Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Струва ли си да изложиш живота си на риск заради един концерт?

Незабавното затваряне на културни институции, барове и ресторанти в Ню Йорк е по-кратката и по-ефективна мярка, пише арткритикът Джъстин Дейвидсън

Гледайки „Летящият холандец“ в „Мет“, критик  от „Intelligencer“ не мисли какво ще напише в ревю за спектакъла, а за това как оркестърът прикрива кашлицата на зрителите и заглушава новините за разпространяващата се болест отвън. Снимка: „Метрополитън опера“ - Струва ли си да изложиш живота си на риск заради един концерт?

Гледайки „Летящият холандец“ в „Мет“, критик от „Intelligencer“ не мисли какво ще напише в ревю за спектакъла, а за това как оркестърът прикрива кашлицата на зрителите и заглушава новините за разпространяващата се болест отвън. Снимка: „Метрополитън опера“

За незабавното затваряне на всички културни институции и частни бизнеси в Ню Йорк призовава Джъстин Дейвидсън, арткритик в онлайн медията „Intelligencer“. Тази седмица той посещава оперния спектакъл „Летящият холандец“ в „Метрополитън опера“ заедно с още 3 хил. души в публиката, но вместо да напише ревю за спектакъла, той мисли единствено за това как оркестърът прикрива кашлицата на зрителите и заглушава новините за разпространяващата се болест отвън.

Преди години тъкмо „Летящият холандец“ е културното събитие, което връща Ню Йорк към живот след атаката на Кулите близнаци. Днес, пише Дейвидсън, операта е знак, че не приемаме заплахата достатъчно сериозно.

Време е да затворим. Опери, театри, киносалони, клубове, барове – тези места за прекарване на свободното време са вектори, ускоряващи разпространението на болест, която се възползва от човешкия инстинкт да продължава с живота си, независимо от всичко – пише той в статията си. – Да излезеш вечерта означава блъскащи се едно в друго тела, това е час пик на интимността. Боричкаме се за питие на бара, редим се на претъпкани опашки, танцуваме в една извиваща се маса, преминаваме през клаустрофобни лобита и седим с часове, докато непознати ни дишат във врата (а дори не си и помисляйте за тоалетните). Марсианец, дошъл ни на гости, би решил, че целият смисъл на забавлението е груповият физически контакт.

И макар че никой не бива да подценява травмата, която временното затваряне ще нанесе, тъй като културата е вплетена в икономиката на града, не бива да забравяме, че излизайки ние потенциално застрашаваме здравето и на онези, които работят за нас тази вечер. С една свое излизане, независимо дали да хапне, пийне, посети шоу или баскетболен мач, нюйоркчанинът помага на 196 хил. души да плащат наема си – танцьори, чистачи, сервитьори, хостеси, улични музиканти… Позициите на мнозина от тях са несигурни и временни.

Както винаги, нещастията се стоварват върху онези, които са най-малко подготвени да им устоят“, продължава Дейвидсън.

Трудно е човек да си представи Ню Йорк без нощния му живот, затова и решението е толкова трудно, особено в период, в който човечеството се нуждае най-много от развлечение. Дотук властите остават решението в ръцете на отделните хора, но всеки от нас има различен подход към обществената отговорност и риска.

Не мога да се доверя на съседа си по място, че кашлицата му е предизвикана от сезонни алергии. Крехката възрастна любителка на музиката не бива да се чуди дали изпълнението си струва да се изложи на опасност, която може да отнеме живота ѝ след няколко седмици“, смята критикът.

У нас мнозина протестират срещу затварянето на частни търговски обекти, клубове и ресторанти, които независимо от ограниченията на здравното министерство продължават да провеждат концертите си по план. Дейвидсън обаче не смята, че решението за колективното здраве трябва да бъде оставяно на собствениците, които, както се подразбира, никога няма доброволно да затворят бизнеса си, тъй като ще претърпят сериозни загуби. Ако обаче решението бъде спуснато от правителството, тогава те могат да започнат преговори със застрахователите си.

Към момента културата в Ню Йорк върви на принципа „шоуто трябва да продължи“ – продуцентите предлагат невиждани отстъпки и 50$ осигуряват достъпа на един човек до няколко постановки и мюзикъли. На Бродуей препоръката е да се чистят по-често тоалетните и да се избягват струпванията на входа. „Джулиард“ е може би единствената организация, отменила спектаклите си.

Различните градове в САЩ и по света са предприели различни подходи, но историята показва едно: дистанцията работи и е една от малкото оставащи мерки, които имаме на разположение. Случаите в щата Масачузетс могат да бъдат проследени до няколко здрависвания. В цялата държава се отменят събития, фестивали…

Не ми е ясно защо същото не важи и за „Медисън Скуеър Гардън“ или „Карнеги Хол“, отбелязва критикът.

Дейвидсън изтъква, че изборът не е ограничен до затваряне или не, а до това да се затворят всички институции и частни бизнеси, докато болестта е все още рядкост в САЩ, вместо да се чакат още смъртни случаи, докато здравната система започне да издъхва:

Незабавното затваряне на „Бродуей“, „Линкълн Център“, клубове и други места за събиране има потенциал да бъде по-кратка и по-ефективна мярка. По-късното затваряне би било и по-дълго, по-трудно за упражняване и вероятно твърде късно“.

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах