Беше красиво. И кичозно

Понеже станаха много критиките към откриването на европейската столица на културата (ЕСК), бих желал да уточня нещо. Понятието „култура“ включва в себе си изкуствата, но не се ограничава само до тях. Също така, понятието „култура“ не е задължително висока култура, а културата на обществото там, където се намира към съответния момент.

В този смисъл, събитието от снощи беше прекрасно, защото показа най-точно културата ни към настоящия момент:

1. Който отрече, че е било визуално красиво, значи лъже. Беше красиво. И кичозно. Но и красиво. И с много различни светлинки, шарещи в различни посоки. Съвсем точно отразяващо вкуса на обикновените хора към момента.

2. От звукова гледна точка, това, което беше подбрано, също показваше съвсем точно нивото на възприятие към настоящия момент на обикновените хора. Малко родопско, защото Родопите са в голямата си част в България, макар и нямащи общо с Пловдив, малко Теодосий, защото е принципно интересен, кукери, защото хем е страшно, хем е наше, хем напомня на Хелоуин, Валя Балканска е задължителна, защото песента ѝ се рее из космоса, но за да не ни е скучно, ще я гарнираме с много красиви фойерверки, които да забавляват очите. Ушите така или иначе в съвременното общество малцина ги използват. И хорове. Защото България е известна със своето хорово изкуство. Обърнахте ли внимание на хоровете? Не ми отговаряйте. Но пък имаше техно. Модерни сме! И глобални!

3. Кулата беше в екрани, които излъчваха какво ли не, потапяйки те в море от нужна и ненужна, също така и забавна информация. Също като това, което ни облъчва по телевизора. Или интернет. И беше цветно и разнообразно. Също така беше безсмислено и безсмислено. Тоест, кулата наистина представляваше днешната ни култура.

4. Участниците представиха пред българската и чуждата публика някои възлови точки от националната ни култура, с които винаги сме се гордеели. Променени до неузнаваемост, като една прекрасна демонстрация на желанието ни да бъдем модерни и съвременни, показващи и точния успех на това ни желание.

5. Почти нищо от това, на което се акцентира на събитието, не бе свързано с културата точно на град Пловдив. Точно както е и историята на последните ни 30 години – нищо от това, което е наше, не е важно и не е интересно. Ние сме глобалисти, местната ни култура ни вдъхва само срам, заобикаляме я и не я виждаме.

6. В България има към момента 6 оперни театри. Един от най-успешните от тях е Пловдивска опера. Заради великия си оркестър (Пловдивска филхармония) и заради интересните си постановки. Пловдивска опера също бе отразена абсолютно адекватно – разбрах от медиите, че е участвал хорът на операта. Вие видяхте ли го? И аз така. Но е участвал. Оркестърът на Добрин Петков е прославял Пловдив и България къде ли не, преди една седмица бяха дори в Китай. Организаторите им предоставиха необходимото внимание, което са им отдавали винаги. Никакво. А пловдивските музиканти, прославящи ни пред света (един от тях е и Соня Йончева, пред която всички в Европа и Америка се кланят!)? Дали въобще някой се сети за тях? Тоест и тук всичко е наред, няма несъответствие на показаното с реалността.

7. Пловдив винаги е бил градът на художниците. И те бяха представени, точно както следва. Дори можете да отидете в емблематичната галерия на „Гладстон“ да видите какви… а, извинявайте, няма я.

8. Пловдив спечели правото да бъде ЕСК с прекрасна програма. Заложено бе много на Тютюневия град. И той бе представен точно и адекватно с отношението към него. Макар че, според мен поне можеха да включат кадри на пожара. Това също е част от днешната ни култура – как да се разделяме със сгради, които ни пречат.

9. Мисля, че това, което рекламира града по света, е неговата хилядолетна история. От която никой в Пловдив не се интересува, така че и това беше наред.

10. Речите и пионерските изяви в началото също са нещо, с което всички сме свикнали, дори и тези, които не са живели през социализма. И бяха научени сякаш набързо, в последния момент. Те също представиха съвсем точно визията ни как смятаме, че трябва да изглежда едно откриване.

11. Самата кула е олицетворение на културата в Пловдив и България. Нещо монументално и ефектно, което строим, за да го покажем на чужденците, след което го разграждаме, за да си продължим с нашето скромно битие. Без оперна сграда, с разрушена концертна зала, но Европейска столица на културата.

12. Мотото на ЕСК е „Заедно“. Подобно на надписа над Народното събрание. И също като надписа над парламента, тази думичка си остана само сбор от букви. Хората са разединени дори в отношението си към това наистина ефектно събитие.

Горният текст не е критика. Идеята за ЕСК е да се случат точно две неща:

1. Да се покаже състоянието на местната култура пред света.

2. Да се внесат трайни подобрения в инфраструктурата и погледа към културата на съответния регион.

Дали втората точка ще бъде успешна, можем да кажем след една година. Първата точка бе изпълнена перфектно и по един много ефектен начин – показа точното състояние на културата и го направи така, че един добронамерен зрител да бъде дори впечатлен!

Текстът е от профила на диригента, директор на Софийска филхармония, във Фейсбук.