Този текст е публикуван преди повече от 9 месеца

Ще имаме първия актьор с номинация за „Оскар“

Ролята на Мария Бакалова в „Борат 2“ е може би най-значителният успех на български актьор някога

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в сцена от „Борат 2“ - Ще имаме първия актьор с номинация за „Оскар“

Мария Бакалова и Саша Барън Коен в сцена от „Борат 2“

И моите 50 стотинки по темата с Мария Бакалова и „Борат 2“. Още преди месеци написах, че нейната роля във филма е може би най-значителният акт, който български артист е правил някога.

През 1966 г. Сюзън Зонтаг пише есето „Против интерпретацията“. В него има един параграф, който гласи (мой превод):

„В бъдеще ще има художествени произведения, чието послание е толкова директно и ясно, чието въздействие е толкова неоспоримо, чиято проява е толкова навременна, че то, произведението, може да бъде просто такова, каквото е. И към което стандартните методи на критиката не могат да бъдат приложени“.

Ролята на това младо и талантливо момиче в „Борат 2“ е точно такъв пример. Сцената с Рудолф Джулиани унищожи аурата около най-влиятелната фигура в екипа на Тръмп. Бакалова повлия на американските избори така, както никой друг филм или художествено произведение не може да го направи. Този нахален, самонадеян акт е подобен на влиянието „Уотъргейт“ върху Никсън или аферата Люински.

Бакалова е изключителна актриса. Останах зашеметен от кратката ѝ поява във филма на Грозева/Петров „Бащата“. Напомня ми на Мая Новоселска или Вяра Коларова, неоспорими таланти. Тя има едно от най-важните качества за един актьор – превъзмогва суетата. „Обслужва“ идеята. Хвърля се с всички сили да брани концепцията. Тя е контекстът. А в съвременното изкуство контекстът е всичко. Не темата. Не изразните средства дори. Не жанрът.

Аз не съм фен на филмите на Саша Барън Коен. Изгледах филма само заради Мария Бакалова. Тя „прави“ и „спасява“ филма. И аз имам естетически несъгласия относно похватите в него. Но това няма абсолютно никакво значение, когато говорим за нейната роля.

Убеден съм, че на 21 април ще имаме първата номинация за „Оскар“ за български актьор. А защо не и самия „Оскар“. Той ще бъде извоюван в съревнование с такива актриси като Глен Клоуз, Оливия Колман, Джоди Фостър, Аманда Сайфрид… И тази номинация ще бъде признание за българската актьорска школа.

Надявам се тя да бъде придружена и от първата номинация на български филм в категорията за чуждестранен филм – „Бащата“ на Петър Вълчанов и Кристина Грозева. И аз ще бъда щастлив за това не от патриотизъм. А от уважение към тези артисти.

Защото знам какъв неистов труд и жертви стоят зад всяко стойностно произведение по тези земи. И колко е трудно да катериш върхове, когато те дърпат обратно в калта.


Текстът е от Фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на „Площад Славейков“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах