Здравейте, Диляна!
Питате ме какво мисля сега, след събитията завчера и промъква ли се в мен някоя нота надежда?
Вдъхновен от случилото се, чета „Тоталитарната държава“ (нарочно не казвам „Фашизмът“) на президента Желю Желев. Чета, за да видя докъде сме напреднали.
Една партия и един човек победоносно овладяха Народното събрание, изпълнителната власт, сега овладяха победоносно и президентството.
Дотук всичко върви като по ноти. Остава съдебната власт.
Разгеле, по някаква случайност предстои избирането на нови състави на висшите съдебни инстанции и на прокуратурата – не вярвам там да се допусне провал. Радев вече взе мерника на страхливите прокурори, които пречат на полицията да действа и изрази възхищението си от смелите прокурори, които ù помагат.
Ако супер смелият министър на полицията Демерджиев стане главен прокурор – това ще бъде черешката на тортата и българският народ ще може да продължи блажената си дрямка в една не каква да е, а съвършена тоталитарна държава!
Щях да забравя демократичната цензура. Радев обаче не забравя – той вече призова обществото да не се проявява толерантност към партии, сайтове и политици, които непрекъснато разпространяват мръсни компромати (за властта). Значи, спокойно, ще се вземат мерки.
И така, приятен и пълен с надежди за светлото бъдеще ден!
Стефан Цанев
P.S. Не ви ли прави впечатление, че много държавни глави взеха да завиждат на Ким Чен Ун?
