Samara Joy

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Работодателите не искат пълна забрана на рекламата на хазарт

От КРИБ твърдят, че ограниченията може да засегнат всички български компании, които рекламират в Гугъл, Фейсбук и други платформи

Снимка: Боби Тошев/БГНЕС - Работодателите не искат пълна забрана на рекламата на хазарт

Снимка: Боби Тошев/БГНЕС

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) се противопостави на предложената почти пълна забрана на рекламата на хазартни игри, включително в интернет и социалните мрежи, става ясно от официално изявление на работодателската организация. Според тях ограниченията може да предизвикат сериозни последици за цялата дигитална икономика, тъй като съществува риск глобалните технологични компании да ограничат рекламните си услуги за България.

В позицията си КРИБ предупреждава, че платформи като Гугъл, Мета, ТикТок и X може да определят България като високорискова юрисдикция заради строгите национални регулации. Това според организацията би могло да доведе до допълнителни изисквания за рекламодателите, географско блокиране на определени реклами и дори до ограничения на услуги, които нямат отношение към хазартната индустрия.

„На теория, това ще са таргетирани ограничения само за конкретен сектор, но на практика дигиталните гиганти могат да не влязат в дълбочина за конкретната юрисдикция, особено ако нейният пазар е малък, и да въведат много по-широки забрани за всички“, посочват от КРИБ.

Работодателската организация дава примери с ограничения на технологични платформи в Индонезия и Австралия. През 2023 г. ТикТок прекрати временно услугата си за електронна търговия TikTok Shop в Индонезия заради промени в законодателството, но самата социална мрежа продължи да функционира. През 2021 г. Фейсбук ограничи достъпа до новинарско съдържание в Австралия заради закон, задължаващ технологичните компании да плащат на медиите.

И двата случая показват, че технологичните компании реагират на национални регулации чрез ограничаване на определени услуги. Те обаче не доказват, че забраната на хазартни реклами може да доведе до блокиране на рекламните услуги за всички предприятия в дадена държава.

Освен това Гугъл вече прилага различни правила за хазартните реклами според законодателството на отделните държави, без това да води до общо ограничаване на останалите рекламодатели.

КРИБ предупреждава и за възможно увеличаване на нелегалния хазарт. Според организацията рекламата е основното конкурентно предимство на лицензираните оператори, които плащат данъци и такси, за разлика от незаконните сайтове. В позицията се твърди, че делът на паричните преводи към нелицензирани хазартни сайтове достига една трета в България и две трети в Европа.

Работодателската организация подчертава, че подкрепя мерките за защита на уязвимите групи и борбата със зависимостите, но настоява те да бъдат пропорционални. Според КРИБ по-ефективен подход е строгият контрол върху рекламите, насочени към непълнолетни, прозрачността и прилагането на съществуващите правила.

„Пълната забрана на онлайн рекламата на хазарта рискува да предизвика странични ефекти върху цялата дигитална рекламна екосистема в страната с катастрофален ефект върху дигиталната икономика на България и предприемачеството“, заявяват от организацията.

КРИБ призовава законодателите да направят оценка на въздействието и да обсъдят алтернативни мерки, преди да приемат новите ограничения.

България вече въведе значителни забрани върху рекламата на хазарт през 2024 г., включително в телевизията, радиото, печатните и определени електронни медии. Новите предложения предвиждат допълнително затягане на режима, особено в онлайн пространството.

Засега няма публично потвърждение от Гугъл, Мета и ТикТок, че подобна забрана би довела до ограничения на услугите им за останалите български рекламодатели.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.
ДС