Децата на тираните. За проклятието на властта (откъс)

Млади, богати и самонадеяни. Дневните им джобни са повече от размера на годишна заплата. Могат да имат всичко, което пожелаят. Това са децата на диктаторите, за които разказва книгата на журналиста Иван Първанов (изд. „Милениум“).

Трудът на Първанов показва живота и ежедневието на отрочетата на световните тирани – пред читателя се изправят Василий и Светлана Сталини, Нику Чаушеску, Удай и Кусай Хюсеин, Мохамед и Ханибал Кадафи, арабските шейхове, децата на африканските президенти.

Макар и живели в различно време и различни държави, те са обединени от това, че са наследници на прочути с жестокостта си диктатори, пише авторът на книгата. Какво всъщност се случва с тях, докато бащите им държат властта, но и каква е съдбата им, когато те починат, бъдат убити или свалени принудително?

Като контрапункт на всичко това Иван Първанов описва и животът на децата на американските президенти Буш, Рейгън, Кенеди и Обама. Най-голяма пък е главата за съветските управници – които властват кратко и си отиват по подозрителен начин.

Прочетете откъс от „Децата на диктаторите“, посветен на арабските шейхове:

Шейховете на Абу Даби,
които печелят по 500 милиона долара на ден

Абу Даби е едно от седемте емирства, влизащи в състава на дър­жавата Обединени арабски емирства и нейна столица. В превод от арабски името му означава „бащата на газелата“. Легендата разказ­ва, че преди векове ловци преследвали газела из пустинята. Накрая животното достигнало до брега на морето, хвърлило се във водата и заплувало към най-близкия остров, а ловците го последвали. Там, на острова, била създадена новата държава Абу Даби. Това място е едно от най-горещите в света. През лятото температурите дости­гат и надхвърлят 50 градуса, а валежите са рядкост. Това е и една от причините емирството да е доста рядко населено. Върху площ, малко по-голяма от територията на България, живеят под 1 ми­лион души. В същото време Абу Даби е най-богатото на нефт от седемте емирства в състава на ОАЕ, което дава възможност негови­те шейхове да заемат ръководните постове и да имат решаващата роля в управлението на цялата държава.

От двеста и петдесет години малкото емирство се управлява от фамилията Ал Нахаян. По стара арабска традиция властта се предава обичайно от бащата на първородния син. През 1967 г. старият емир Зайда ал Нахаян обявява за свой наследник най-големия си син Халифа. През следващите три десетилетия прес­толонаследникът бавно се изкачва по стълбата на държавното управление. Той е назначен от баща си последователно за ми­нистър на отбраната, министър на финансите и премиер на Абу Даби. През 1973 г. е избран за втори заместник на министър-председателя на ОАЕ, който всъщност е неговият баща. Три го­дини по-късно пък вече е и заместник-командващ въоръжените сили на ОАЕ. През 1980 г. е избран за оглавява Висшия съвет по нефтената промишленост.

След смъртта на баща си на 3 ноември 2004 г. Халифа поема уп­равлението. Той обаче предпочита да стои встрани от светлините на прожекторите. Според финансовите анализатори със своите 15 милиарда долара новият владетел е един от най-богатите хора в света. Състоянието на цялата фамилия Ал Нахаян се оценява на 150 милиарда долара. А семейният инвестиционен фонд Abu Dhabi Investment Authority има активи за 875 милиарда долара. Числа, ко­ито звучат наистина умопомрачително.

Въпреки приказното си богатство шейх Халифа е известен като тих, скромен и сдържан, почитател на арабската история, литера­тура и поезия. Обича лова със соколи и риболова и е инициатор за реализирането на голям брой програми за опазване на природ­ната среда в ловните и богати на дивеч райони. Има програми за развъждане на орли и дропли и освобождаването им да живеят в естествената си среда. Шейхът е привърженик и на спорта и щедро спонсорира спортистите на ОАЕ. Той предпочита традиционните арабски варианти като надбягванията с коне и камили. Сред све­товните лидери шейхът се ползва с името на модерен политик. С идването си на власт той дава права на жените, които им позво­ляват по-активно участие в обществения живот наравно с мъже­те. Насърчава развитието на културата и спорта. В свое изказване шейх Халифа заявява: „Трябва да бъде приета национална страте­гия, която да се грижи за младежите и да популяризира сред тях спорта, културните центрове и обществените библиотеки. Мла­дежите трябва да използват свободното си време за полезни дей­ности и за развиване на уменията си. Да им се внуши културата на откритост и приемане на другите“.

Още със стъпването си на власт Халифа започва изпълнението на амбициозна програма, насочена към подобряване положението на народа. Построени са над шестстотин многоетажни жилищни сгради, голяма част от емирството е водоснабдена. Подобрени са пътната мрежа и общата инфраструктура. Гласуван е и закон, с който правителството на Абу Даби поема по-голямата част от лих­вите по теглените от гражданите кредити.

Шейх Халифа е известен и със своята филантропска и благотво­рителна дейност. По време на управлението му общо четирийсет държави в света са се възползвали от финансовата помощ на не­говия инвестиционен Фонд за развитие „Абу Даби“. Той подкрепя финансово изграждането на ново сърдечносъдово и реанимацион­но отделение на болницата „Джон Хопкинс“ в САЩ, което носи не­говото име. Дарява 150 милиона долара на онкологичния център на университета в Тексас за модерни научни изследвания за лечение и ранна диагностика на рака. Редовно дава пари за лечение и изслед­вания на СПИН. Подпомага изграждането и на сградата на факул­тета по теология в университета в Уелс. Финансира построяването на стотици жилища за бедните в ивицата Газа. Шейхът основава и специална награда за образование, носеща неговото име. От 2007 г. неговата фондация поема таксите за обучение на 27 хиляди студен­ти в държавните висши учебни заведения на Абу Даби. Шейхът се грижи и за бедните в страната. По негово нареждане са изплатени заемите на 6830 социално слаби граждани, като сумата възлиза на 2 милиарда дирхама. С друга своя заповед пък Халифа нарежда да се отложи временно изплащането на лични заеми, чийто размер е по-малък от 1 милион дирхама.

От 2007 г. насам инвестиционният фонд на шейх Халифа актив­но помага и на предприемачите и дребните и средни инвеститори в емирството. Финансирани са четиристотин и шейсет проекта на обща стойност 758 милиона евро. През септември 2013 г. стартира програма за подпомагане на земеделските производители чрез без­платно обучение и маркетинг и предоставяне на безлихвени заеми от държавата.

Шейх Халифа помага и на останалите държави. В Туркмения той дава рамо на своя приятел, бившия туркменски президент Сапар­ мурад Ниязов за изграждане на сиропиталище в страната. През 2009 г. инвестиционният фонд на шейх Халифа отпуска 10 мили­арда долара за подпомагане на затъналото в дългове съседно емир­ство Дубай. През януари 2011 г. пък шейхът стартира програма за оказване помощ на Пакистан след опустошителните наводнения. Програмата включва изграждане на два моста, петдесет и две учи­лища и седем болници. В Египет шейхът отпуска средства за пре­доставяне на 155 милиона дирхама за нова сграда на библиотеката „Ал-Азхар“, в която се съхраняват над 50 хиляди ценни старинни ръкописа, както и за монтиране на електронни системи за контрол и сигурност. В чест на шейха през 2010 г. най-високата сграда в све­та – 828-метровата „Бурж Дубай“, официално е преименувана на „Бурж Халифа“.

Подобно на останалите арабски монарси, шейх Халифа може да си позволи всичко, което поиска. Той притежава най-голямата яхта в света – „Азам“, която е дълга цели 180 м и струва 600 мили­она щатски долара. Яхтата може да се движи със скорост от над 30 възела и притежава два дизелови двигателя с общо 94 хиляди конски сили. На борда си има монтирана и последен модел система за противоракетна отбрана.

Шейхът притежава и най-скъпия хотел, строен някога на земя­та. Неговият Emirates Palace се управлява от „Кемпински груп“ и струва почти 3 милиарда долара. Хотелът разполага с четиристотин стаи, като при изграждане на интериора са използвани чисто злато и мрамор от най-високо качество.

За разлика от баща си, който има шест законни съпруги, Халифа избира да прекара живота си само с една – Шамса бинт Сахийл бин Хамад ал-Мазруи. Двамата имат десет деца – двама синове, Султан и Мухамад, и осем дъщери. Синовете участват в управлението на страната. Шейх Султан е член на парламента, а брат му работи в министерството на финансите.

И ако любимото занимание на шейх Халифа е да върши добрини и да развива благотворителност, то неговият брат шейх Мансур е истинският бизнесмен в рода.

Той е петият син на стария емир Заид и няма никакви шансове да се бори за трона. Но той всъщност не му е и необходим. Трийсет и девет годишният шейх е учил в САЩ и има диплома за политолог, но истинското му призвание е да прави пари. След завръщането в родината си той е назначен от баща си за шеф на президентската канцелария, а след това – и за председател на Съвета на минист­рите. През следващите години заема постовете началник на Наци­оналния център по документацията и изследванията, заместник-председател на Съвета по образованието и председател на Фонда за развитие на Абу Даби и на Фонда на ОАЕ. До 2006 г. е председател на First Gulf Bank, а от следващата година е назначен за председател на благотворителния фонд, носещ името на неговия баща. В мо­мента е заместник-председател на Съвета на министрите на ОАЕ.

Основната страст на шейх Мансур е спортът и затова влага голя­ма част от парите си там. В родината си той е собственик на фут­болния клуб „Ал Джазира“ и е организатор на ежегоден традици­онен маратон на името на баща му. През 2008 г. чрез компанията си „Абу Даби Груп“ той купува английския футболен клуб „Ман­честър Сити“ за рекордната сума от 210 милиона британски лири. През следващите две години младият арабин инвестира в клуба нови 500 милиона паунда за закупуването на нови играчи и резул­татът не закъсня. „Гражданите“ дръпнаха рязко в класирането на английската Висша лига и дори започнаха да дишат във врата на съперниците си от „Манчестър Юнайтед“. Основната част от па­рите шейх Мансур дава за купуване на нови играчи. За изминалите седем години, откакто стана собственик на отбора, той е дал 720 милиона паунда за привличането на четирийсет и шестима от най-добрите футболисти в света. Освен това четвърт милиард паунда бяха дадени за изграждане на нова модерна тренировъчна база. Според оценка на британските медии общите разходи на шейха по футболния клуб до този момент вече надхвърлят 2 милиарда лири, а насреща като резултат са само две незначителни купи, спечелени от звездната селекция. Мансур ал Наян обаче като че ли не се чув­ства особено притеснен от това. Само година след като се сдоби с „Манчестър Сити“, спортните медии гръмнаха, че шейхът е отпра­вил оферта и към „Реал“ (Мадрид) да го купи за 1 милиард евро, като половината от тези пари всъщност ще отидат за погасяване на дълговете на „кралския клуб“. Офертата била отправена лично от Мансур до президента на клуба Флорентино Перес. От „Реал“ реагираха като ужилени и веднага официално опровергаха твърде­нията като неверни. Очевидно обаче Мансур е решил на всяка цена да се сдобие с отбор в испанското първенство, тъй като през 2013 г. излезе нова гореща новина, че иска да купи и испанския футболен клуб „Валенсия“. Председателят на управителния съвет на клуба Алфонсо Рус коментира пред испанските медии, че действително се е видял и разговарял с представителя на английския „Манчес­тър Сити“ Сюлейман ал Фахим, който го е запознал с желанието на шейха да купи „Валенсия“. До сделка обаче в крайна сметка така и не се стигна. Всъщност спортната империя на шейх Мансур ал Наян се простира и отвъд океана. В САЩ той е собственик на клу­бовете от американската сокър лига „Финикс Файър“ и „Ню Йорк Сити“, в Австралия – на клуба „Мелбърн Сити“, а в Япония – на футболния отбор „Йокохама Маринос“. Тези четири отбора заедно с „Манчестър Сити“ са обединени в спортния холдинг на шейха „Сити Футбол Груп“, който обединява отбори от четири континен­та – Европа, Северна Америка, Австралия и Азия.

Освен футбола другата голяма страст на шейх Мансур са чисто­кръвните жребци. Нещо, характерно и за останалите арабски вла­детели и техните синове, които не са забравили, че прадедите им са били конен народ. Собственост на шейх Мансур е най-големият ездачен клуб в емирствата. Самият шейх често обича да разпуска през свободното си време, облечен в костюм на жокей, на гърба на расовите си жребци, всеки от които струва пет-шест цифрена сума в долари и лири. А когато конете му омръзнат, се качва на някой от бутиковите си автомобили „Ролс-Ройс“ или на някоя от яхтите си и се оттегля далеч от светската суета.

Освен от спорт шейх Мансур разбира и от финанси. Той е пред­седател на First Gulf Bank, една от най-големите банки в Близкия изток. През 2014 г. тя е обявена за най-добрата и стабилна арабска банка, което е изключително признание.

А компанията на шейха International Petroleum Investment Company (IPIC) е водеща в нефтената индустрия на Арабския полуостров. Но не само нефтът е предмет на дейност на тази компания. Тя притежа­ва четиринайсет крупни инвестиции в десет страни по целия свят, сред които две компании за производство на пластмаси и химикали в Канада и най-голямото дружество за производство на полиолефин в света. Чрез IPIC шейх Мансур притежава акции и в австрийската петролна и газова копания ОМV, както и в японската рафинираща и маркетингова компания Cosmo Oil. Компанията на шейха реализира и изграждането на 400 км петролопровод, който ще отвежда араб­ ския нефт чак на брега на Индийския океан. Чрез своите дъщерни дружества компанията реализира и няколко проекта, свързани с до­бив, преработка, рафиниране и износ на петрол в цял свят. Освен това наскоро стана ясно, че именно шейх Мансур стои зад огромните инвестиции, които кралската фамилия на Абу Даби направи в двете световни автомобилни компании “Ферари” и “Крайслер Билдинг” в Ню Йорк. Основният източник на богатство на шейх Мансур, раз­бира се, е петролът. Експертите в бранша обясняват, че всеки път, когато цената на черното злато се вдигне с 1 долар на барел, шейхът и фамилията му печелят по 500 милиона долара.

Шейх Мансур има две съпруги и четири деца. В средата на 90-те години той се жени за Алия бин Мохамед ал Хамед. Тя му ражда син, който според местната традиция е кръстен на дядо си, бившия халиф Заид. През май 2005 г. шейхът сключва втория си брак. Съпругата му Манал е дъщеря на емира на Дубай Мохамед ал Мактум. От нея шейхът има три деца – дъщеря Фатима и синове Мохамед и Хамдан.

Друг от придобилите известност шейхове от Абу Даби е Иса ал Нахаян, който според сп. „Форин Полиси“ е един от най-влиятел­ните строителни предприемачи в емирството. Неговото име е сино­ним на садизъм и злоупотреба с власт. Кадри от видеоклип, пока­зан по американската телевизия ABC, показват как шейхът с група приятели изтезава афганистански търговец на жито, защото го бил измамил. На видеото, за което се твърди, че е направено в имението му в пустинята, се вижда как Иса стреля с автоматично оръжие до пленника, пълни му устата с пясък, унижава го сексуално с нажеже­но желязо, гори кожата му и посипва сол в кървящите рани.

Сред известните шейхове от управляващата фамилия е и Ахмед ал Нахаян. Той заема постовете заместник-секретар на министер­ството на финансите и промишлеността и председател на Съвета на попечителите на благотворителния фонд, носещ името на не­говия баща. Шейх Ахмед също е известен като голям благодетел и филантроп. Според сп. „Форбс“ той заема 27-о място в списъка на най-влиятелните хора в света, а общата стойност на активите на инвестиционния му фонд е между 500 и 800 милиарда долара. На 25 март 2010 г., по време на полет с планер над мароканския град Рабат, милиардерът внезапно изчезва. Тялото му е открито пет дни по-късно в дълбоко езеро, на 25 км от Рабат.