Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Доналд Тръмп в операта? Твърде евтино

Днес сме по-близо до барока, отколкото до XIX век, казва оперният режисьор Уолтър Сътклиф за „Агрипина“ в Софийската опера

„Политически и социален избор е да имаш оперен театър“, казва Уолтър Сътклиф, артистичен директор на Опера „Хале“. Снимка: Личен архив - Доналд Тръмп в операта? Твърде евтино

„Политически и социален избор е да имаш оперен театър“, казва Уолтър Сътклиф, артистичен директор на Опера „Хале“. Снимка: Личен архив

Политиката и операта не могат да бъдат разделени – но вплитането на политиката в оперните спектакли може да доведе до опошляване, предупреждава режисьорът Уолтър Сътклиф. Британецът, сценичен директор в германската Опера „Хале“, е у нас, за да постави „Агрипина“ на Хендел в Софийската опера – сатира, в която лесно могат да се разпознаят много от пороците на лидерите на съвременния свят.

В неговата „Агрипина“ герои от Древен Рим – като Клавдий, Нерон, Агрипина и Попея, са пренесени в обстановката на бляскаво казино. На фона на рулетки и игри на залози те плетат интриги как да се домогнат до властта и в борбата им за нея нито едно човешко чувство не е пощадено – понякога се жертва дори любовта.

В интервю за „Площад Славейков“ Сътклиф разказва мотивите си да пренебрегне първоначалния импулс да направи директни паралели между разгула на сцената и съвременната геополитика.

„В казиното на „Агрипина“ би било много лесно в края на спектакъла да се появи Доналд Тръмп, много лесно би било да направим декорите като Caesars Palace в Лас Вегас. Но ако направим това, ще отнемем на публиката възможността да впрегне въображението си, и тогава, според мен, нещата стават плоски.“

Операта, казва той, не може да страни от политиката, но обратното също важи – „защото е политически и социален избор да имаш оперен театър“.

„Въпросите, които оперните компании поставят пред нас като общество, са много лични – и ако си зададем въпроса: „Така ли искаме да живеем?“, това придобива и политически отзвук. Вярвам, че при някои творби е важно да се направят съвсем ясни политически паралели. От друга страна, струва ми се, че понякога посланието – или самото преживяване – губи от силата си, когато паралелът е твърде очевиден. Не смятам, че е моя задача да казвам на хората как да гласуват. Вярвам обаче, че е моя задача да ги подтикна да се замислят.“

„Агрипина“ е написана през 1709 г. за карнавалния сезон във Венеция и всъщност няма много общо с историята на Древен Рим, обяснява Сътклиф. Произведението той нарежда в категорията на карнавалните опери, които трябва да са много развлекателни, скандални и „да показват хора, които венецианците лесно биха разпознали“.

Тъкмо това е отправна точка за режисурата му:

„Това, което намирам за толкова завладяващо в това произведение, е, че то представя персонажи, които са изключително разпознаваеми. За мен в момента най-разпознаваемите образи са именно тези – ако си представим света на Лас Вегас, собствениците на казина и хората, които работят там… всички те се стремят към пари. Знаете, парите, сексът и властта са основните двигатели в капиталистическата среда, а според мен Лас Вегас е съвършеното въплъщение на това. Не е никак случайно, че Доналд Тръмп навремето притежаваше множество казина, но изобщо нямам намерение да превръщам това в политическа тема. Смятам, че би било твърде евтино.“

Сътклиф разказва, че е бил зрител на постановки, които пренасят „Агрипина“ в Белия дом или в други държавни институции,  но никога не ги е намирал за особено добри:

„Винаги са ми се стрували донякъде скучни, тъй като историята вече ви е известна. Според мен е много по-интересно, когато творбата се постави в свят, който вдъхва живот на персонажите, без да ограничава въображението ни“.

Междувременно режисурата на Сътклиф се е оказала донякъде пророческа. В „Агрипина“ Клавдий размишлява за Нов Рим и прави планове да построи ново казино от типа на Caesars Palace. Плановете на героя днес напомнят на режисьора за визията на Доналд Тръмп за Триумфалната арка във Вашингтон или за построяването на новата бална зала, заради която трябваше да се събори едно от крилата на Белия дом. В други моменти от сюжета пък – като аферата на Нерон и Попея, зрителите могат да направят паралели с шефа на NVIDIA Дженсън Хуанг, на когото му се наложи да се оттегли като шеф на компанията си заради извънбрачна връзка с жена, обвинена в шпионаж за Китай.

„Когато замислих това произведение, нищо от тези неща не се случваше – казва Сътклиф. – Историята на могъщи мъже на много влиятелни позиции, които правят глупави неща с млади момичета, или не толкова млади момичета, е нещо вечно. По този начин произведението просто се усеща много свежо. Можем да се научим на малко смирение и да си дадем сметка, че през XXI век не сме се отдалечили толкова много от нашите предци. Като човешки същества, въпреки че имаме голямо технологично развитие, ние не сме много по-различни от хората отпреди 500 години.“

Според него е ключово да се направи уточнение, че операта на Хендел „не поучава, нито представлява исторически урок“.

„Определено имам усещането, че сме много близо до епохата на барока – по странен начин, може би дори по-близо до барока, отколкото до XIX век – допълва той. – Но по-скоро тази творба ни изправя пред огледало, подтиква ни да се посмеем над самите себе си. Обхваща парадоксите на човешката природа: как у един човек могат едновременно да съжителстват както възхитителни, така и изключително лоши качества. Става въпрос за стремежа към власт и за факторите, които влияят на хората – тема, тясно свързана с комедия дел арте. В този жанр се казва, че съществуват само три основни движещи сили за човека: храна, секс и власт (или пари). Тъкмо с тези мотиви си играе „Агрипина“.

Оперните произведения от бароковата епоха представят на зрителите правдоподобни персонажи, които са помпозни и с крехко его, вярва Сътклиф. Тези характеристики ги правят странно релевантни на ежедневието ни:

„През последните 10–20 години имаме толкова голям достъп до нови технологии и социални мрежи, които раздуват егото ни до такава степен, че се чувстваме много близки до тези огромни характери с грандиозно его, които Хендел пресъздава“.

Хендел е актуален днес и по още една линия, допълва режисьорът – той е хуманист, който поставя женските и мъжките персонажи напълно равноправно. Съгласява се на определението „феминистка“, но все пак с условности, „защото не мисля, че през 1709 г. са знаели значението на думата“. И допуска, че днес Агрипина би била добър политик в някои държави.

„Агрипина не е непременно политическа фигура. По-скоро ми прилича на изпълнителен директор. Светът на Агрипина функционира по-скоро като корпорация, отколкото като държава. Тя е човекът зад кулисите – стои зад съпруга си, който е на върха на йерархията, но същевременно манипулира ситуацията така, че синът ú да поеме властта. Виждам много паралели между Клавдий и Нерон, от една страна, и Доналд Тръмп и Доналд Тръмп-младши – от друга.“

Тя е чудовищен персонаж, скандален образ, човек, който нарушава всяко възможно правило и върши всичко нередно, описва я накратко Сътклиф.

 „Но в същото време изпитваме симпатия към нея, защото не можем да не се възхитим на нейната целеустременост – допълва режисьорът. – Виждаме я и в моменти на слабост, когато започва да се съмнява в себе си. Така че, макар и чудовище, този персонаж притежава и човешки качества. Агрипина може да ни напомни както за най-доброто, така и за най-лошото, което се крие във всеки от нас – много повече, отколкото ако я разглеждаме просто като политическа фигура.“

Честта да се преобрази в тази коварна, но амбициозна жена получава Ромелия Лихтенщайн, 64-годишна българка, която за пръв път ще пее на българска сцена и която Сътклиф определя като „светило, творец на най-високо ниво“. Напуснала страната ни само на 4, Лихтенщайн развива забележителна кариера в Германия и образът на Агрипина е само една от 15-те опери на Хендел, в които е пяла. Творчеството на композитора е определящо за нея – тя не само е звезда на Опера „Хале“ в родния град на Хендел, но е и носителка на наградата на неговото име.

„Агрипина“ на Уолтър Сътклиф ще се играе в Софийската опера четири пъти от 27 ноември до 5 декември. Постановката се осъществява в сътрудничество с Хенделовия фестивал в Хале.

Bookshop 728×90