Шифърът на Добри Божилов и Задругата на фалшивите новини

„Задругата“ е увлекателно приключенско четиво за юноши, което ще има читатели от всички възрасти. Но не е само това

Можем да наречем „Задругата“ пропагандно псевдоисторическо четиво в холивудски стил или пък коктейл от фалшиви новини и литературни претенции, който може да се използва като виагра от националисти и конспиративни теоретици. Снимка: „Площад Славейков“ - Шифърът на Добри Божилов и Задругата на фалшивите новини

Можем да наречем „Задругата“ пропагандно псевдоисторическо четиво в холивудски стил или пък коктейл от фалшиви новини и литературни претенции, който може да се използва като виагра от националисти и конспиративни теоретици. Снимка: „Площад Славейков“

Чухте ли за „Задругата“ на Добри Божилов? Това е „най-зашеметяващият роман на века“, „предизвикал лудост и пълна суматоха“, а също и „книгата, която ще промени всичко“, според шеговитите самореклами на автора, който се представя (заслужено) като „българския Дан Браун“. Така е, но не всеки харесва Дан Браун.

„Задругата“ започва с „няколко думи от автора“, от които научаваме, най-успешните тайни общества не са масоните, тамплиерите и други подобни, а тези, за които никой никога не е чувал. Следват изводи, които сякаш идват право от Главната квартира на създателите на конспиративни теории – всички важни решения в съвременния свят се взимат от толкова тайни общества, че никой не е и чувал за тях. Тези думи може и да са част от предисловието към романа, но по-скоро са искрено мнение на автора за света, в който живее.

Следват „няколко думи за автора“, вероятно от издателството, а още по-вероятно – отново от автора. Кой знае защо, най-интересните за читателите части от обществена дейност му са спестени. Хубавото е, че макар „капитализмът да го е принудил да стане предприемач“, Добри Божилов вярва, че „успехът е, ако човек създаде изкуство“.

„Вътре в себе си винаги съм знаел, че трябва да бъда писател…“, казва авторът за автора.

Америка за България

„Задругата“ започва през 1391 г., когато цар Иван Шишман, вместо да се хвърли в героична, но безсмислена съпротива срещу османските пълчища, замисля и задейства един грандиозен, дългосрочен (столетия) план за освобождение на българите от предстоящото иго. Това е единият времеви пояс, за който се разказва в Задругата.

В Шишмановия план влиза създаването на тайно братство, което трябва да опази живота на българския народ, като го изпрати в принудителна кома. Така повелява една древна китайска мъдрост, а зад нея се крие още по-древна и по-голяма българска мъдрост – която обезсилва ятагана на завоевателя и неговото превъзходство изчезва. И султанът пада в уловката.

В това тайно братство няма богомили, катари, албигойци и други еретици, а само православни българи и български монаси-нинджи – най-добрите в света. Както гласи старата китайска поговорка – един български монах може да победен само от друг български монах – но това е тайна, която никой не бива да научи.

Вторият времеви период започва е близо 400 години по-късно, когато изпълнителите на плана са изправени пред съдбоносни решения и опасни приключения – от Константинопол, през Солун, Гюргево, Виена и Кале, до руския императорски двор в Санкт Петербург.

Доза Щастие

В романа турците са жестоки и глупави, евреите – алчни и хитри, гърците – лукави и мързеливи мегаломани, а българите – най-смели, мъдри, трудолюбиви и непобедими от всички народи на света, но и това е трябвало да се пази в тайна. Българките пък – барабар с рускините – са най-красивите жени. Тези неща днес всеки ги знае.

Новото е Задругата – тя е главното изобретение на Добри Божилов в романа и нейната цел е да първо да приспи народа, за го преведа (много тайно) през най-тъмните векове на историята и когато му дойде времето, да го подготви за бъдещото Освобождение. Задругата пази българите, корумпира отвътре империята и помага на външните ѝ врагове.

Например през XVII век, чрез успешно осъществена тайна операция Задругата успява да спаси българските християни от султанския план за тотална ислямизация на населението. Вярно, че някои от методите ѝ са като изкопирани от бизнес похватите на мутренска застрахователна компания от началото на 90-те години на ХХ век, но тежките времена налагат тежки мерки.

През 1760-а, малко преди Екатерина Велика да седна на руския трон, дванайсетте члена на Задругата – с агентурни имена като Игумена, Войводата, Хайдутина, Балканеца… се срещат, покрити с дълги роби, на лицата си имат маски и говорят само шепнешком – такива са правилата на конспирацията, според които никой от тях не бива да знае как изглежда и звучи който и да било от другите.

Другата, по-ранна сюжетна линия ни отвежда до срещи с Тамерлан, Влад Цепеш(тия) – вероятно носещ кръвта на някое от извънбрачните деца на Асеневците, Иван Грозни и още исторически знаменитости, за които се оказва, че дължат най-големите си успехи на България. Сред тях са още виенското кафе и Моцарт.

С подобни небивалици и други умело използвани похвати от репертоара на Дан Браун и родния историко-приключенски асортимент (невинна красавица в опасност, зажаднял за гяурска кръв едноок пехливан, юначни хайдути) и плюс вкарване на още реални исторически личности във фантастичния сюжет, Добри Божилов създава увлекателно приключенско четиво за юноши, което ще има читатели от всички възрасти. Стига да са готови да изключат временно онези части от мозъците си, отговорни за критичното мислене, за да се потопят като деца във вихъра на приключенията.

Сред опасности, закачки, патриархална романтика и умели сюжетни ходове авторът дава изобретателни отговори и обяснения на различни въпроси и някои от не най-приятни черти от народопсихологията ни. В тях всичко е свързано с голямата тайна, която според него, стои зад всяка власт.

От време на време авторът леко и фино или пък по-грубо и директно вкарва по някое „хибридно“ внушение (Европа се интерeсува само от пари и търговия; Русия е заобиколена от врагове, които алчно си правят сметки какво да заграбят; Крим се кани да завладее Русия; историческата роля на България е – по Дугин- да помага на Русия), така че дори и читател, който не е чувал Добри Божилов, би наосторил уши. А който е чувал, никак няма да се изненада.

В своето ревю Силвия Недкова препоръчва романът на Добри Божилов „да се приема като художествена измислица, която има за цел да ни забавлява (на места до спонтанен смях), а не да ни образова“. Бих се присъединил към този призив, но не съм голям оптимист, че ще бъде чут. Историческата „образованост” у нас е образувана отдавна от е „Даваш ли, даваш Балканджи Йово“ и „Време разделно“.

И второ – възможно е авторът е започнал да пише с най-добри намерения да създаде чисто приключенски (или „западен романтичен рицарски“) роман, но да не е успял да се разграничи от старите си навици. Така или иначе, принципна разлика между „Задругата“ и досегашната „журналистика“ на Добри Божилов няма.

Сред особено оригиналните идеи на автора е и тази, че „наведената главица“ на „приспания от цар Шишман български лъв“, робската покорност и изолацията от Европа са се оказали безценен дар за народа:

„И най-важното, братко – разказва един от героите, – накарахме народа да гледа навътре в семейството си, а не навън към света“ – ето как, благодарение на „Задругата“ и затварянето в себе си, българите стават „голям и плодовит народ с огромно трудолюбие и висок патриархален морал“.

Можем да наречем „Задругата“ пропагандно псевдоисторическо четиво в холивудски стил или пък коктейл от фалшиви новини и литературни претенции, който може да се използва като виагра от националисти и конспиративни теоретици. В крайна сметка „Задругата“ е чист хибриден роман, рекламиран като приключенски, дори и авторът да не е имал точно такива намерения.

***

След тези няколко думи за книгата е редно да обърнем и малко повече внимание на автора. Защото макар и дебютант в приключенския роман, той има и допълнителна „литературна дейност“ – даже тя му е основна. Добри Божилов е бащата (или един от бащите – там положението е сложно) на фалшивите новини у нас (не питайте коя е майката).

По данни на „24 часа“, „Вале Нюз“* и „Гъдел Нюз“ – два сайта, които се рекламират като разпространители на фалшиви новини – са собственост на Божилов. В главата на „Гъдел Нюз“ с не особено четливи букви е изписано:

„Блог за новинарско фентъзи на Великия ум – самоук и гениален български писател от началото на 21 век. Новините, каквито биха били, ако зависеше от един умерено луд, с богато въображение. Не се „връзвайте“, забавлявайте се. Това е целта на художествената измислица – да ви доставя удоволствие, а не да информира и с това да ви ядосва. :)“

Девизът на „Вале Нюз“, който в момента изглежда не работи, е по-директен:

„Издание за фалшиви новини и абсолютни измислици. Не вярвайте. Това не е истина“.

Тук, преди да продължа, искам и аз да кажа: следват фалшиви новини и абсолютни измислици. Не вярвайте.

Както припомнихме скоро по друг повод, Жьоне е бил крадец, Рембо – контрабандист, Байрон – кръвосмесител, а Флобер е плащал за секс с момчета. Добри Божилов няма нищо общо с никой от тях. Той е само автор на уж приключенски роман, измислил сравнително законен начин да представя фалшиви новини като истински.

Добри Божилов е честен измамник. Честен е, защото честно предупреждава читателите си, че ги лъже. Измамник е, защото знае, че споделянето в социалните мрежи „изпира“ измислиците му и те остават чисти лъжи (с ясни пропагандни цели). Лъжи, които могат да стигнат и до парламентарната трибуна – по ирония на съдбата там в ролята на глупака, не разбрал, че чете фалшиви новини, се оказа член на любимата му партия.

От това Божилов не става по-малък лъжец, а по-голям, защото формално е спазил закона и е ненаказаум.

А ето и с какви измислици претендира, че забавлява читателите си:

„САЩ измислиха тероpuст, който се вдъхновявал от България, Сърбия и Унгария… Точно неудобните около руския газ… Готвят ни за атeнтaт тук…“;

„САЩ ни готвят за терористичен акт! US слугинажът вече тръби, че русофилите го провокират… Искат да провалят Турски поток…“.

Тези измислици едва ли ще ви оправят настроението, но следващата е по-забавна:

„Холивудският продуцент сър Джон Адамаско съобщи, че е впечатлен от българската книга „Задругата“ и вижда в нея страхотен филм, който ще вземе „Оскар“…;

„Добри Божилов – автор на новата книга „Задругата“, бе глобен с 5000 лв. от Комисията за защита на равенството на половете. Причината е, че в книгата се представя в „твърде положителна светлина“ класическото „българско семейство“ и това по същество представлява дискриминация към другите видове семейства“.

На 12 декември 2018 г. Добри Божилов обяви в „Гъдел Нюз“, че спира „сериозните фалшиви новини“ и вече ще публикува само „хумористични и забавни фалшиви новини“. Но и тази новина се оказа фалшива.

Ще попитате: не трябва ли все пак да се интересуваме повече от книгата, отколкото от автора ѝ? Да, книгата е по-важна – но изборът трябва да е информираният избор.

А за Божилов би било добре да се отдаде на истинската литература. Дори и само заради излизането му от Задругата на фалшивите новини, това била добра новина – стига да не е фалшива.


* Добри Божилов отрича да има нещо общо с „Вале Нюз“.

ДС