Захари КАРАБАШЛИЕВ
09.09.2026
„Войници, не ни се разреши да се окопаем на по-задна позиция. Направете, прочее, така, че да знаят деца и внуци – ако Добрич падне, паднал е, понеже не е останал жив нито един от защитниците му!“ – такава била заповедта на подполковник Чолаков при епичната защита на родна Добруджа, септември 1916.
Малко по-късно е прострелян, а командването на дружината поема капитан Георгиев, който пада мъртъв, щафетата поема поручик, който също е убит, след него продължава командването последният жив с по-висок чин подпоручик, но също умира — и тогава останали без командири, обикновените войници започват да се командват сами. Като филм, нали? Но не е филм.
Истинско е.
Героизмът, смелостта и техният патриотизъм спасяват град Добрич, спасяват и Варна, която е трябвало да падне след това – руснаци, румънци, сърби и хървати са победени там и в Тутракан и в тези горещи дни преди 110 години започват чудесата на Северния фронт, продължават с победите при Кубадин, Карапелит, Кочмар, Кара Омер, Кара Мурад и много други. Враговете са изтласкани отвъд Дунав и за броени седмици през цяла Добруджа, далеч на север отвъд Тулча, отвъд Серет, далеч чак в студените почти руски степи.
И нищо от това не се знае от децата днес. Цели глави от българската история са премахнати, изличени, изопачени, пренаписани – защото е нямало как да ни бъдат простени тези наши победи. И Добрич за назидание е бил прекръстен на „Толбухин“ и Варна е „Сталин“ и всяка памет за триумф на българския дух, всяка една победа преди 9-ти септември (военна или дипломатическа), е изличена.
Ако учебниците ни по история не бяха осакатени, всяко българско дете и възрастен щяха да знаят как техните дядовци са се борили срещу всички, дошли да „освобождават“ България през септември 1916-а, щяха да знаят как българска войска, заедно с население – жени, деца, турци, татари, евреи – всички защитават своя Добрич.
Кой помни днес генерал Колев, изправил се срещу „непобедимите“ дотогава руски ескадрони и ги обърнал в бяг? Никъде по мое време като ученик не се споменаваше за сраженията пред „непревземаемата“ крепост Тутракан на 4-6 септември 1916 г. – два дни безпримерен героизъм. Никой не знаеше нищо за генерал Киселов, генерал Тошев, ген. Кантарджиев, ген. Жеков, ген. Вазов, ген. Жостов, ген. Протогеров и мн. мн. други… За пламенния полковник Дрангов пък съвсем. Всички тези имена по мое време бяха и си остават и до днес само имена на полуизоставени села, градове, улици с разбити тротоари — имена без истории зад тях, без памет, без съдържание.
Септември е най-драматичният, най-свещен месец за новата история на България. В самия край на лятото през годините са си давали среща и екзалтация, и покруса, и победи, и преврати. Септември е месец на Съединението през 1885 г., на Независимостта през 1908, на освобождението на родна Добруджа през 1916 г., на Крайовския договор през 1940 г..
А позорният 9-ти септември 1944-а променя всичко. Защото тогава се узурпира не просто цялата наша територия, а и нашата история и нашата колективна памет. 45 години комунистическа пропаганда и образование изтриват паметта на цял един народ за самоотверженост, идеализъм, нравствени и военни победи. Единствено преданост към СССР и БКП имат значение.
Резултатът е печален: невежество за националната история, загуба на родова памет, колективна амнезия, нихилизъм… Образователната система тук е внушавала на българските деца (сега вече родители и прародители) единствено робство, робство, робство, турско робство, фашистко робство, робство, робство, неуспехи, национални катастрофи, предателства, предателства, загуби, робство. Не военни победи, не политически успехи, не сполучлива дипломация, не възход и растеж, а комплекс за малоценност. Е как да искаш от хора, възпитавани в робство, свободно мислене!?
Колкото и да ми е тъжно да го кажа — виждам как комунистическият апарат е успял да подмени самосъзнанието на цял един народ.
Учебниците ни по история днес не могат да се справят с това наследство. Не знам какво е нужно.
Язък за героите, язък за младостта им. Язък за паметниците им, които самотно се издигат във всяко населено място.
