Силвия НЕДКОВА
01.09.2026
Помните ли как книгата за лов на педофили в онлайн книжарница беше приписана на издателство, което няма никаква връзка с нея? Помните ли как трескаво всички онлайн книжарници свалиха информацията, в която се твърдеше, че книгата има истински издател?
Е, ако това беше единствената грешка, свързана с издателства, автори и техните биографии, тя би могла да бъде пренебрегната. Но не е.
Представете си, че сте ученик в 7. или 10. клас. Правите тема за Алеко Константинов за училищен проект. И четете на глас пред целия клас:
„Алеко Константинов е български писател, публицист и общественик, един от представителите на поколението на „Христо Ботев“. Роден е на 1 януари 1863 г. в Свищов, България.
Завършва Висшето училище в Одеса и поема по правния си път в Чернигов, Русия.
От 1889 г. се установява в Чикаго, САЩ, където създава списание „Български преглед“ и допринася активно за българската общност в чужбина.
Умира на 11 май 1897 г. в Мичиган, САЩ.“
Онлайн книжарницата на „Сиела“ предлага грешно съдържание.
Бурен смях? Двойка? Мъмрене от учителя? Не е честно, защото тази информация е публикувана официално в онлайн книжарница „Сиела“ като част от биографията на Алеко Константинов. Източникът е сериозен – оттам се купуват учебници. Може дори да се разровите, за да си купите неговата творба „Щастливеца“, написана през 1893 г. Не че има такава, но от „Сиела“ така твърдят.
Без да отричаме гения на Радичков, той е много различен от Оскар Уайлд в творчеството си.
Или пък имате шестокласник, който се връща от училище с двойка и забележка, защото е спорил с учител. Учили Оскар Уайлд, а шестокласникът си позволил да противоречи и да твърди, че „Славеят и розата“, което учителката е четяла, не е на Уайлд, а на Йордан Радичков. Не се сърдете на детето, явно е ученолюбиво и любопитно, и е видяло, че в биографията на Радичков в онлайн книжарница „Сиела“ „Славеят и розата“, „Рибарят и неговата душа“ и „Кентърбърийският призрак“ са включени в библиографията на българския писател. А „Ние, врабчетата“ е обявена за книга за възрастни.
И дори няма нужда да се заяждаме с лъжливото инфо, че Радичков е завършил „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Уви, големият ни писател е завършил само гимназия, защото е боледувал тежко.
Едва ли са приемали студентки на 12 години в Софийския университет, както твърдят от „Стор.бг“.
„Сиела“ не е единственият източник на подобни грешки. Един от най-популярните сайтове за книги – Стор.бг – също не обръща особено внимание на биографиите, които пуска. Там например са обявили, че Дора Габе е студентка през 1900 г., когато е едва на 12 години.
Пак в Стор.бг не могат да се уточнят коя е първата публикувана творба на Иван Вазов – „Борба“ или „Борът“. За всеки случай са написали и двете.
Явно слабостта на „Стор.бг“ към Софийския университет се демонстрира нееднократно – Багряна е обявена за негов преподавател.
Елисавета Багряна в същия сайт е обявена за преподавател в Софийския университет. Ласкателно, но абсолютно невярно.
Грешката, която превръща Дебелянов в „сценограф“, може да е случайна, но за тези, които четат сайта на РИМ-София, това не е автоматично ясно.
Регионалният исторически музей в София пък е направил Дебелянов сценограф. Подреждал сцени в Народното събрание и Столична община. Грешката навярно е случайна, но това е музей. И оттам децата черпят информация, едва ли се замислят особено кой къде е сбъркал буква. А информацията не е от вчера.
Никой, включително редакторът, не си е дал труда да свери годината на раждане с годината на публикуване на първите разкази на Елин Пелин. И грешката се повтаря многократно.
Сайтът в помощ на учениците „Домашно.бг“ в пълна сериозност е оставил твърдение, че Елин Пелин е публикувал първия си разказ в сборника „Войнишка сбирка“, когато е на 8 години, през 1885 г. Като го запомнят добре шестокласниците, могат да го мултиплицират и в 10., 11. клас, че и на матурата. Никой не се е сетил да поправи годината и да я измести 10 години напред – през 1895 г. А публикацията е от 2023 г. и дори си има „редактор“. Същата нелепица се появява и в сайт, в който са публикувани помощни материали за матурите, в сайт, наречен „Патриоти“, и дори – представете си – в сайта на Регионална библиотека „Стоян Чилингиров“ – Шумен.
Това е резултатът от търсене, продължило само няколко часа. Не ми се мисли какво и къде бих могла да открия, ако посветя дни да разглеждам и разследвам. В крайна сметка не е по силите на един човек да извади всичкия катран от меда. Остава ми само да ви посъветвам – не вярвайте сляпо, проверявайте, сверявайте с учебници и енциклопедии (не Уикипедия, тя също се пише от хора и ИИ вече). Не оставяйте децата си да учат сами, уповавайки се на първото, което им извади Гугъл. Явно ще трябва да вземем в ръце битката за достоверност. Защото и учители често повтарят грешките, уви.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
