Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Николай Милчев: Писатели са не само тези 4-5 имена в медиите

Вижте кои хора излизат по телевизията, толкова ли е бедна българската литература?!

"Не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов, защото няма къде да отида. Тежи ми котвата на езика, котвата на буквите, на спомените", казва Николай Милчев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Николай Милчев: Писатели са не само тези 4-5 имена в медиите

"Не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов, защото няма къде да отида. Тежи ми котвата на езика, котвата на буквите, на спомените", казва Николай Милчев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Миналата година по Цветница посетих Света гора. Имах щастието да чуя среднощните камбани на Зографския манастир. И какво беше голямото ми учудване, когато се върнах в България – разбрах, че всичко, което е ценно там, тук е неглижирано. Ако там трябва да се мълчи – тук се говори. Ако там се вярва – тук си неверник. Ако там трябва да си затворен и обърнат към себе си – тук си много контактен… В Света гора най-големият прожектор е слънцето и тишината, а тук все искаме да сме под прожекторите на медиите. Работим върху имидж, който трябва да ни представя във все по-добра светлина пред по-голям кръг от хора, от които зависим. Иконите са сменени.

 – На иконите, на които се кланя днес българинът, не са изобразени светци. Като че ли грешното се е окичило с ореол пред обществото, кръстим се пред кича и чалгата?

– Ще си позволя да не навлизам в конкретика, макар че много се изкушавам. Има един тип „култура“, която аз бих нарекъл „ку-ку култура“. Тя откънтява и се размножава на всички нива. Такъв тип изкукване създаде партиите, телевизиите, модата и най-важното създаде тип отношение – да омаловажи и подиграе всичко, да мине ей така. Културата не е ей така. Културата не е дислексия. Не е шега само с преобръщането на смисъла. Тя е повече от лаборатория.

– Кукувците са на екрана, а културата обикаля наоколо като кукувица…

– Аз съм учител повече от 25 години и съм последният човек, който ще издига в култ новото поколение или ще му приписва несъществуващи вини. Новото поколение, на което имам честта да преподавам, е много чувствително към истината. Тези, които мислят, че ще лъжат винаги и номерът им все ще минава, трябва да знаят, че няма да стане. Вече сме опрели в стената и да продължаваме да се лъжем и занапред, е абсурд.

– На екрана обаче не виждаме поети и учители като вас. Там се явяват хора, които ни говорят не за духа, а за тялото, за личното си време, за почивките, покупките, операциите… Защо не сте на екрана, г-н Милчев?

–  Аз съм твърдо убеден, чувствам го с всяка фибра от тялото си, че в момента в България живеят хора, които имат какво да кажат и този глас трябва да бъде чут. Но не знам как трябва да бъде преодоляна тази финансова стена, която превръща всичко в измерение на парите, благополучието, стомаха, тялото, дрехата, визията, подмяната. На това трябва да се сложи край.

Отвъд облаците

– Как възприемат света децата, на които преподавате – имат ли сетива за културата, ако не я виждат през айфоните си?

– Тази година вероятно ще отменя класното на един от класовете, защото те просто не могат да напишат нищо…

Учениците ни спешно се нуждаят от истини и от механизми, които да им позволят да мислят повече. Ние вървим към образователна система, която акумулира и трупа знания, но не отприщва възможности. Ще ви дам конкретен пример – неглижирането на съчинение разсъждение и въвеждането единствено на тестове в обучението по литература лиши този изключителен предмет от най-важното нещо – да мислиш и да чувстваш. Какво значение има, че можеш да изброиш имената на трима души от „Под игото“, ако не можеш да кажеш защо си изтръпнал от някоя сцена, към какво те води дадена реплика или защо си се разплакал на определена страница?! Литературата не е АБВ, не е кръстословица, тя е последното нещо от кръстословицата.

Учениците ни спешно се нуждаят от истини и от механизми, които да им позволят да мислят повече. Ние вървим към образователна система, която акумулира и трупа знания, но не отприщва възможности.

Учениците ни спешно се нуждаят от истини и от механизми, които да им позволят да мислят повече. Ние вървим към образователна система, която акумулира и трупа знания, но не отприщва възможности. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

– Има ли сред учениците ви деца, които някой ден ще станат поети?

– Не знам. Но виждам, че има деца, които светят още отсега. Във всеки клас има светлини – някъде са по-плахи, другаде – по-ярки, но заради тези пламъчета, заради тези греещи очи, е цялото ми усилие.

– С усилие ли ходите на работа?

– Ще бъда неискрен, ако ви кажа, че ходя на работа, свирукайки си с уста. След 25 години учителство някак си не виждам осъществена една проста обратна връзка, наречена значимост на тази професия, някаква оценка, някакво вглеждане…

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах