Две скулптури, поставени почти едновременно в германски и български град, предизвикаха обществени и религиозни протести. В Еслинген се стигна до заплахи за убийство на кмета, а във Видин Православната църква поиска премахване на египетската богиня.
Бронзов дявол с луковица в ръка доведе до скандал в германския град Еслинген, провокира петиция за премахването му, стана жертва на вандализъм и дори причина за смъртни заплахи срещу местната власт, разказва „Дойче Веле“.
Скулптурата на Тим Бенгел, поставена на централния площад пред кметството на 4 октомври, се превърна в повод за ожесточен спор между защитниците на изкуството и граждани, които смятат, че образът на Сатаната няма място в общественото пространство.
Случаят удивително напомня за разразилия се почти по същото време скандал във Видин, където статуя на древноегипетската богиня Изида предизвика острата реакция на Българската православна църква.
Германският дявол е висок 2,5 метра и тежи около 400 килограма. Има рога, копита, остри зъби и дълъг език, а в ръката си държи отхапана луковица. Въпреки страховития си вид, фигурата не е посветена на сатанизма, а илюстрира стара местна легенда, която обяснява прозвището на жителите на Еслинген. Според преданието дяволът посетил градския пазар, преоблечен като обикновен човек, и поискал ябълка. Хитра продавачка обаче го разпознала по копитото и вместо ябълка му подала лук. Дяволът отхапал, разгневил се от измамата и проклел жителите, наричайки ги „лукови хора“. Оттогава прозвището „Цвиблингер“ (Zwieblinger, лучени хора – от нем. ез.) се превърнало в част от местната идентичност. Лукът присъства и днес в имената и емблемите на различни местни организации и предприятия.
Измаменият дявол на площада в германския град Еслинген. Снимка: Луна Кльос/Общината в Еслинген
Така че фигурата всъщност представя победения дявол, когото една находчива жена успяла да прогони от града. Но за част от днешните жители на града тази подробност се оказала по-маловажна от самия му образ.
Скулптурата е дарение от местната винарска компания „Кеслер“ по случай нейната 200-годишнина и е свързана с подготовката за 1250-годишнината на Еслинген през 2027 г. Поставянето ù е одобрено от Общинския съвет, но скоро след откриването започва онлайн кампания за премахването ù. По данни на германската обществена телевизия SWR до 15 октомври петицията вече е събрала над 5000 подписа, макар че само малко над 1000 от подписалите са посочили, че живеят в Еслинген.
Някои от противниците на скулптурата настояват, че демонстрирането на сатанински образ на централния площад е обида към християнските ценности. Други предлагат вместо дявола да бъде изобразена хитрата продавачка, която го е победила. В социалните мрежи се появяват твърдения, че фигурата плаши децата и въздейства неблагоприятно върху духовния живот на града.
Спорът постепенно преминава границите на обикновеното гражданско недоволство. Скулптурата е залята с черна боя, а кметът Матиас Клопфер получава смъртни заплахи. Общината е принудена да ограничи коментарите в социалните мрежи, а полицията започва разследване. Според публикация на „Щатсанцайгер“ от 20 октомври с няколко случая на заплахи срещу живота и здравето на граждани вече се занимават полицията и службите за държавна сигурност.
В официална позиция от 12 октомври местната управа заявява, че разногласията около изкуството са естествена част от обществения дебат, но призивите към насилие, заплахите за убийство и повреждането на произведението преминават недопустима граница. Властите обявяват, че ще подават сигнали за престъпните действия и обмислят видеонаблюдение около статуята. Междувременно фигурата е почистена, а кметът категорично отказва да я премахне.
Това не е първото изображение на дявола в Еслинген. От столетия той присъства като каменна фигура върху местната църква „Фрауенкирхе“, без това да е предизвиквало подобни обществени вълнения. Новата скулптура обаче превръща стария фолклорен персонаж в централна фигура на градския площад и с това променя отношението към него.
Почти същата история се разиграва в началото на октомври и във Видин, макар че там вместо дявол предмет на религиозно възмущение става древноегипетска богиня. В крайдунавския парк, недалеч от крепостта „Баба Вида“, е поставена „Скулптура на светлината“, дело на скулптора Янко Бонев. Произведението изобразява богинята Изида, а инициативата за изграждането му принадлежи на сдружение „Бъдин“. Идеята датира от 2017 г., когато Общинският съвет одобрява поставянето на паметник на светлината. Финансирането е осигурено чрез дарения.
Статуята на Изида във Видин. Снимка: Анонимен профил във Фейсбук
Появата на скулптурата обаче предизвиква недоволство сред част от гражданите и особено във Видинската митрополия. На 5 октомври митрополит Пахомий изпраща отворено писмо до кмета Цветан Ценков, в което определя поставянето на езическо божество в исторически християнски град като неприемливо.
„Монументалното издигане на образ на езическо божество в съвременното публично пространство на града и неговото символно представяне пред обществото оскверняват делата на предците ни и вярата в истинния Бог, Господ Иисус Христос“, заявява митрополитът.
Той подчертава, че за Църквата това не е просто художествен или естетически въпрос, а въпрос на духовни ценности и историческа памет.
В телевизионно интервю протосингелът на Видинската митрополия архимандрит Йоаким допълва, че поставянето на паметник на древноегипетско божество през XXI век е несъвместимо с православната вяра. Според него вместо Изида би могло да бъде изобразено християнско свято лице.
Проблемът се усложнява от обстоятелството, че първоначалното решение на местния парламент е било за „Паметник на светлината“, а не изрично за богинята Изида. Председателят на Общинския съвет Светослав Славчев посочва това разминаване като съществен въпрос около процедурата. След протестите информационната плоча, идентифицираща фигурата като Изида, е демонтирана, но самата скулптура остава на мястото си.
И в Еслинген, и във Видин произведенията са създадени по частна инициатива и предоставени за общественото пространство с одобрението на местната власт. И на двете места скулптурите са замислени като културни символи, но част от вярващите ги възприемат като религиозна заплаха. И в двата града се появяват искания за премахването им, като аргументите са свързани не толкова с художествените им качества, колкото с образите, които представят.
Особено показателна е разликата в реакциите на християнските църкви в Германия и България. Докато Видинската митрополия официално се противопоставя на статуята на Изида, определяйки я като оскърбление на православната вяра, католическите и протестантските духовници в Еслинген не виждат религиозна заплаха дори в изображението на самия дявол.
„Ние, църквите в Еслинген, католическата и евангелската, не се страхуваме от дявола“, заявява евангелският декан Клаус-Петер Людке пред SWR.
Според него Христос вече е победил дявола, а изобразяването му не представлява опасност за вярващите. Евангелската църква във Вюртемберг дори публикува специално богословско становище, в което обяснява, че скулптурата не застрашава християнската вяра и не насърчава сатанизма. Свещениците напомнят, че изображения на демони присъстват в християнското изкуство от столетия, а фолклорният дявол не бива да се отъждествява автоматично с библейския Сатана.
Във Видин митрополит Пахомий заема противоположна позиция. Според него издигането на езическо божество в публичното пространство осквернява делата на предците и православната вяра. Аргументът на митрополит Пахомий е, че публичното пространство на един град не е духовно неутрално. Според него изображенията, поставени там, възпитават следващите поколения и свидетелстват за ценностите на обществото. С този аргумент Църквата практически поставя въпроса доколко религиозната идентичност на мнозинството трябва да определя художествените образи, допустими на обществени места.
Според експертите, изображението на митологично същество не означава непременно поклонение пред него. Европейските музеи, площади и исторически сгради са изпълнени с изображения на антични богове, демони и фантастични създания, които отдавна се възприемат като част от културното наследство, а не като предмет на религиозен култ.
Разликата в реакциите на властите също е забележителна. Докато във Видин след църковния протест е премахната поне плочата с името на египетската богиня, германската община отказва да отстъпи пред натиска и предприема мерки срещу нападенията над скулптурата.
