Силвия НЕДКОВА
09.07.2026
Когато всичко е изкуство, нищо не е изкуство. Тази рядко формулирана истина все по-често се набива на очи, макар да я избягваме старателно, защото е много неприятна. Но няма как да не видим, че все по-често ерзаците се превръщат в основен акцент, във фокус на една все по-неясна и размита масова култура.
Заглавието звучи като начало на виц, но е конкретна препратка към родни кино продукти. Свързано е с поредица от активно промотирани, активно консумирани и активно обсъждани „творби“, дело на амбициозни продуценти.
Двамата рапъри Зипо и Слаш през последните години успешно се трансформираха в производители на кино. Със сигурност сте чували поне за един от филмите, продуцирани от тяхната компания „Киноакадемия за таланти“ – „Един грам живот“, драма за наболелия проблем с наркотиците сред младите хора. Филмът, който разглежда наистина болна тема, получи купища позитивни отзиви не заради качествата си, а защото уцели нелекувана рана.
Но направи и още нещо – легитимира Зипо и Слаш като важни „творци“.
Нека обаче говорим директно. Само ден, след като обявиха премиерата на „първия български пълнометражен игрален филм за Баба Ванга“, се появи още едно съобщение за премиера на дуета продуценти.
„Агенти на времето: Васил Левски“ е промотиран като „мащабна семейна анимация“, в която „Васил Левски е представен по нов, жив и вълнуващ начин за децата на днешния свят“. Всъщност става дума за филмче, създадено изцяло от изкуствен интелект, в което се смесват странни и нелепи послания като „Ако Левски изчезне, изчезва и България“ с клиширани комиксови герои – суперзлодей и предвидимо роботче. Левски лети като Супермен – буквално, с протегната напред ръка. Дори репликите са трафаретни (а и малко заимствани) – „Уау, легендарно!“, коментира роботчето – пазител на времето, сякаш е герой от ситком.
Другото интересно за този филм е начинът, по който продуцентите са се опитали да го финансират (сякаш струва нещо повече от абонамента за професионална версия на изкуствен интелект). Финансовият им подход напомня едновременно схемите на „Исторически парк“ и Максим Генчев. Компанията продава „пакети“ на „партньори“, като цената зависи от това на колко деца ще бъде показан филмът. Започва от 500 евро за 70 деца и стига до 5000 евро за 1000 деца. „Партньорите“ имат право да купят пакет и да продадат/подарят билетите на избрани от тях училища и други детски институции. Ползата за този, който е платил, е патетична:
„Вашата компания подарява кино преживяване, което променя мисленето на следващото поколение“, пишат създателите на схемата и филма.
Това бил „първият български анимационен филм със световен потенциал“, пишат на сайта си създателите му (нещо като киноверсия на „най-високия пилон в света“). На фона на успехите на българското анимационно кино, след номинацията за „Оскар“ на „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев, след „Златния конник“ за „Айва“ на Венета Андрова и още куп световни признания, това заявление показва всъщност или липса на познание за българското кино изобщо, или обичайната грандомания на посредствеността.
Това обаче не е учудващо. Почти всички продукции на Зипо и Слаш са рекламирани като нещо „първо и изключително“. Те промотираха „първия български филм за вампири – „Вампирите от Норич“, който освен това беше наречен и „първият български филм, в който е използван изкуствен интелект“. Съобщиха, че са създали и ще излъчат за пръв път на 13 ноември „първия пълнометражен игрален филм за баба Ванга“. Компанията им „Кино академия за таланти“ промотира „Мърда бойз“ като „първия български хип-хоп филм“. Изглежда българското кино е спряло някъде в средата на ХХ век, щом се налага двамата рапъри да правят толкова неща за пръв път.
Само за 4 години „Киноакадемия за таланти“ се е справила със създаването на цели 8 пълнометражни филма. Всеки, който се е докосвал поне за кратко до процеса по правене на кино, знае, че това е невъзможно, ако държиш на качество. Поточната линия, която пуска по кината посредствени движещи се картинки, не оформя вкус, не създава култура. Просто пълни залите, носи приходи, сваля летвата. Но създава шум.
