Царски корони от Преславското съкровище изложени в Археологическия музей

Златните накити блестят в нова светлина след реставрация в Майнц, Германия

Средновековната владетелска корона с изображение отпред на Александър Велики. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Царски корони от Преславското съкровище изложени в Археологическия музей

Средновековната владетелска корона с изображение отпред на Александър Велики. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Две корони на владетели от Втората столица на Първото българско царство представя Националният исторически музей. Тиарите са част от Преславското златно съкровище, което публиката у нас може да види в нова светлина, след като беше реставрирано в пълнота за първи път, откакто е открито преди 40 години. Реставрацията е извършена в Римско-германския музей в Майнц, Германия. В новия му вид съкровището бе показано и в Лувъра през 2018 г. От 6 ноември предметите са изложено в зала „Трезор“ на Националния археологически музей в София. Изложбата се нарича „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“.

Може би най-важната част от съкровището е короната, изработена от златни плочки с изображения от емайл. Някои учени интерпретират тиарата като дамска, но други смятат, че е принадлежала на мъж, защото водещата сцена сред изображенията е Александър Велики. Сцената е любима във византийското изкуство, отбелязва археологът доц. д-р Тодор Чобанов – възнесението на Александър Македонски на колесница, теглена от грифони. Според редица наши и чужди учени датировката на този предмет е много по-ранна от предполаганата – изработена е през VIII, а не през X век – и вероятно е подарена на цар Петър (най-дълго управлявалия български владетел, 927 – 969 г.) от византийския василевс. Специалистите допускат, че това става във връзка с признаването на царската му титла и сватбата му за византийската принцеса.

Централната плочка от короната с възнесението на Александър Македонски. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

От другата царска диадема е останал начелникът във вид на дъбово листо – символ на властта от дълбока древност. Доказателство за хипотезата, че е част от корона, е конна фигурка на Карл Велики, изложена в Лувъра, който е с корона с дъбово листо отпред, както и на императорски тиари от редица византийски изображения.

Дъбовото листо – начелник на втората владетелска корона. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Съкровището представлява сбирка от изключително луксозни скъпоценности. Особено впечатляваща е златната огърлица – според мнозина най-красивият накит, останал от ранното Средновековие в целия свят. Вероятно е принадлежала на византийска принцеса – специалистите предполагат, че е била на дете заради малката обиколка на врата, която има. Възможно е да е била собственост на съпругата на цар Петър – Мария, дъщеря на император Христофор Лакапин – и тя си го е донесла в Преслав след женитбата с българския цар.

Америка за България

Огърлица – злато, емайл, светли рубини, гранати, кристали, перли, IX – X век, Велики Преслав. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Обица от чифт – злато, перли, изумруди, светли рубини, гранати, VI – VII век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Медальон – злато, изумруди и перли, VI – VII век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Медальон -VI – VII век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Съкровището е открито при земеделски работи и жените, които са го намерили, първоначално са го прибрали по домовете си. Но бързо се разчува и милицията ги принуждава да предадат предметите. След това археолозите провеждат разкопки на мястото, където са открити накитите, и откриват и останалата част от съкровището.

За учените сбирката е изключително ценна, защото има безспорно ясен контекст – опустошаването на Велики Преслав от руския княз Светослав през 969 г. Съкровището е прибрано в сандъче със сребърен обков и вероятно е изнесено от двореца по време на нападението на руските дружини, след което е укрито в пещта на землянка, която се намира през един хълм от градските порти на Преслав. Землянката след това е съборена и поради това съкровището оцелява до наши дни.

В сандъчето има части от множество накити, апликации за дрехи, колани и копчета, лъжици и части от чаша. Датировката на всеки предмет е разновременна, от различни периоди, но безспорно са част от владетелската съкровищница.

Плочка с пауни – сребро с позлата, X век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лъжици – сребро с позлата, X век. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Всичките 186 предмета пристигат в София почистени и реновирани в научно-изследователския институт по археология в Майнц – следите от предишни интервенции са премахнати, фрагментите от камъните и връзките са отново укрепени на местата им, два изумруда, паднали от местата си, са монтирани обратно.

Киномания

По време на реставрацията германските експерти установяват, че накитите от съкровището от Велики Преслав са изработени от златна сплав с рубини и гранати, а не аметисти, както се предполагаше преди. За анализите са използвани само недеструктивни методи, които не изискват вземането на проба. За първи път е бил изследван химичният състав на металите с рентгенофлуоресцентни, спектроскопски и радиографски анализи, които показват, че за изработването на накитите не е използвано стъкло, освен за емайла и сините сферични висулки.

Камъните от голямата огърлица, оказва се, са флуоритни кристали, а не планински. Досега няма данни византийските златари да са ги използвали. Гамата от благородни метали в комбинация със смарагди и гранати показва, че съкровището е много по-ценно, отколкото се е смятало досега.

При изработването на сребърните и златни сплави са били приложени високи технически познания. Халкичките на тежките висулки са изковани от златна сплав, далеч по-здрава от чистото злато. Перлите и изумрудените мъниста, които са чувствителни на топлина, изненадват с необичайно решение за инкрустация, отбелязват експертите.

Още реликви от Втората българска столица 

Освен ценните накити, в Националния археологически музей са показани още иконостас от белоглинена рисувана керамика, възстановка на реални архитектурни детайли в умален вариант. Това е единственият открит досега образец, без аналог в други ателиета.

Иконостасът от бяла глина -залежи с материала имало в изобилие в околностите на Велики Преслав. Снимка: Национален археологически музей

Забележителни са и епиграфските надписи и графити с глаголическо и кирилско писмо, сред които се откроява надписът „Грешният Ян е писал това, седейки в тъмница“, който се свързва с Иван, брат на цар Петър, опитал се да организира заговор. Забележителен е и надгробен надпис на Анна, който археолозите казват, че принадлежи на една от дъщерите на княз Борис.

Важни са и оловните печати на Симеон, използвани за узаконяването на многобройни ценни държавни документи още от 893 г., когато в Преслав започва да функционира владетелската канцелария.

Изложбата „До портите на княжеския двор. Съкровища от Велики Преслав“ може да бъде разгледана до 26 януари 2020 г.

Ажурна керамична розета, вероятно служила като полилей – Велики Преслав, манастир „Св. Пантелеймон“, IX – X век. Вдясно – археоложката проф. Маргарита Ваклинова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Апликация със зооморфно изображение, кост, IX – X в., Велики Преслав. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Накрайник за колан, бронз с позлата, Велики Преслав, Аврадака, Двореца, края на VIII – X в. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Bookshop 728×90