Софийска филхармония МЕГАБОРД 13.11.25 до 25.12.25

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Нидерландец постила над 10 декара български килими

Якоб ван Бейлен излага 1000 експоната на килимарското изкуство в габровското село Иглика този уикенд. Входът е свободен

Якоб ван Бейлен за първи път проявява интерес към българските килими през 2005 г., когато купува къща в Котел от 1848 г. Снимка: Личен архив - Нидерландец постила над 10 декара български килими

Якоб ван Бейлен за първи път проявява интерес към българските килими през 2005 г., когато купува къща в Котел от 1848 г. Снимка: Личен архив

Килимите в габровското село Иглика този уикенд значително ще задминат бройката на постоянните му жители. Над 1000 български килима ще се прострат по поляните и в читалището на селото за първия „Килим Фест“. Събитието се открива днес и ще може да се посети до неделя, 3 август. Входът е свободен.

Над 10 декара ще заемат изложените килими в Иглика. Селото е с постоянно население от петима души (според данните от последното преброяване през 2024 г.) и е най-известно с това, че Невена Коканова се заселва в него през 80-те години. В следващите дни обаче ще се оживи с фолклорни концерти, работилници по багрене с естествени материали, предене, тъкане и дизайн на килими, екскурзоводски беседи за различните видове килими в българската килимарска традиция и още множество различни занимания. Всички посетители могат да се включат в мащабно обръщане на килимите на 2 август от 10,30 ч.

Килимите в село Иглика вече очакват своята среща с ценителите. Снимка: НЧ „Невена Коканова“

Фестивалът се организира изцяло с частната колекция на нидерландеца Якоб ван Бейлен, който събира български килими в продължение на 20 години. Страстта му започва през 2005 г., когато купува стара къща в Котел в съседство с Галатанското училище, където има експозиция със стари котленски килими. За да запази местната традиция всяка стая да бъде постлана, Ван Бейлен започва да изкупува от котленци килими за интериора си. Изведнъж се озовава с 50-ина бройки, струпани по 4-5 един върху друг в една стая, разказва той пред „Площад Славейков“.

„Тогава още не наричах себе си колекционер, а правех декорация на моята къща“, казва Ван Бейлен.

Днес колекцията му е толкова голяма, че вероятно интериорът на всяка къща в Котел може да бъде постлан открай докрай. Килимите тежат около 8 тона и се съхраняват в сградата на бивш хан на три етажа във Велико Търново. Експонатите идват от всеки край на България от миналото и съвремието – има тип „манастир“ от Лудогорието и селата около Айтос, от Чипровци, Котел, Самоков и Пирот, когато е бил в границите на България. Последният килим например, придобит в последните дни, идва от района на Шуменско, и вече пътува към него от продавач в Япония.

„Килим Фест“ е не просто начин колекцията на нидерландеца да се срещне с ценители, но и да бъде запазена в перфектен вид за в бъдеще – килимите трябва да се проветряват на чист въздух и слънце, за да се запази качеството им във времето, обяснява Ван Бейлен.

Той е един от едва четирима колекционери на килими в страната ни, като неговата сбирка се различава по това, че съдържа си произведения от всеки край на страната.

„Добре е този занаят, или по-скоро народно изкуство, да бъде документирано и да има фонд в България – разказва той. – В чужбина има няколко колекционери на български килими, но те познават предимно чипровския килим.“

По-ценните експонати могат да се видят в читалището на село Искра. Снимка: НЧ „Невена Коканова“

Каузата на Ван Бейлен го отвежда на пътуване по т. нар. „килимарски път“, който минава през Мала Азия, Грузия, Армения, Азербайджан. Над 100 от килимите от колекцията му – някои изключително редки, са купени от реставратори чужбина, за да ги „върне на родното им място“, обяснява той.

Ван Бейлен живее постоянно в България от 2008 г. От 2011 г. официално става български гражданин и участва активно в живота на страната и дори за малко се включва в политиката, макар и да признава, че го прави „не от вътрешно желание“. След дълги увещания от свои приятели изкарва един мандат като общински съветник на Велико Търново от партията на „Зелено движение“. Насърчават го да продължи ангажимента си и за още четири години, но нидерландецът отказва:

„Аз съм зелен човек и моите зелени приятели много ме молиха да издигна кандидатурата си – споделя той за влизането си в българската политика. – След голяма дискусия накрая поех този ангажимент. Бях общински съветник във Велико Търново до изборите преди година, година и нещо. Молиха ме за втори мандат, но тогава бях на 75 и казах да намерят по-млади българи. Ако бях приел ангажимент за още четири години, щях да навърша 80 години на поста. „Да, ама Тръмп и Путин също са много стари, а се занимават с политика“, казаха моите приятели. Но, казвам аз, това не са добри примери“.

Завоят му в политиката всъщност не е изненадващ, тъй като в родната си Нидерландия Ван Бейлен работи като издател на правна и правителствена информация, следи решенията на Европейския съюз и редовно се среща с министри и с председателя на парламента в страната си. Тогава обаче също е скептичен да се включи в активната политика:

„Има хора там, които са по-добри от мен и повече харесват тази работа. В България има малко повече нужда от промяна и затова се съгласих да приема ангажимента“.

А какво не работи за националния ни интерес в българската политика?

„Оо, имам още три часа за интервю – отговаря той през смях. – Имам навика, когато работя вкъщи, да следя сайта на парламента. Искам да разбирам истината, а не да чета какво пише пресата, защото понякога там се поставя друг акцент. Ако гледаме тукашния парламент, редуват се процедури, декларации от партии, лични съобщения… Много малко време се работи за законови промени. Всичко е политическа игра. Това го няма в нидерландския парламент.“

Друг проблем той очертава в „лицемерната“ практика депутатите да присъстват в залата, но да не гласуват, вероятно в опит да избягат от отговорност:

„Това по смисъла на закона не би трябвало да се случва, но тук е често срещана практика. В Нидерландия в парламента всички трябва да гласуват и само има опция „за“ или „против“. Не може да присъстваш и да не гласуваш. Много е важно това да се промени в България според мен, защото не е коректно“.

Изложбата на килими в Иглика ще е най-голямата правена в света и ще подобри рекорда от 1990 г., когато в Музея но изящните изкуства в Сан Франциско (FAMSF) са били представени 800 текстилни произведения от колекцията анадолски килими на Маккой Джоунс, отбелязват организаторите. Снимка: НЧ „Невена Коканова“

Когато не се занимава с политика, ежедневието му е далеч по-пъстро – основател е например на хор „Чубрица“, който популяризира българския фолклор в Нидерландия и изнася концерти в София, Пловдив и други градове из страната. Понякога води туристи във Велико Търново и региона, хореограф е и продуцира народна музика. Харесва живота си в Нидерландия, но и този в България.

„Българите и нидерландците се различават по това колко далеч напред искат да гледат – отбелязва колекционерът на килими. – В Нидерландия за „големите работи“ като семейство, покупка на имот и пътувания се планира 3 месеца напред. В България този процес отнема 3 часа. Не мога да кажа кое е по-добре. Има и друго: ние на Запад не сме много топли хора, не сме емоционални. У нас разумът води пред емоцията, а тук е обратното. И пак не мога да кажа кое е по-добре.“

„Килим Фест“ се организира от Народно читалище „Невена Коканова 2011“, с. Иглика, с финансовата подкрепа на Община Габрово по Фонд „Култура“ 2025 . Партньори на събитието са Регионален етнографски комплекс на открито „Етъра“ и фондациите „Обществен дарителски фонд-Сливен“ и „Общност в подкрепа на зависимите“. Фестивалът е част от инициативите в подкрепа на кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година.

Подробности около програмата на събитието, както и кадри от подготовката и провеждането, могат да се следят във Фейсбук страницата на читалището в Иглика, кръстено на Невена Коканова.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Избрано

На прасе съм