МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Мъгливите особености на една национална литературна награда

Някои предложения от един лауреат на „Христо Г. Данов“ как отличието да придобие истинска тежест

Момент от церемонията на наградите „Христо Г. Данов“ през 2017 г. Снимка: Веселина Божилова/БГНЕС - Мъгливите особености на една национална литературна награда

Момент от церемонията на наградите „Христо Г. Данов“ през 2017 г. Снимка: Веселина Божилова/БГНЕС

Миналогодишният носител на националната литературна награда „Христо Г. Данов” за превод Стефан Русинов написа открито писмо до министъра на културата по повод статута и регламента на един от най-престижните конкурси в областта на литературата у нас. Преводачът от английски и китайски предлага да се разшири срокът за номиниране, да се създаде специален сайт за наградата, за да се запази паметта за наградените и номинираните, да се преосмисли церемонията по връчването на наградите.

Един от въпросите е свързан и с паричното изражение на изключително престижната награда – 1700 лв., или една средна работна заплата, което не съответства на статута на отличието „Христо Г. Данов“.

Ето какво пише в откритото писмо, публикувано в профила на Стефан Русинов във Фейсбук:

„Уважаеми министър Aтанасов,

Обръщам се направо към Вас, тъй като не успях да открия коя точно е специализираната дирекция, отговорна за провеждането на конкурса за присъждане на националните награди „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура (което е само една от мъгливите особености на тази инициатива).

Миналата година ми беше връчена въпросната награда в категорията „преводач на художествена литература“. Ето как според мен това събитие можеше и може да значи нещо повече за всички нас, освен лайкове във фейсбук, 1700 лева в сметката ми и името ми в архивите – все неща, за които иначе съм много благодарен, разбира се. Предложенията ми са продължение или по-скоро напомняне за отвореното писмо на Нева Мичева от 2015 г. Повдигнатите от нея въпроси впрочем вече са частично решени, което ми дава надежда, че организаторите на конкурса имат желанието той да се развива.

Подреждам своите предложения по приоритет.

Първо, в статута на наградата да се добави разчет на календара ѝ, който да промени досегашната практика номинации и победители да се оповестяват само с няколко дни отстояние. Предлагам кандидатурите да се събират през януари, номинациите да се обявяват в началото на пролетта, а победителите – в края на пролетта. Откакто следя „Христо Г. Данов“ (има-няма 8 години), обявяването на номинациите и на наградените се случва в рамките на около седмица, което изобщо обезсмисля първото, тъй като не остава никакво време за внимателно представяне на отличените, камо ли за четене и дискутиране. Ако се разтегне този марж, читателите ще имат време да четат, медиите – да отразяват (вместо само да копират списъците барабар с правописните грешки), критиците – да анализират, всички – да дискутираме, да спорим и да се дърпаме за косите, както си подобава за празник. Министерството на културата може активно да подхранва усещането за важно събитие чрез представяне на номинациите в социални мрежи и медии (както правят например организаторите на Mеждународния Букър, но далеч не само те), най-добре през специални профили на наградата. Не съм наясно с бюджета на конкурса, но не би следвало да е твърде трудно да се отдели ресурс за изготвяне на визитки плюс аргументации за номинациите (чрез които да се обговори какво точно му е приносното на отличеното постижение), а защо не и промоционални видеоклипове, четения, срещи – каквото е необходимо, за да получат тези хора публичността, която заслужават. Това е едно от нещата, които биха ни накарали да чувстваме, че тези награди са смислопроизвеждащ празник, а не отметнато задължение, че книжовната култура действително е нещо значимо и живо, а не само фраза в документ.

Второ, наградата „Христо Г. Данов“ трябва да има собствен сайт или най-малкото собствена секция на видимо място в сайта на Министерството на културата, където по прегледен начин да се архивира информацията за всички номинирани и наградени. Само благодарение на доброволците в Уикипедия днес можем да видим например, че през 2003 г. наградата за превод получава Иглика Василева за „Примката на призрака“ от Хенри Джеймс, но ви предизвиквам да намерите кои са били другите номинирани в това издание на конкурса – аз не можах, а според мен на тях се полага еквивалентен престиж, още повече като знам какви произведения и хора са били номинирани през годините. Не е редно те да потъват в пълна забрава. (Отделен е въпросът, че ако не бяха уикипедианците, дори победителите щяха да са вече забравени.)

Трето, да се преосмисли церемонията по награждаването. При наличието на достатъчно говорене за номинациите преди това тя може да е тържествено и съдържателно обобщение и приключване на горепредложения процес, вместо просто изчитане на имената на победителите, насечено от музикални паузи. Не е нужно тържеството да е грандиозно, но може да е нещо приятно и смислено, на което би ми се искало да присъствам дори да не съм сред отличените, вместо едночасово неловко стърчане в много симпатичното, но доста тясно дворче на къщата музей „Христо Г. Данов“. (Впрочем никой не ме покани на церемонията миналата година, нито през 2017-а, когато беше номиниран друг мой превод. Последния път отидох, само защото живея в Пловдив и защото в онзи ден по случайност си приключих работата по-рано.)

Четвърто, да се увеличи наградният фонд (и чрез привличане на спонсори). Ще повторя един от въпросите на Нева Мичева – каква е причината няколко години след учредяването на наградата през 1999 г. паричното ѝ изражение да е било 2500 лв., а в момента да е 1700? Казах го и пред тогавашния министър на културата Велислав Минеков, когато ми беше връчена наградата – много добри писатели и преводачи упражняват тази дейност като хоби, а повечето други са на ръба на финансова окаяност. Не че смятам държавата отговорна за това дередже, лично аз не мисля, че тя ми дължи каквото и да е, но щом като е решила, че иска да поощрява дейците в книжовната област, нека е истинска подкрепа, а не една средна заплата – това не подобава на национална награда. (Тази година например Национален фонд „Култура“ предвижда да раздаде на около 800 независими творци стипендии от 8000 лв., а десетината лауреати на националната награда за принос в книжовната култура ще получат пак 1700).

Пето, с голямото ми преклонение пред библиотеките и труда на библиотекарите, да отпадне категорията за библиотеки и библиотечно дело, първо, защото те си имат отделни награди, и второ, защото стои непасващо сред останалите категории, които са изцяло за създаване на нови произведения и ново съдържание в книжовната област.

Лично аз с удоволствие бих се включил в изпълнението на първите две предложения, ако те бъдат намерени за смислени и конструктивни“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах