Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Особености на дългото отсъствие на Симфоничния оркестър на БНР от афиша

Операта и Филхармонията работят, кината също отвориха, но Андон Балтаков не разрешава на Радиосимфониците да излизат на сцена

За сезон 2020/21 Радиосимфониците успяха да изнесат само два концерта - на 25 септември и на 30 октомври. Снимка: БНР - Особености на дългото отсъствие на Симфоничния оркестър на БНР от афиша

За сезон 2020/21 Радиосимфониците успяха да изнесат само два концерта - на 25 септември и на 30 октомври. Снимка: БНР

Колко са важни музикалните състави за Българското национално радио? Този въпрос отново изплува в общестеното пространство, след като генералният директор Андон Балтаков отново спря от сцена своите симфоници, фолклорния оркестър, смесения и детския хор. След тримесечно отсъствие, Радиооркестърът обяви завръщането си на сцената с великолепна програма, но още след първата репетиция бе спусната заповед, че нямат разрешение да концертират. При това вече са отворени дори кината, и моловете дори.

Андон Балтаков се позовава на Заповед РД-01-677/25.11.2020 на здравния министър и удължаването ѝ до 30 април. Според нея се „преустановява провеждането на всички културни и развлекателни мероприятия (кина, музеи, галерии, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство и други). Изключение се допуска по отношение на театрите, при заетост на местата до 30 % от общия им капацитет, спазване на физическа дистанция от най-малко 1,5 м. и задължително поставяне на защитни маски за лице“.

Още през ноември, когато излезе заповедта, министърът на културата Боил Банов излезе с тълкувание пред „Площад Славейков“, че оперите и музикалните театри, включително Софийската филхармония, могат да работят. Но Андон Балтаков тълкува заповедта другояче.

Вижте още: БОИЛ БАНОВ: ОПЕРИТЕ И ФИЛХАРМОНИИТЕ МОГАТ ДА РАБОТЯТ

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Докато музикантите от четирите състава на БНР са в антракт, колегите им от Операта и Филхармонията работят с размах, изпълнявайки изключително амбициозни програми. Публиката изкупува билетите им за рекордни срокове, защото местата са ограничени на 30% – и вече има прояви, достойни за „Културно събитие на годината“ – спектакълът „Електра“ и концертът на Хуан Диего Флорес със Софийската филхармония. За сезон 2020/21 Радиосимфониците успяха да изнесат само два концерта – на 25 септември и на 30 октомври, а междувременно бе отстранен директорът на „Музикална къща БНР“ Явор Димитров, който през януари почина.

Защо Балтаков тълкува пандемичната заповед различно от Банов? „Площад Славейков“ потърси мнението на един от музикантите в Симфоничния оркестър, тромбониста Атанас Карафезлиев, професор в Музикалната академия.

„Обяснението е, че тъй като тези институти са под шапката на Министерство на културата, чрез министерството те са успели да постигнат договореност с министъра на здравеопазването да изнасят своите концерти и спектакли при спазване на регламентирани противоепидемични мерки – обясни проф. Карафезлиев. – Така се получи и с театрите и общинските състави. В Радиото явно не се намери ръководител, който да се погрижи за концертната дейност на музикалните състави – Симфоничен оркестър, Народен оркестър, Биг бенд и Смесен хор, в условия на криза. В момента дори Музикалната къща трети месец работи без директор. Не знам кому е удобно това безвластие.“

През лятото на 2020-а „Музикална къща БНР“ все още имаше директор, но музикалните състави бяха в пауза, докато всички останали намериха начин да се изявяват на сцени на открито – Филхармонията с камерни концерти във вътрешния двор на Квадрат 500, Софийската опера на сцена на открито на езерото Панчарево…

„Имам 30 години трудов стаж в Радиото – отбелязва Карафезлиев. – През тези години винаги, в една или друга степен, е имало безхаберие и неглижиране от страна на ръководството към музикантите и тяхната работа. Бюджетът на „Музикална къща БНР“ често е бил съкращаван до степен да не можем да си позволим да каним касови солисти и диригенти, да не сме в състояние да организираме своята концертна дейност с нужната реклама, нотни материали и какво ли още не. Заплащането на музикалните състави е от най-ниските в Радиото. В настоящата ситуация проблемът дори не опира до пари, а до мениджмънт. Да, в момента Музикалната къща е без директор, но Вие правилно отбелязвате, че дори когато имахме такъв, не се направи нищо, за да може съставите да концертират в трудната ситуация. А БНР е мощна медия, която може да излъчва концерти на живо, а ако не се лъжа, чрез радио „Бинар“ притежава възможности и за видеострийминг. Огромните възможности се пропиляват, това е абсурдно.“

Атанас Карафезлиев не намира логично обяснение на разминаването между министър Банов и директора Балтаков в тълкуванието на заповедта на здравния министър:

„Нашата работа е тясно свързана с работата на държавните културни институти, които визирате. Кой разумен ръководител ще си позволи да не използва огромния капацитет на четирите музикални състава на Радиото? Та нали предназначението на тези състави в една обществена медия е да съхраняват националната музика, да възпитават вкус, да налагат ниво? Нали ако затвориш един оркестър да работи само в студио, го обричаш на забвение? Срещата с публиката, дори и пред радиоапарата или видеоекрана, дори и при 30% от капацитета на залата дава усещането за добре свършена работа“.

По време на кризи в БНР неведнъж се е случвало противопоставяне на музикантите и журналистите, но до открити конфликти не се е стигало. Наскоро обаче стана съвсем ясно кой е по-влиятелен – с поредицата протестни концерти музикантите от БНР не успяха да издействат 50% повишение на заплатите си, но след конфликта между директора Светослав Костов и Силвия Великова Костов беше отстранен.

„Не желая да противопоставям музикантите на всички други професии в БНР – казва Карафезлиев. – Всяка от тях има своята важност и значимост в изработката на продукта „радио“. Не желая също и колегите журналисти, редактори, звукорежисьори, техници, администрация и още, и още, да бъдат проводници на такова противопоставяне. Не мисля, обаче, че новият директор мисли по този начин и много бих желал той да обърне подобаващото внимание на музикантите, които работят в Радиото, на техните нужди на творци и възрожденци. Определям ги смело така, защото през годините ние успяхме да запазим високото качество. Българската култура се нуждае от тези радиосъстави. Те трябва да получат достойно място, защото ако това безхаберно отношение се задълбочи, те ще имат затихващи функции, а от това ще пострада националната музикална памет.“

В търсене на обяснение за разминаването в търкуванието на заповедта, „Площад Славейков“ потърси и Андон Балтаков. Благодарни сме му, че отговори на нашите въпроси, въпреки че самият той в момента е с коронавирус. Балтаков казва, че е взел това решение в името на здравето на музикантите от Радиото – така е преценил, за него здравето е над всичко.

Директорът на БНР подчерта, че от началото на коронавирусната криза заплатите на музикантите не били спирани, нито са били пращани в неплатен отпуск, а от януари месечните им възнаграждения били повишени с 19%. В момента са „на репетиционен режим“, докато Балтаков не разреши да концертират.

Националното радио не разполага с концертна зала, припомни директорът на БНР и постави въпроса кой ще плаща наема на Зала „България“, за да изнасят концерти. Андон Балтаков съобщи, че музикалните състави ще започнат концертна дейност най-рано през април.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах