Проектозакон, който може да доведе до закриването на неправителствени организации заради имената им, внесен от „Възраждане“, ще бъде обсъждан утре в парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите и взаимодействието с гражданското общество. Ако бъде приет, законът ще засегне граждански организации, с които партията вече е в конфликт.
Националната мрежа за децата, срещу която депутати от „Възраждане“ предприеха действия по-рано тази година, е сред организациите, чиито наименования могат да попаднат под ограниченията на нов законопроект. Предложението допуска дори съдебно прекратяване на сдружения, които не изпълнят указанията да сменят имената си.
Законопроектът, внесен от Костадин Костадинов и още петима депутати от „Възраждане“ на 7 май 2026 г., може да се превърне в нов повод за сблъсък между партията и неправителствените организации, защитаващи граждански права, демократични ценности и обществен контрол върху властта. Под формата на промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел се предлага ограничаване на използването на думи като „национален“, „регионален“, „държавен“, „общински“, „комисия“, „служба“ и „контрол“ в наименованията на сдружения и фондации.
Заявената цел е да се предотврати представянето на частни организации за държавни институции. Предложените разпоредби обаче могат да засегнат и организации, чиито наименования не създават подобно впечатление, а отразяват мащаба или характера на дейността им.
Сред тях е Националната мрежа за децата, която вече е била обект на публични критики и парламентарни действия от представители на „Възраждане“.
През февруари 2026 г. депутатът Ангел Янчев поставя пред парламентарната Комисия по образованието въпроса за участието на училища и детски градини в Националната мрежа за децата. Той определя организацията като „спорна“ и настоява Министерството на образованието да провери дали образователни институции членуват или възнамеряват да членуват в нея.
Месец по-късно, на 16 март, самата организация съобщава за ново запитване, този път от депутатката Виолета Кърпачева от „Възраждане“. То е свързано с възможността училища и детски градини да се присъединяват към мрежата като асоциирани членове.
Два месеца по-късно „Възраждане“ предлага закон, който включва думата „национален“ сред изрично изброените ограничения за наименованията на неправителствените организации.
Националната мрежа за децата обединява организации, работещи за правата и благосъстоянието на децата, и участва в обсъжданията на политики в областта на образованието, социалната подкрепа и закрилата на детето. Думата „национална“ в нейното име обозначава мащаба на мрежата, а не претенция за държавни правомощия. Въпреки това предложените разпоредби оставят възможност за спор относно допустимостта на подобно наименование.
Друг пример е Националният младежки форум, който представлява младежки организации и работи за участието на младите хора в обществените процеси. Той също използва едно от означенията, включени в законопроекта.
Националният младежки форум е сред организациите, които през ноември се включват в обща гражданска инициатива срещу законодателни предложения, определяни от участниците като закони „бухалки“. В инициативата участват и Българският център за нестопанско право, „Форум Гражданско Участие“, „Амнести Интернешънъл България“ и „Прозрачност без граници“.
В основата на законодателната инициатива на „Възраждане“ обаче стои друг формален повод. На 10 февруари 2026 г., непосредствено след трагедията край хижа „Петрохан“, Костадин Костадинов обявява намерението си да предложи забрана частни организации да използват думата „национален“ в имената си. Повод е сдружението „Национална агенция за контрол на защитените територии“, чието наименование може да създава впечатление за институция с публични правомощия.
На 16 февруари „Възраждане“ съобщава за внесен проект, свързан с ограничения върху институционално звучащите наименования. На 7 май е внесен и разглежданият законопроект № 52-654-01-32.
Случаят „Петрохан“ е публично посоченият повод за законодателната инициатива. Текстът от 7 май обаче надхвърля конкретния проблем с организации, които използват в имената си думата „агенция“ или създават впечатление за правоохранителни функции.
В предложения нов член 7а са изброени 13 групи означения, сред които не само „държавен“ и „официален“, но и далеч по-общите „национален“, „регионален“, „териториален“ и „контрол“. Изброяването не е изчерпателно. Забраната обхваща също синоними, производни, преводи, съкращения, транслитерации и графични означения.
Макар първата алинея да поставя условието наименованието да създава невярно впечатление за публичноправен статут, следващите разпоредби не изясняват достатъчно категорично дали всяка употреба на изброените думи ще се оценява само в този контекст.
Действащият в момента Закон за юридическите лица с нестопанска цел вече забранява подвеждащите наименования. Член 7, алинея 2 постановява, че името на юридическото лице не трябва да въвежда в заблуждение и да накърнява добрите нрави.
Предложението на „Възраждане“ добавя към тази обща забрана конкретни ограничения и нова възможност за съдебно прекратяване на организацията.
Според проекта, ако съдът установи нарушение на изискванията за наименованието, той дава задължителни указания за промяната му в срок до три месеца. Ако организацията не ги изпълни, възниква основание за прекратяването ù по съдебен ред. Иск за прекратяване може да бъде предявен от прокурора или от всеки, който докаже необходимия правен интерес. Възможността за прекратяване не е автоматична. Необходимо е съдебно установяване на нарушение и неизпълнение на дадените указания. Но дори когато съдебният спор не завърши с прекратяване, той може да наложи разходи, административна работа и продължителна несигурност за организацията.
Това има особено значение в отношенията между политическите партии и независимия граждански сектор. Организации, които публично критикуват определени политики или защитават права, могат да бъдат въвлечени в производства за наименованията си, без спорът да е свързан със законността на тяхната дейност.
Новите ограничения се предлагат само за юридическите лица с нестопанска цел, без да се въвежда същият режим за търговските дружества. Ако основният проблем е заблуждаването на гражданите относно държавния статут на една организация, не е очевидно защо законодателната намеса е насочена единствено към неправителствения сектор.
Този въпрос поставя и Българският център за нестопанско право, който се противопоставя на проекта. Според експертите му предложението може да засегне организации, чиито имена съответстват на действителния характер на тяхната работа, без да създават внушение за принадлежност към държавната администрация.
