Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Николай Милчев: Писатели са не само тези 4-5 имена в медиите

Вижте кои хора излизат по телевизията, толкова ли е бедна българската литература?!

"Не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов, защото няма къде да отида. Тежи ми котвата на езика, котвата на буквите, на спомените", казва Николай Милчев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков - Николай Милчев: Писатели са не само тези 4-5 имена в медиите

"Не мога да си тръгна от България като Сашо Морфов, защото няма къде да отида. Тежи ми котвата на езика, котвата на буквите, на спомените", казва Николай Милчев. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Нормално ли е в специалност „Българска филология“ да се влиза вече без приемен изпит? Нормално ли е хората, които записват „Педагогика“, да са с тройки?! Как ще я направим тази реформа в образованието, като във филологическите специалности студентите са приемани с едни от най-ниските балове?! Навремето аз влязох в университета от втория път, първия път не ме приеха. Влязох след казармата с бал 5, 25, невъзможно беше с по-ниска оценка.

– Педагогиката по време на прехода, учителството, се оказаха на дъното. Как вирее на дъното един учител като вас, който е и поет?

– Аз не се чувствам на дъното, защото природата ми е дала занимания, които ме карат непрекъснато да се оттласквам нагоре. Понякога дори ми се струва, че носът ми стига малко под облаците. Но повечето учители живеят зле, с понижено самочувствие и с усещане за уязвимост, със страх, че всеки ден нещо може да им се случи.

– Да поговорим за политиката в областта на книгите и литературата. Какво не направи държавата през 2014-а за писателите и за издателите?

– Аз бих задал въпроса: Какво направи държавата за литературата през миналата година? Отговорът е: Почти нищо. „Почти“ е малко по-мек вариант на „нищо“. По време на прехода бе направен опит за нов прочит на литературата. В това няма да има нищо неестествено, но този прочит беше превърнат в опит един начин на оценка да бъде заменен с друг, който отново да бъде единствен. Аз наричам създаваната литература „асистентска“. Прекрасно е, че много хора, които преподават в университетите, започнаха да пишат и издават. Но става опасно, когато тези хора не виждат друго, освен себе си. Те преподават себе си, превеждат себе си, вглеждат се в себе си… И от хора, които трябва да бъдат уредници в музея на изкуството, искат да са експонати.

– Проблем ли е да говорите конкретно?

– Да. Онези, които следят литературата, знаят за какво говоря. Създадоха се няколко облагодетелствани издателства, които имат своя кръг от автори и не виждат нищо извън кръга. Говори се само за 4-5 имена, на вас достатъчно ли ви е да знаете само тях? Не е ли по-добре да знаем 20-30-50, колкото са? Получи се нещо като реакция на съществуващото преди 40-50 години. Но ако тогава поезията в много отношения стоеше върху масата или се рецитираше по площадите, сега тя пък се затвори в будоари и бонбониери, в тайни кътчета, които са се обявили за единствени. От поезия на площада, тя стана поезия на херметизма. И този херметизъм продължава под флага на постмодернизма вече 30 години. Но ние този филм сме го гледали. Вижте кои хора излизат по телевизията, кои оценяват, те се броят на пръстите на едната ръка – толкова ли е бедна българската литература!

Ако навремето поезията стоеше върху масата или се рецитираше по площадите, сега тя пък се затвори в будоари и бонбониери. От поезия на площада, тя стана поезия на херметизма.

Ако навремето поезията стоеше върху масата или се рецитираше по площадите, сега тя пък се затвори в будоари и бонбониери. От поезия на площада, тя стана поезия на херметизма. Снимка: Румен Добрев/Площад Славейков

Ценна ли е картината без рамка

– Пресилено ми се вижда това да е единствено политика на издателствата. Може би вина имат и медиите, защото не търсят интересни събеседници извън кръга на най-популярните имена?

–  Разговорът ще стане много дълъг и болезнен, но има хора, които са заинтересувани от това. Защо под прожекторите се показва само онова, което ни напомня на нещо?

– Това се казва соцреализъм.

– Навремето беше соцреализъм, а днес – постмодернизъм. Имам чувството, че много от нашите поети превеждат мислите си от английски.

Фоби

Предишна страница 1 2 3 4Следваща страница

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах