Йордан Антов: Ако са ви скъпи книгите – протестирайте, че са ви ниски заплатите

– Спортът и културата винаги вървят заедно в държавния бюджет, без тях винаги може. Но не е добре да ги противопоставяме…

– Не оспорвам нищо за спорта. Но за спорт се дават толкова много пари! И за кино се дава много – 14 милиона лева годишно. Ако питате кинаджиите – за тях тези пари са нищо, но за книги не се дава и един лев! В последните двайсет и пет години основният лозунг в държавата е „Хайде да усвоим едни пари“. Не „Хайде да направим нещо“, а да усвоим пари, при това абсолютно безсмислено, по някакви европейски проекти. В родното село на баща ми – Горни Лом, са направили пейчици, стоянчици… за по 20 хиляди лева, а те струват най-много 3 хиляди лева – какво става с останалите 17 хиляди, в крайна сметка никой не го интересува. След три години изграденото е западнало, разрушило се е, паднал е покривът, но никой вече не го интересува, не се грижи за това, което е построено. И каква е файдата?

Защо издателите успяват? Защото те много бързо, повярвайте ми, станаха професионалисти.

– Как издателският бизнес единствен в културата успя да оцелее и да се развива на пазарен принцип в България?

– Не е само издателският бизнес. Може да не ни харесва, но и чалгата много добре си се разви. Както искате я наречете, но тя е форма на култура. И има десетки и стотици хиляди хора, които я харесват. Няма държава, която да не мине през своята чалга. Всеки си минава през чалгата, рано или късно. А защо издателите успяват? Защото те много бързо, повярвайте ми, станаха професионалисти. Ако погледнете книгите, които излизаха през 90-а, 91-а година, ако погледнете първата книга на „Колибри“, първата книга на „Хермес“…, всички много бързо напипаха верния тон. Процесът по изготвяне на един културен продукт и срещата му с читателя, в книгоиздаването е доста бърз. От момента, в който решим да издадем една книга, до деня, в който тя се появи на пазара, са не повече от 7 месеца. На 7-ия месец вече знаеш дали стоиш добре или зле на пазара. Ние непрекъснато правим панаири, алеи, изложби на книгата в цялата страна. От 15 години всяко издателство си има сайт, връзката с читателя е на секундата – това ми харесва, онова не ми харесва, защо направихте така, тази книга е тъпа, тази корица е грозна, цената е висока…

– Засягате ли се от подобна критика?

– Но никакъв начин. Всяка книга си има своя читател, както и всяка песен – почитател. Дразня се единствено, когато кажат, че книгите са скъпи. Тогава подскачам, защото нашите книги са най-евтините в абсолютна стойност в цял свят. Не можеш да намериш книга в Сърбия, примерно, която да струва 8 лева, нито в Гърция, нито в Македония. Да не говорим за другите европейски страни или за Щатите. Във Франция книгите станаха безбожно скъпи. Ами извинявайте, хора, книгите не могат да струват по-евтино! Като относителна стойност, спрямо заплатите у нас, цените на книгите са много високи, но като абсолютна – не. И винаги казвам – като не ти харесва цената на книгата, отиди и протестирай пред Народното събрание защо ти е ниска заплатата. Факт е, книгата е толкова, колкото трябва да бъде. При тази цена на книгата нито един издател в момента в България в последните четири години не е сложил повече от реалната печалба. И то при положение, че печалбата при книгите идва след като продадеш самата книга. Ако издадеш 2 хиляди книги, ти продаваш 1 600, за да си на нулата, за да покриеш всички разходи, и последните 400 книги са твоята печалба. Но това е дълъг процес от време, парите не са никак много, а с тези пари трябва да храниш целия екип на издателството, а също художници, редактори, коректори. Така че печалбата от една книга никак не е много. Да не си мислят някои, че от книги се става милионер за един ден.

Няма непродаваема книга, има непродаваем тираж

– Ако Вие ръководехте културата, как щеше да изглежда театърът, операта, музиката?

– Казвал съм го и друг път – няма непродаваема книга, има непродаваем тираж. Другото е, че парите не са в културата, те са в халтурата. Високостойностната култура е подпомагана във всяка страна, това е културата, която реално движи обществото напред. Лошо е, че последните министри на културата не разбират технологията на мениджмънта на културата. Трудно е да се изкарват пари от културата, но не е невъзможно. Има си начини, които работят безотказно. Защо например гробниците в Казанлък са затворени, такива няма никъде по света?! Защо културният туризъм не се разработва – в случая имаш два бизнеса успоредно, туризъм и култура? Много неща могат да се направят, но тук никой не смята да дори да се захваща.

През последните двайсет години всички правителства се опитват да свалят цените надолу, защото ако не ги натискат, ако ги освободят, ще трябва да плащат по-големи заплати. Какво като получава човек по-голяма заплата? Данъците ще са по-високи. Едно е данък на 200 лв. заплата, друго е на 600. За да има повече пари, понеже не всички работят в държавния сектор, трябва да дадеш условия на частния сектор да се развива. Не да му забраняваш или да го затискаш отгоре в калта с петата като змия.

– Какво четете, г-н Антов?

– Чета всичко, но не с еднакъв интерес. Обикновено чета книжна книга, свикнал съм от малък с мириса на олово в хартията, който помните беше навремето. Много хубаво ми миришеше една книга като я отворя. Сега вече мастилата са други, няма олово в тях, защото е вредно.

– Появи ли се миналата година книга, която да Ви разтърси?

– Чак да ме разтърси, не бих казал.

– „Калуня-каля“, например? Бихте ли похвалил книга на друго издателство?

– В книгоиздаването конкуренцията не е чак толкова голяма, колкото в другите сфери. В България има едно десетина издателства, които се познаваме от двайсет години. Радвам се на конкурентите ни, защото ги познавам. Битки между нас няма, няма и подмолни действия. Е, случва се да се сблъскваш с някой, но за това дали ще вземеш тая или оная книга…

– Като собственик на издателство Ви се налага вероятно да бъдете повече търговец, отколкото интелектуалец. Кога надделява второто?

– Държа да подчертая – първо е издателят, а след това – всичко останало. Защото колкото и да си добър търговец, ако издадеш една тъпа книга, няма как да я продадеш след това. В целия бранш водещото е издателството, то дава еталона. Ако работи добре, тогава всички по веригата са доволни – и агентите на авторските права, и търговците на книги, и клиентите. Авторът е почти толкова важен, колкото издателството, но почти. Защото работата на автора е да напише книга, но издателят е този, който ще направи от книгата му продукт, годен за интелектуална консумация. Има много стъпки от написването на книгата до превръщането й в събитие.

– За 26 години в този бизнес, бихте ли могъл да кажете, че познавате българския читател?

– Не, не мога да кажа това. Читателят се развива, а това развива и нашия бизнес. Първите книги, които се продаваха много у нас, бяха от типа на „Воденичарска усойка“. Книгоиздаването започна да работи в ниша, която беше празна дотогава. По соцвреме никой не издаваше любовни исторически романи, защото в тях няма политика, а приказка. След това тези книги поомръзнаха на читателя.