С таен договор с Русия княз Фердинанд предава независимостта ни, преди да я обяви

Често се спекулира с факта, че Русия „безропотно“ и едва ли не с ентусиазъм приема обявяването на Независимостта на България през 1908 г. Този акт на руския император се тълкува като отговор на нежеланието на Великите сили да приемат отказа на България да бъде васал на Османската империя и така да наруши баланса на влиянието им на Балканите. Това до голяма степен е вярно, но руската външна политика има много по-амбициозни цели.

Всъщност Фердинанд не проявява някаква свръхсмелост, когато на 22 септември 1908 г. обявява в Търново Независимостта. Преди това той се е подсигурил с подкрепата на руския император, като е сключил таен договор, с който част от независимостта на младата държава е предадена в ръцете на Руската империя. Фердинанд сключва и тайна договорка с австрийския император Франц Йозеф, който на следващия ден необезпокоявано окупира Босна и Херцеговина.

За да улесни обявяването на независимостта на България, Русия се отказва от 125 милиона златни франка, които дължи на Османската империя, но съгласно официално споразумение България се задължава да ѝ ги върне в рамките на 75 години.

Тайният руско-български договор е публикуван през 1913 г. в „Работнически вестник“ и скоро става повод за бурни дебати в българския парламент. Смята се, че тайните съглашения на Фердинанд с Русия (защото са повече от едно) са довели и до кризата през 1913 г. у нас. Договорите и преписките са открити от д-р Цочо Билярски и са публикувани в книгата „Руско-българските тайни договори“ (2017). В нея има и руско-български протокол от 6 април 1909 г., с който е показана цената на българската независимост. Налице са и документи за заема-подкуп от Русия, скрепен с подписа на Фердинанд, след който идва ратифицирането на предателския Българо-сръбски съюзен договор през есента на 1912 г. и започването на Балканските войни, завършили с първата национална катастрофа.

Ето и пълният текст на тайния руско-български договор, подписан през юли 1908 г. и публикуван във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2.

Между Негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и Негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в Петербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следната конвенция:

1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до Македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдеще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила.

2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип.

3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство.

4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския Генерален щаб и на българските дивизии.

5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга.

6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургас под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти.

7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска.

8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна, Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа.

9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия.

10. На България се признава правото да издействува независимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили.“