Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Милен Русков: Писането на книги отпуши живота ми

Неговите съвети към младите автори: Не слушайте никого, работете много и се променяйте

„Открих България като литературен обект, благодарение на Димитър Общи и неговите лудости“, кзва Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев  - Милен Русков: Писането на книги отпуши живота ми

„Открих България като литературен обект, благодарение на Димитър Общи и неговите лудости“, кзва Милен Русков. Снимки: Емил Георгиев

– Вече не превеждаш…

– Не превеждам, защото нямам нужда. Превел съм достатъчно, 25 книги. Вече нямам нужда да тренирам езика си. Нямам нужда и да изкарвам пари от преводи, тъй като мога да се издържам от продажбите на собствените си книги и от киното. Така че не ми се налага да превеждам и в момента това би било за мен загуба на време. Когато превеждам, вместо да работя върху собствените си неща, трябва да се занимавам с тези на други хора, които невинаги са ми интересни и невинаги ми харесват. Поради което с голямо облекчение и с удоволствие престанах да превеждам книги. И не бих се върнал към това.

– Какъв е опитът ти в киното и в театъра?

– Аз нямам никакъв опит в театъра и в киното. Имам опит единствено като човек, който продава права на театъра и киното. Те остават за мен доста далечни – имат съвсем друг начин на работа от този в литературата. Това са съвсем различни изкуства. Направо различни светове. Преди всичко за разлика от литературата това са колективни изкуства. Човек с моя характер, ако трябваше да работи в театъра или в киното, би се изпокарал с всички на втората-третата седмица. Докато хората, които работят в театъра и киното, са психологически много по-овладени. В литературата можеш да си позволиш да бъдеш ексцентрик. Да следваш собствените си хрумки, настроения и така нататък. В театъра и в киното не можеш да си позволиш това, защото работиш с други хора, които могат да те провалят. Дори нищо да не ти кажат, защото ти имаш някаква власт над тях, те могат да те провалят умишлено по друг начин.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Работата в театъра и в киното, а предполагам и във всички колективни изкуства, иска големи умения да се работи с хора. Умения, които аз никога не съм се опитвал да си създам. Ако се опитам да си ги създам, може би бих успял. Струва ми се, че ги имам до някаква степен. Когато ми се е налагало да работя с хора, добре съм се разбирал с тях. Но избягвам да го правя. Избягвам да завися от други хора за каквото и да било. А в театъра и в киното не можеш да не зависиш от други хора. Там непременно зависиш от другите. И трябва да се научиш да изкарваш най-доброто не толкова от себе си, колкото от тях. Това за мен е абсолютно непонятна сфера. Аз знам как да изкарам най-доброто от себе си, но как да го изкарам от другите хора, нямам никаква представа.

Това са и изкуства с друг език. Образен език. Визуален. И театърът е изкуство с визуален език. Той е сценично изкуство, което го сближава с аудио-визуалните. Да не говорим колко е важен визуалният език за киното. Но както казах, аз нямам никакъв опит с тези изкуства, освен опита на човек, който преговаря с тях и продава права. И опитът ми като сценарист във филма по „Възвишение“, разбира се. Който е до голяма степен литературен опит, тъй като сценарият не се отличава много от писането на литература. И е най-близкото до литературата явление в киноизкуството. Това, че можеш да пишеш сценарии, въобще не значи, че разбираш кой знае колко от кино. Сценарият е повече литературен, отколкото кинаджийски факт. Тъй че моите познания и представата ми за тези изкуства са доста скромни.

– Може ли да се каже, че сега повече те интересуват българските теми, отколкото чуждите? И имаш ли някакви предположения за следваща книга?

– Точно сега българските теми не ме интересуват. Написал съм две големи и сложни книги, които са на българска тематика. Никак не ми се ще да пиша и трета такава. Чувствам се преситен от българските неща. Посветил съм на българските неща последните осем години от живота си. Докато напиша „Възвишение“ – две-три години. И след това, докато напиша сегашната си книга – още пет. В момента се чувствам преситен от българските неща и следващата ми книга едва ли ще е на българска тема. Мисля да се върна към „Захвърлен в природата“ и да напиша нейно продължение.

Талантът винаги ще те изведе до спасителния бряг

– Какви три съвета би дал към младите пишещи хора?

– Може би звучи парадоксално, но първият ми съвет е да не слушат никого. Ако човек е талантлив, той непрекъснато попада на оценките и мненията на посредствени хора. Посредствените хора са около 99% във вашата област. Не трябва да очаквате добър съвет от тях. Шансът да попаднете на друг талантлив човек е едно на сто. Съответно и шансът някой да ви даде добър съвет за това, което смятате да правите в изкуството, е също едно на сто. Поради което, ако човек има талант, той не трябва да слуша никого и не трябва да следва никого. Това е първият ми съвет. Той е много важен. Да не се влияеш от външни оценки и мнения. И да следваш собствения си път и собствените си разбирания. Ако имаш талант, рано или късно той ще те доведе до спасителния бряг. Ако нямаш талант, така или иначе ще потънеш, независимо кого слушаш.

Второ, много е важно да се работи. Изключително важно е човек да има добри трудови навици и дисциплиниран характер. Нищо не става без много работа. Фактът, че някой има талант, въобще не значи, че този талант сам ще направи нещата. Няма да ги направи сам! Талантът ви трябва да бъде подкрепен с голяма работа. Трябва да научите куп неща, ако не искате да бъдете като многото писатели, които разказват за себе си и за собствените си преживявания. Което невинаги е интересно. Понеже е до голяма степен изчерпано от модернизма. Може хората от четящата публика да не ги интересува вие какво мислите и как преживявате света. Тях може да ги интересуват други неща. Могат да ги интересуват исторически теми, да речем. Може би вашият личен живот не е толкова интересен.

Ако съсредоточите таланта си върху своя личен опит и личен живот, подплатен с известно въображение и наблюдателност, то не се налага нищо да проучвате. Но при такъв подход към литературата поемате риска разказът ви да бъде безинтересен на огромен брой хора. Ако искате да излезете извън личния си опит, трябва да научите цели светове. Да кажем, ако пишете книга за 20-те години, трябва да научите всичко за 20-те години, което е друг свят. Трябва да влезете в този свят. Въображението и личният ви опит неизбежно ще ви последват, няма страшно, нищо няма да се загуби. А много ще се спечели. Но навлизането в друг свят иска огромни трудови навици. Да не говорим, че и самото писане иска големи трудови навици. Тъй че това е вторият ми съвет. Трябва много да се работи.

Третият ми съвет е да бъдете готови да се променяте. Хората са много склонни да изпадат в една тематика, в една естетика. В едно русло. И цялото им творчество минава в това русло. В това число и големи световни писатели, които всичко друго правят както трябва. Те пишат една книга цял живот. Това не е интересно.

Човек трябва да бъде гъвкав и да може да се променя. Да преминава от една тематика към друга. Да преминава от една стилистика към друга. От една тоналност в друга. Най-добре написаните книги са тези, които сменят тоналностите и преминават от трагичното в комичното и лиричното не само в рамките на една глава, а често и в една страница. Майсторско написаното нещо е това, което може да редува трите основни тоналности в литературата: трагично, комично и лирично, и да го прави естествено. Това е най-виртуозното умение в литературата. За да може човек да разработи това умение, ако въобще го притежава – понеже то предполага съвършено владеене на езика като изразен инструмент – той трябва да бъде гъвкав. Трябва да има гъвкав ум и гъвкава, възприемчива естетика, която да може да оцени красивото както в комичното, така и в лиричното и трагичното. Да може да оцени техните различни предимства и да може да преминава лесно от едното в другото. Това е много трудно. Повечето писатели са затворени в една от трите естетики. Понякога по самоналожени причини, както споменава на едно място Марио Варгас Льоса. И цял живот пишат или комедия, или трагедия, или лирични книги. Това тонално единство вече не е интересно, понеже е художествено изтъркано, има твърде дълга история, звучи много познато, приспивно. Нещото, за което ми се струва, че ще бъде интересно винаги, защото е много рядко, е умението да се преминава от едната тоналност в другата, от единия език в другия, от едното настроение в другото. От една тема в друга. Преминавай! Редувай! Променяй се! Като имаш две ръце, не е нужно да хвърляш точно две топки с тях. Може да са и пет.

Та така, това е третият ми съвет. Трите ми съвета са: не слушай никого, работи много и се променяй.


Заглавието е на „Площад Славейков“, оригиналното е „Милен Русков: Не слушай никого, работи много и се променяй“.

Предишна страница 1 2 3 4

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах