Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Диригентът Марк Кадин: В Русия никой няма да ти пожелае „Хубав ден!“

Главният диригент на Радиосимфониците за това как се планира концертен сезон на един от най-елитните симфонични оркестри в България почти без пари и в конкуренцията на Софийската филхармония

„Разликата между Русия и България е голяма, защото вие имате избори. С избори може наистина да промениш нещо, а при нас това е невъзможно“, казва диригентът на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Диригентът Марк Кадин: В Русия никой няма да ти пожелае „Хубав ден!“

„Разликата между Русия и България е голяма, защото вие имате избори. С избори може наистина да промениш нещо, а при нас това е невъзможно“, казва диригентът на Симфоничния оркестър на БНР Марк Кадин. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Продължение от стр. 1

– Вълнувате се много от протестите за свободни избори това лято в Москва. Смятате ли, че тази съпротива ще даде началото на нов политически период в Русия?

– Хората се борят само за реални избори, нищо повече. Но аз не съм оптимист. Нищо не стана и всичко ще бъде смазано. Сега много хора са в затвора за някакви постове във Фейсбук. Това изглежда като сталинизъм.

– В Русия в последно време се наблюдава реставрация на отношението към Сталин. Като човек, роден в СССР, как си го обяснявате?

– Изглежда ми много странно тази ситуация. От 2014 г. аз не живея в Русия, напуснах я след войната в Украйна и наблюдавам в интернет какво се случва там. Някаква дивотия е, не разбирам защо виждам картинки със Сталин. Никога преди това Русия не е била така. Независимите медии, радиа и т. н. са под натиск, всичко е разхвърляно, да не говорим за телевизията – при нас тя е просто ужасна пропагандистка машина. Това е просто ужасно.

Патриоти са, но децата им учат на Запад

– А как ви се струва отношението към Русия в България? Може би знаете, още от Освобождението от Османско робство у нас хората се делят на русофили и русофоби – такива, които харесват и не харесват Русия.

– Според мен тук има неразбиране какво е Русия. Всеки влага различни разбирания в тази дума. Русия Путин ли е, или е Чайковски, Достоевски? Това са различни неща. Не разбирам думата „русофилия“, защото не ми е ясно този човек какво предпочита. Забелязвам, че в България много хора обичат Путин и неговата политика. За мен това е много странно. Срещам такива хора, говорим, без да влизаме в спор. Казвам им: „Вижте, ако толкова харесвате Путин, идете да живеете някъде в Сибир и вижте с очите си какво се случва там“.

– Може също да пратят децата си да учат в Русия, защо ги пращат на Запад?

– Бих искал всички да знаят, че 100% от децата на руските държавници на високи постове са западни възпитаници. Завършили са в Англия, Америка, Германия, Швейцария… Учат там, там имат къщи, имоти. Родителите са патриоти, говорят, че Русия е номер едно, обаче пращат децата си на Запад.

– Вие сте украинец по произход. Дразни ли Ви, когато в България Ви възприемат за руснак?

– Абсолютно не. Аз съм от старите времена, в моята младост нямаше разделение между украинци и руснаци, ние бяхме съветски хора. В Москва, където протече моето обучение, никой не знаеше кой е украинец, кой е руснак. Разбира се, говоря езика, но не съм възприел някаква украинска, нито пък руска идентичност. Може би съм взел малко повече от руснаците, защото образованието ми мина в Москва, така че познавам руската литература, живопис, но знам и украинската култура.

– Кога напуснахте Украйна?

– През 1982 г., бях на 17. От тогава съм в Москва. Но от 2014-а не съм се връщал в Русия.

– Какво мислите за ситуацията в Украйна в момента?

– Моята майка живее в Украйна, не общуваме много често, но знам какво се случва. От една страна много се радвам за Украйна, защото там хората искат – и вече живеят в независима държава. Имат избори, свобода. Така беше избран и президентът Володимир Зеленски – с честни избори, без пропаганда. Така че това е резултат. И аз много се радвам, че хората имат възможност да сменят властта. За разлика от Русия.

От друга страна икономическото положение в Украйна е ужасно. Говоря за заплати, пенсии. Два, три пъти по-зле е от България. Пенсията на майка ми е около 40-50 долара.

– Какво може да купи с тях?

– Нищо. Аз ѝ помагам, естествено. Но става по-зле и по-зле, цените не са никак ниски, парното е скъпо за техните заплати. Така че България е много по-добре от Украйна.

Освободителка или окупаторка?

– Наскоро стана скандал около една изложба в Руския културно-информационен център, която обяви Червената армия за освободителка на България през 1944-а. Вие имате ли мнение по въпроса – окупаторка или освободителка е Червената армия у нас?

– Имам мнение, естествено. Руската армия е освободител, обаче хората, влизащи след руската армия, са окупатори. Да, ясно е, че са победили хитлеризма, това е вярно. Обаче последва окупация на Източна Европа. След армията е дошла вълна от чиновници и не знам какви още, които са подменили цялата власт на държавата, за да създадат марионетъчни правителства. Полски, чешки комунисти… Те не бяха комунисти, а сателити на Русия. Цяла Източна Европа беше под окупацията на Съветския съюз.

– От какво ни е освободила Червената армия, при положение, че в нашето правителство не е имала нито нацисти, нито германци?

– Вие ме питате за България, а аз говоря за Източна Европа. Съгласен съм с формулировката на българското външно министерство за организираната от посолството изложба. А след този инцидент в Русия имаше голяма вълна на възмущение…

Вижте още: ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО КЪМ РУСКОТО ПОСОЛСТВО: НЕ СТЕ НИ ОСВОБОДИЛИ НА 9.IX.1944 Г.

Знаете ли, днес най-големият проблем в Русия е държавната подлост. Това е най-точната дума, която изразява стила на нашето управление. Дали говорим за отношението към Украйна, или към България със скандала с тази изложба, това е подлост.

Колко е хубаво да те посрещат с „Добър ден“

„Нямам време да се замисля руснак ли съм, украинец ли, или българин. В моята глава от сутрин до вечер се върти нещо, свързано с ноти.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Вие вече трета година сте главен диригент на Радиото, говорите добър български език и сте навътре в българските проблеми, както виждам. Чувствате ли се понякога като натурализиран българин?

– Благодаря за комплимента. Но съм притеснен, защото моят български е много лош. За съжаление, няма време за сериозно изучаване на граматика, учебници. Аз съм като шимпанзе – чувам нещо и го запомням. Това е моят начин за изучаване на български език и това не е правилният начин, за съжаление. Честно казано, аз нямам време да се замисля руснак ли съм, украинец ли, или българин. В моята глава от сутрин до вечер има само работа – музикална, организационна, винаги се върти нещо, свързано с ноти.

Но тук не се чувствам като чужденец. Може би защото започнах да идвам тук всяка година отдавна, вече 15 години. Свикнах с всичко – с живота, общувам с колеги. Да, тротоарите са изпотрошени, но на мен това не ми изглежда като дискомфорт, а като нещо обичайно. Такова е било винаги. Свикнах, не ме дразни.

– Какво Ви харесва тук?

– Взаимоотношенията между хората. В улиците, в магазините, въобще между непознати, отношенията са много уважителни, дружелюбни, в сравнение с Москва. Един малък пример: всяка касиерка в магазина ти казва „Добър ден“ и „Хубав ден“. Това не е учтивост, просто така е редно. В Русия няма такова нещо – сигурно и там знаят, че така е редно, че клиентът трябва да бъде поздравен, но нито една касиерка няма да ти го каже, просто мълчат и си вършат работата. Всички хора са много навъсени, а вие сте много открити. Когато тук някой свърши някаква работа, за вас е нормално да му пожелаете „Хубав ден“. Етикет е, но при нас няма такова нещо. Нито един човек няма да ти пожелае „Хубав ден“. Това е основна разлика, всеки ден я усещаш и виждаш. Дори да не е искрено, пак е приятно.

– Не се чувствате като чужденец в България, а може би неусетно сте станал и патриот – опитвате се да върнете в програмата на Радиото позабравени български автори, каква е идеята Ви?

– Ние сме държавен оркестър, държавата дава пари включително и за това да правим записи. Според мен, ние сме задължени да правим записи, свързани с историята на българската музика. В миналите години какъв беше изборът? Главният диригент с някакъв продуцент разглеждат партитури и диригентът решава, че ще запише еди коя си, защото я обича. 50% от българските композитори бяха обидени, защото не ги записвахме. Въртяха се едни и същи имена и заглавия. Когато дойдох, решихме, че това е лоша практика и от миналата година имаме договорка със Съюза на композиторите – те решават какво да запишем, провежда се някакъв вътрешен конкурс и ни предлагат. Ние само записваме, без пристрастия. Има, според мен, пласт на българската музика от 50-те, 60-те, 70-те години, който липсва. В момента няма лобисти на тази музика, понеже композиторите вече са починали, което е малко обидно, защото все пак са част от културата. Никой не може да каже „това е хубава музика“ или „това е лоша музика“, кой ще отсъди? Но в радиоархива трябва да има някаква панорама. Всеки композитор от всяко поколение трябва да е представен в нашата фонотека. Неправилна политика е да ги разделяш на „харесвам“ и „не харесвам“. Не може да се пише музика, само за да я хареса диригентът.

– Защо културата у нас е последна грижа за държавата?

– Не съм съгласен, от Вашите думи излиза, че само в България е така. Има държави с повече и по-малко внимание към културата. Проблемът тук, в България, не е толкова с културата, колкото с икономиката. Няма достатъчно пари. А има планина, море, селско стопанство, природни ресурси. Да вземем Литва – няма нефт, газ, планина, няма море като вашето, нищо няма, обаче по всички статистики е по-напред от България. Не разбирам защо. Има и същия демографски проблем – много хора емигрират, може би 30% от Литва живее в Англия, Скандинавия. Същите проблеми, но икономиката работи по-добре от тук. Проблемът не е в културата, а в икономиката. Ако имаше повече пари в бюджета, тогава естествено ще е възможно да правим повече за културата.

Предишна страница 1 2

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах