една мегазвезда, за която съм убеден, че почти няма личен живот, отдадена е изцяло на професията си, усъвършенства се във всеки момент от живота си.

Нейната феноменалност е в това, че тя има прекрасен глас, който през всички години е усъвършенствала с умението си, дори и с организаторските си качества, с дисциплината в личния си живот. Не виждам как аз мога да постигна това, аз не мога да бъда толкова дисциплиниран като нея, не мога да се лиша от обикновените човешки неща. Лили Иванова е на друга писта – не е на същата, на която сме всички останали от музикалния бранш в България. Тя се измерва в други мащаби, затова няма с кого да се конкурира. Можем единствено да ù се възхищаваме.

– По неин адрес в интернет често се срещат въпроси кога ще слезе от сцената. Кога настъпва този момент за един артист?

– Никога. Лили Иванова е артистът с най-скъпите билети във България и с най-висококачествените концерти. Възможно би било, ако народът престане да посещава нейните концерти – а аз не виждам как ще стане това. По-скоро е валидно обратното. Интересът към нея от година на година става все по-голям.

– Каква е вашата формула за успех, г-н Маринов?

– Аз смятам, че онова, което правя, го правя добре, защото много го обичам. Не го правя заради слава, дивиденти, приходи, а защото съм влюбен в работата си и съм я превърнал в хоби. И макар че изминавам по 8-9 хил. километра на месец, това не ми тежи. Щом пътуваш, значи си търсен. А си търсен, защото работиш правилно и си постигнал своите моментни мечти. Защото мечтите никога не свършват. Когато един артист е излязъл на небосклона на популярността, след като вече има първите си популярни песни и е станал разпознаваем, в следващите години на своето развитие той трябва да е наясно колко заслужава. Да не го зашемети този първи успех, първи хит. Това се случва много често. И, както казаше моят учител, композитор и приятел Тончо Русев, „да не си помисли, че става бял негър“. Не трябва да забравя, че е част от нашия народ, от нашия шоубизнес, успял е и трябва да знае, че успехът се задържа много по-трудно, отколкото се постига.

– Имате много хитове, обичани от публиката през годините, вие самият коя песен считате за най-големия хит сред всичките ви песни?

– Смятам, че най-популярната ми песен е „За теб, Българийо“, след това са „Рожден ден“ и „Лятна жълта рокля“. Съдя за това по реакциите на хората, когато ги представям. Най-важното е, че имам хитове, имам разпознаваеми песни, не са една и две, много са популярните песни, които съм направил през годините и с които хората свързват моето творчество, моя начин на мислене и които са причината феновете ми да пълнят залите в България. Моите любими песни са коренно различни от онези, които стават хитове.

– Преди години изпяхте една песен – „Нашата полиция ни пази“. Все още ли мислите така?

– Преди години изпях и песента за българския войник, преди години изпях и песента за българския летец. Не споменавате, че съм изпял химна на българските моряци, летци, десантчици. Не споменавате, че съм изпял песента за българския хляб, за българския учител, химна на Благоевград, на Варна, на Червен бряг. Аз съм социално устроен човек и уважавам хората в униформа. Винаги съм се отнасял с респект към тях. Та в младите си години аз съм мечтал да бъда военен! Това не ме питате. А задавате користни въпроси, в които търсите нещо жълто и нещо, което да направи интервюто с мен по-търсено! Направил съм песента „Нашата полиция ни пази“ по стихове на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев по покана на ръководството на МВР. Бях поканен да направя тази песен с думите, че съм човек, който не е безразличен към нашата страна и съм изразявал това чрез моите патриотични и социални песни.

– Като социално отговорен и ангажиран човек, как мислите – бедна ли е България?

– Аз може да съм такъв, какъвто ме описахте във вашия въпрос, обаче гледам вече да избягвам разговори за тия неща. Имам начин на мислене, който се различава от този на управляващите, страхувам се, че не е много позитивно това, което ни очаква в бъдещето. Но не искам да говоря за тия неща, защото и без това светлите, хубавите мисли не са чак толкова много. През 7 или 8 години идва някакъв нов ръководител, в когото хората вярват – в неговото мъжество, в неговата решителност да направи промени, да има здрава ръка, да има спазване на законите. Вече толкова много пъти хората остават излъгни. Сега се надявам, че с идването на новото ръководство на държавата, с това огромно доверие, което гласува българският народ за „Прогресивна България“, те могат да бъдат изключението. Засега нямаме все още индикации, че това ще се случи, но пък те отскоро са начело. Това е поредният наш шанс за спасител. Просто трябва да се спазват законите. Да има ред. Трябва да има наказания за грешниците, за корупцията. Трябва да има възмездие – поне за един български политик, да каже този народ: „Ей виж ти, значи нещо се случва“. Справедливост да има. Справедливостта дава спокойствие на почтените хора, помага за масовото им прибиране в България, има толкова милиони българи в чужбина.

– Защо трябва да се прибират българите в България, нека успяват навсякъде по света! Не мислите ли така?

– Аз не искам да е така. България има нужда от тях. Има си хора, които са гении. Такива като Дара, която има възможност да стане голяма световна звезда. Има големи таланти, режисьори, компютърни гении, за които България е тясна. Но Европа е пълна с българи от средната класа, от по-ниско ниво, които се трудят, за да пращат пари в България, да поддържат близките си и да могат след 20 години да си направят една къща, в която да се приберат и да спрат сълзите.

– Мечтаете българите да са достатъчно добре платени, за да си останат в България?

– Не. Мечтая България да бъде по-справедлива и предвидима страна. Българите ще си дойдат сами.

– Коя голяма звезда сте мечтали в началото на кариерата си да гледате на живо?

– Емил Димитров е певецът, който ме вдъхнови да стигна дотук – майка ми слушаше само неговите песни вкъщи. У Емил Димитров разчетох добрината и онази достъпност на песните, които стигат по най-правата линия до хората. Първо на негов концерт съм бил в живота си, той дойде в Полски Тръмбеш, в моя роден град, когато бях в седми или осми клас. Беше облечен в бяло, никога няма да го забравя. Направи два концерта – от 6 и от 8 часа, а аз, естествено, бях и на двата. Това беше друго време, когато нямаше интернет, артистите бяха идоли в цял свят, смятаха ги за недостъпни, за извънземни. Тогава всичко беше в телевизията и тези, които се появяваха там, получаваха някакъв нереален, недосегаем образ. Така беше и с Емил Димитров, с когото успях чак през 1994 година да бъда на една сцена, а година по-късно той дойде на моя първи концерт в НДК.

Това е един от петте най-важни мига в моя живот. На първо място е раждането на дъщеря ми. Вторият е, когато пях на 850-годишнината от създаването на Москва, на Червения площад, пред 1 милион и 200 хиляди души. И там някъде, в тая петица, е и розата, която ми подари Емил Димитров на моя първи голям концерт – на 18 май 1995 година, когато представях албума „Горчиво вино“.