Младият Фердинанд – интроверт, повлиян от Краля слънце

С една от най-трудните теми в родната история се е заел в новата си книга видният наш историк и общественик проф. Петър Стоянович – за личността на Фердинанд I Български (управлявал 1887 – 1918). „Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България“ (изд. „Фабер“) е посветена на младежките години на бъдещия владетел, най-малко известната част от неговата биография.

Да се пише за Фердинанд е по принцип голямо предизвикателство. Няма съмнение, че той е една от най-целенасочено демонизираните личности в българската история, любима мишена на комунистическата пропаганда, редом – разбира се – със своя наследник. Но докато цар Борис III изгражда и утвърждава образа си на „народен цар“, баща му Фердинанд поне във външния си изказ и владетелски имидж (простете ме за чуждицата) е типичен представител на европейската висша аристокрация от онази епоха, което го прави далеч по-удобна мишена. Обяснението е просто – марксистко-ленинската теория се превръща в брутална практика именно в яростен, „свещен“ по текста на една песен, конфликт с монархическия институт в Европа от началото на ХХ век. Фердинанд удобно попада в изградената парадигма на „лошия цар“, още повече, че именно в годините на неговото управление, едно от най-дългите в нашата история, българските социалисти – тесни и широки, изграждат своята идеология и започват опитите си да дойдат на власт. Както подчертават мнозина наши историци, ако не бяха последните години от управлението на Фердинанд, когато страната ни драматично губи войните за национално обединение, неговото управление би било определяно като „блестящо“ и постигнало редица стратегически успехи и икономически подем.

Книгата на проф. Стоянович впечатлява с изключително задълбочения подход именно към детските и младежки години на Фердинанд. За мнозина читатели ще бъде истинска изненада да научат, че българският монарх е много по-свързан с френските кралски династии – Бурбони и Орлеани, на които е пряк потомък по няколко линии, отколкото с немското аристократично пространство. Части от бурбонската му зестра днес могат да се видят в Музея за история на София, но за да се изясни в пълнота тяхната значимост, е необходимо човек да се запознае с многопластовата обвързаност на произхода на Фердинанд с Краля слънце Луи XIV, на когото мнозина европейски монарси скришом или открито се възхищават дори и в началото на ХХ век, когато абсолютизмът отдавна е считан от общественото мнение в много европейски държави за опасна отживелица.

За първи път на български език е представена в интересни подробности и историята на унгарския род Кохари – важна част от родословието на Фердинанд, за която малцина са чували. Образът на младия Фердинанд – интровертен, нетипичен за своя произход младеж със системен интерес към науката, е обрисуван правдиво, без да са спестени и негативни моменти от делника и характера му.

За любителите на историята книгата, написана четивно и увлекателно, ще предложи и други изненади, например кратък разказ за първото посещение на бъдещия владетел по нашите земи през 1870 г., осъществено с научна цел и мотивирано от системния му интерес към византологията.

В книгата могат да бъдат разгледани редица публикувани за пръв път у нас документи и илюстрации, най-вече забавни карикатури, публикувани в чужбина и посветени на личността на Фердинанд в младежките му години.

Книгата определено ще представлява интерес за читателите с афинитет към историята, които не биха искали да пропуснат това първо по рода си изследване. Авторът се очаква да продължи тематичната си серия с нова монография, посветена на европеизацията на България в края на XIX и началото на ХХ век, която първоначално ще бъде публикувана на немски език в Австрия.