Димо от P.I.F.: Всеки от нас е г-н Никой

Група P.I.F. реално е всичко друго, но не и песента „Колело“, твърди вокалистът на групата, която ще излезе на сцената на Театър „Азарян“ с въпроса „Кой прибира сутрин звездите?“

„Аз съм един нормален, обикновен човек като Вас, като всички. Просто моята работа беше свързана с това да се показвам по телевизията. Иначе съм господин Никой“, твърди Димо от група P.I.F. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Димо от P.I.F.: Всеки от нас е г-н Никой

„Аз съм един нормален, обикновен човек като Вас, като всички. Просто моята работа беше свързана с това да се показвам по телевизията. Иначе съм господин Никой“, твърди Димо от група P.I.F. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Историята на P.I.F. ли разказва спектакълът „Кой прибира сутрин звездите“?

– Не, това е спектакъл, в който всеки преоткрива себе си в елементарни житейски случки. На всеки човек му се случва да е татко, да живее в кутийка, да ходи до магазина, да ходи на концерт, да страда, да обича, да е изоставен.

– Спектакъл за обикновения човек и неговия обикновен живот?

– Да, аз съм един нормален, обикновен човек като Вас, като всички. Просто моята работа беше свързана с това да се показвам по телевизията и съответно сега ми вземате интервю. Иначе съм господин Никой, като всички останали.

– Не е ли обратното – всеки е личност и господин Някой?

– Всяка личност може да бъде господин Никой. Ако господин Някой го дават по телевизията в тези предавания, които опорочават цялата история, по-добре да съм господин Никой.

– За втори път повдигате тази тема, споделете кои са тези предавания?

– Не ги ли знаете, всички телевизии ги имат – например състезанията, където карат хората да пеят.

– Смятате, че музикалните формати са вредни?

– Напълно. На 1300%, защото дават фалшиви мечти на децата. Много е тъжно това. Вредни са Брадърите. На Вас харесват ли Ви?

– Не, аз гледам други канали.

– И аз така. Не мога да ги назова. Имал съм някакъв допир с тях, защото в крайна сметка това ми е работата и в някакъв момент се виждам с хора, които са там. Онзи ден се виждам с Гъмов, влизал в „Биг Брадър“.

– Това предаване цели да опозори участниците в него, екипът съзнателно търси в живота им нещо, с което да им навреди – и хората на изкуството би трябвало да са наясно с това.

– Той каза: „Въобще не ме интересува, пари“. Моята гледна точка е същата. Правят всичко заради рейтинга. Но всичко това е от ден до пладне, това е най-тъпото, даже не до пладне, ами до след малко. То свършва още преди обед, такава машина е. Пишат, че сме 6 млн. българи, а според мен сме даже под 5 млн. Колко села са призраци в България, няма хора. Всички живеят навън. И малката шепа хора, които сме тук, колко от тях харесват чалга, колко от тях се интересуват от изкуство, колко гледат телевизия, защото нямат какво да правят вечер и гледат тези глупости? И всъщност хората, които правят глупости, разчитат на малкото хора. Въобще не ме интересува.

– Да се върнем към P.I.F. – кои са песните, с които ще тече разказът на сцената в Театър „Азарян“?

– Знаете ли как се случи цялото нещо? Базата на цялото това представление… решихме да го направим в началото с рисунки с пясък и наши песни. После решихме да режем песните, в търсене на голямото „Кой“ започнахме да търсим къде в нашите песни съм говорил за това, така стигнахме до 6 песни, които са основна база на цялото съществуване, според мен и според нашата призма на група: „Кой си ти“, „Приказка“, „Сън в съня“, „Оставам тук“, „Камбаните“, „Цялото небе“.

– Едно до друго заглавията правят цяло изречение, задавате въпрос и отговаряте.

– На базата на тези песни се видяхме със Здрава Каменова, зададе ми въпроси за различни моменти в живота ми и след половин година започна да ми праща един монолог, втори монолог, трети… с различни тематики. Получи се представление, в което текстът на песента се получава като естествен завършек на онова, което съм говорил в конкретния монолог.

– Успяла ли е Здрава Каменова да пресъздаде вашата личност в тези монолози?

– Със Здрава сме близки приятели от много години, както и с режисьорката на спектакъла Мария Банова. С нея бяхме в един клас в НАТФИЗ и завършихме заедно. Заедно пишем много музика за детски постановки и представления в страната, театрите в цяла България сме ги овършали, дето се вика, но в хубавия смисъл. Двете станаха добър тандем – Здрава пише, Мария режисира, а аз пиша музиката и детските постановки стават като малки серийки. Не са от тези модерни постановки, в които се влагат страшно много пари и се играят два пъти на два фестивала. Ние правим постановки, които се спукват да ги играят, защото децата просто ги искат. Продават се постановки от театър на театър, те, естествено, са общообразователни – засягат музика, рисуване, числа…

Здрава е майстор на това да ти е леко, забавно, весело и в едно изречение да ти счупи главата, да ревнеш като магаре, просто е много добра, ама много. Като седнахме да работим по текста на „Кой прибира сутрин звездите“… аз нищо не промених, защото нямаше какво да махна.

– Вие ли сте в този текст, или играете някаква роля?

– Няма роли. Това съм аз, олицетворение на всеки средностатистически музикант в България или всеки средностатистически стъклар, или всеки средностатистически дърводелец. Дали си музикант, фотограф, журналист, всички влизаме в една и съща графа. Всички хора правим една и съща работа.

– Вие сте актьор, кога у Вас започна да извира музика?

– Трябва да си голям глупак, ако не направиш група, когато от теб започне да извира музика. Глупак си, ако започне да ти се дава музика и не направиш нищо, за да я извадиш наяве. Ето на, Луи дьо Фюнес на 40-50 години му се дава да е актьор, той преди това е бил пианист и учител по пиано…

– С кавъри по заведенията ли започнахте?

– По наше време нямаше кавъри, нямаше кръчми или клубове, където се свирят кавъри. Имаше концерти с авторска музика – наемаш си залата, отиваш и свириш авторска музика. Учиш се да свириш, слушаш музика и почваш да измисляш твои парчета. При всеки човек е така. В един момент решаваш да пробваш и така откриваш изкуството.

„Трябва да си голям глупак, ако не направиш група, когато от теб започне да извира музика.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Защо станахте актьор, защо не продължихте с музиката в Консерватория?

– Това е много смешна история. Добре, че не съм учил в Консерватория – там е голяма драма. Училите в Консерваторията – без да ги обиждам, защото аз работя с музиканти от там и ги харесвам много – имат проблем. Те не могат да композират. Великолепни музиканти са, но са единици приятелите ми, които могат да импровизират. Да импровизират, остави да измислят!

Предишна страница 1 2 3Следваща страница

ДС