Единственият олимпийски шампион от Антична Тракия с име, оцеляло до днес

Аврелий Фронтон, син на Диофон, е единственият олимпийски шампион, роден по нашите земи в Античността, чието име е оцеляло до днес. Според надписите, атлетът е бил родом от Августа Траяна (днес Стара Загора) и е бил бегач.

Нова изложба в Археологическия музей разказва за спорта в Антична Тракия. Модата идва от съседна Гърция, но в елинския период нашите траки не я възприели с такава жар, както когато нашите земи стават част от Римската империя. Тогава аристократите страстно се отдали на принципа „Здрав дух в здраво тяло“ – фраза, която принадлежи на римския поет Ювенал.

Дарове в антични гробове свидетелстват за развитата спортна градска култура на заможните траки – железни стригали, използвани от атлетите за почистване на телата им след физически упражнения, балсамарии, пръстени с изображения на атлети… Освен мода и зрелище, спортът е бил и средство за пропаганда на градските управи. След края на кариерата си, някои атлети се заемали и с политика на местно ниво.

Младите мъже спортували в гимназиони, за какъвто има сведения, че е съществувал и в римска Сердика. На територията на нашата столица през III век е имало т.нар. Питийски игри – провеждани на всеки 4 години по начина, по който е ставало в Гърция. Каменни надписи сочат, че и във Филипопол са обичали Питийските игри. Пратеници разгласявали за спортните състезания по всички краища на провинцията, а участниците пристигали отблизо и далеч. В чест на събитията били сечени монети, поставяни били и каменни афиши.

Успехите в спорта през Античността носели на атлетите редица привилегии – например пожизнена пенсия, а имало и възможност да продават това право. Много от състезателите били с ниско потекло и посредством титлите си бедните момчета се издигали в обществото. Изключения били спортистите от заможни семейства.

По онова време нямало различни категории съобразно теглото – единственото разделение било по възрастови групи. Колкото по-едри и тежки били състезателите, толкова по-голям бил шансът за победа. Въпреки принципа за хармонично развитото тяло, усилените тренировки и нерядко липсата на спортсменство на арената деформирали телата на някои шампиони – мраморна глава на спортист в изложбата илюстрира уродливостта, получена в резултат на една спортна кариера.

Атлетите се състезавали без дрехи, което възмущавало мнозина пуритани – известни са например думите на Цицерон, че да се покажеш гол пред обществото е начало на порока.

В спортните събития участвали единствено мъжете – жени са били допускани да мерят сили само в Спарта. Изображения на мозайки разкриват, че физическите натоварвания за представителките на нежния пол имали естетическа цел. Епиграфски паметници сочат все пак и за някои изключения – жени с благороден произход са участвали в състезания с колесници.

Изложбата „Спортът в Антична Тракия“ ще бъде открита в Археологическия музей на 25 април и може да бъде видяна до 2 септември. 

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Сведения за спортни състезания, останали на каменни надписи. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Статуетки на митичния герой Херакъл. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Аксесоар на спортистите в Древността. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Стригали за почистване на телата след спорт. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Голотата не била проблем за древните спортисти. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Спортът деформирал телата на някои атлети в Древността. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бронзова статуетка на Херакъл, легендарен воин от старогръцката митология. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изображение на състезание с колесници върху антична ваза. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Балсамарий. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков