Силвия НЕДКОВА
27.08.2026
Министерството на културата реши да връчи за пръв път държавната награда за поезия „Никола Вапцаров“, учредена преди три години и никога невръчвана досега, и отново пламна дебатът за мястото на Вапцаров в българската историография и на родната литературна сцена.
Името на Вапцаров обичайно поражда разделение, но много рядко, дори почти никога причината за това не е неговата поезия. Личността на Никола Вапцаров, разстрелян заради подривна дейност срещу държавата, е тази, която събужда страсти.
За няколко поколения, живели в епохата на социализма, поетът Вапцаров бе икона. Комунистическите лидери употребиха безцеремонно родения в Банско свой поддръжник. Упорито и десетилетия наред експлоатираха измисления му статут на жертва, използвайки познати от хилядолетия прийоми. Методиката на „обожествяване“ на комунистическите герои следва като по учебник начина, по който християнската църква произвежда светци – изчистени и фокусирани върху едно единствено качество жития, изличаване на човешките недостатъци, скриването им под напудрена „святост“. Така хора като Вапцаров и други вече позабравени комунистически активисти отпреди 9 септември бяха превърнати в новите светци на новата религия – комунизма.
А те, като всички нас, са били обикновени хора – и грешни, и противоречиви, и добри, и лоши… Но митологемата е толкова силна, че все още оцелява въпреки турбуленциите на историческите времена.
Затова дебатът за Вапцаров традиционно се отмества към неговата предполагаема „святост“, търсена най-вече в поезията му. Талантът му е несъмнен, стиховете му са силни, емоционални, отразяващи ритъма на времето в по-голяма степен от тези на повечето му съвременници. Не може да бъде оспорван поетът Вапцаров в контекста на епохата, в която твори.
Но именно заради този контекст личността на Вапцаров продължава да бъде спорна. Не заради убежденията му, а заради начина, по който ги отстоява – с предателство към родината, предателство спрямо съратниците му (прочетете документите в „Оловна тишина“ на Ивайла Александрова), с парите, които е взимал от Коминтерна, за да организира въоръжени нападения срещу свои сънародници… Не бива личността Никола Вапцаров да бъде превръщана отново в икона днес.
Вижте още: ВАПЦАРОВ ПРОГОВАРЯ ВТОРИ
Не е редно държавна награда за поезия, връчвана от името на целия народ, да носи неговото име. Точно както не е редно поезията му да бъде махната от учебниците. Защото разделението, което личността му предизвиква, не носи ползи нито на държавата, нито на поетите ù.
Вапцаров – творецът и човекът – трябва най-после да бъде осмислен през среда и ценности, които не са така противоречиви. Именно за да запазим задълго уважението и почитта към таланта му на поет.
