Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Томас Хемпсън: Нежеланието на хората да се ваксинират е провал на управниците

Идеята, че има някаква зловредна отвара във ваксината, не се базира на никакви факти, казва прочутият оперен певец

„Тези катастрофални събития ще ни бележат, както Голямата депресия и войната във Виетнам“, казва прочутият баритон Томас Хемпсън. Снимка: Софийска филхармония - Томас Хемпсън: Нежеланието на хората да се ваксинират е провал на управниците

„Тези катастрофални събития ще ни бележат, както Голямата депресия и войната във Виетнам“, казва прочутият баритон Томас Хемпсън. Снимка: Софийска филхармония

Само три години след предишния си гастрол у нас, през 2018 г., американският певец Томас Хемпсън се завръща у нас за нов концерт със Софийската филхармония. В оперната гала вечер на 31 октомври в Зала „България“ публиката ще чуе разнообразна програма – музикална разходка през епохата на Моцарт до нашето време. 

Американец по произход, Хемпсън днес живее в Австрия, но работи по цял свят. През годините си е партнирал със Соня Йончева на сцената на „Метрополитън“ и с маестро Павел Балев в Баден-Баден, Есен, Мюнхен и др.

Прочутият баритон пристига у нас в трудно време за класиката по цял свят – публиката все още подхожда плахо към концертите на закрито, дори при гастроли на световни музиканти и певци; заради затруднения в пътуването се отменят събития, променят се здравните протоколи, влизат в сила зелени сертификати… Но когато получил поканата от Софийската филхармония, американецът не се поколебал и останал приятно изненадан от интереса.

Журналист на „Площад Славейков“ се срещна с Хемпсън ден преди концерта пред родната публика и часове преди генералната му репетиция с Филхармонията и маестро Найден Тодоров. Говорим си за „тектонични“ промени в реалността след настъпването на Ковид-пандемията, за откровеното му неразбиране защо хората отказват да се ваксинират, за усещането му, че след коронавируса кариерата му никога няма да бъде същата и как събитията от настоящето са от мащабите на Голямата депресия и войните за миналите поколения.

– Пристигате у нас само три години след последната си изява на българска сцена, какви бяха мотивите ви да приемете втори гастрол толкова скоро след първия?

– Нямах нужда да ме убеждават, когато ме поканиха. Въпросът по-скоро трябва да се обърне. Аз бях изненадан, че от Софийската филхармония пожелаха да дойда отново толкова скоро. Това означава, че имаме добро приятелство. Харесвам оркестъра, прекарваме си добре. Този път ще дирижира Найден Тодоров, днес ще го срещна за пръв път. Така че бях много развълнуван, когато ме поканиха отново.

Вижте още: АВТОПОРТРЕТ НА ЕДИН МАЙСТОР, ТОМАС ХЕМПСЪН

– Преди повече от година пандемията спря света. Колко време бе необходимо кариерата Ви да се завърне към нормалния си ритъм?

– Все още не се е завърнала. И това едва ли ще стане. Много е трудно да опиша каква е кариерата ми в нормалния си ритъм. Правя това, което правя, отдавна и през десетките години животът ми се е променял по различни начини. Пандемията беше унищожителна за изкуствата. Днес имаме повече изяви на живо, но това не означава, че битката е зад гърба ни. Загубите за артистите са големи. Влиянието върху тях, особено върху соловите творци, е много, много негативно и това много ме тревожи. Пандемията продължи по-дълго, отколкото очаквахме, мутациите са много притеснителни.

Не искам да правя политически изказвания, но просто аз, Томас Хемпсън, не разбирам защо хората не искат да се ваксинират. Аз виждам голям смисъл във ваксините, но все пак съм син на учен. Баща ми е инженер химик. Ваксиниран съм против бяс, едра шарка, заушка, полиомиелит. И според мен е нормално да искаме да защитим телата си от появата на този смъртоносен вирус, който явно е бил очакван от някои. Виждам, че има много хора, които не искат да се ваксинират заради някаква идея за независимост или вид протест против правителството. Мисля, че всички държави трябва да осъзнаят колко дълбоко недоверие изпитват повечето хора към властите. Това е провал на управниците. Аз вярвам в концепцията на правителството, но какво правим грешно, за да не се чувстват хората част от едно и също общество? Лидерите казват: „Нека ти помогна да се предпазиш, направи еди кое си, моля“. В такъв случай отговорът би трябвало да е: „Благодаря, че правите това, аз ви вярвам“. Нещата обаче не работят така.

Но нека оставим политиката настрана за момент. Нека вземем за пример света на класическата музика. Заради пандемията едни хора решиха, че други хора няма да ходят на концерт, а може би това не беше необходимо. На хората им беше насаден страх да стоят в затворена стая с други, а това също не беше необходимо, по мое мнение. Това неизбежно повлия на света на класиката. Класическата музика не е просто върхът на развлекателната сфера, тя винаги е посветена на нещо – на всеки един от нас поотделно в човешката история. Всичко, което аз пея, е отражение на това какви сме като човешки същества.

Галата ни утре например е фантастичен калейдоскоп и е обвързана с безграничните удоволствия на живота. Обичам попмузика, обичам и джаза, но те са по-скоро свързани с неотложността на настоящето. Понякога произведения може да се превърнат в класика в жанра, но точката, в която класическата музика и попмузиката се разделят, е безвремието. Класическата музика прави съзнателен опит да създаде обстоятелство, отражение на нещо по-голямо. Не мисля, че това е негативно, че трябва да се разглежда като по-малко популярен жанр, просто не се справяме добре с презентирането ѝ. Класическата музика трябва да помогне на хората да разберат колко дълбоко съвременна, красива и развлекателна е музиката на Шуберт например. Това не е музика отпреди 200 години, а от вчера, отразява емоциите на вчерашния ден в друг контекст.

– Казахте, че кариерата ви едва ли някога ще се завърне към нормалното, какво ви кара да мислите така?

– Не бих казал, че съм песимист. Но става дума за тази фраза, която често повтарят отскоро – „новото нормално“. Днес живеем в ново нормално, в едно тектонично разместване в реалността на съвременното поколение. Например децата, които не са ходили на училище заради пандемията, ще помнят това цял живот. Същото е, когато човек говори с родителите ми за войната или с баба ми и дядо ми, които са преживели Голямата депресия. Тези катастрофални събития ни бележат. Аз съм дете на Виетнамската война в Америка, разбирам тези неща. Пандемията е от този тип събития. Сигурен съм, че преди пет години дори не сме използвали думата „пандемия“. Да не говорим за Ковид, въобще за цялата идея, че има нещо, което не се вижда, представлява заплаха за живота и метафорично казано контролира въртенето на Земята. Това е нещо огромно и ние трябва да сме респектирани от него.

Когато кажа, че нещата едва ли ще се завърнат към нормалното – разбира се, че ще имаме класически изпълнения, те ще стават все повече, ще продаваме все повече билети и хората ще се чувстват все по-комфортно. Все пак си мисля, че публиката би се чувствала много по-комфортно, ако е ваксинирана. Аз съм имунизиран, радвам се да го споделя с всекиго, ваксинирани са и всички в семейството ми. Идеята, че има някаква зловредна отвара във ваксината, не се базира на никакви факти. Не наричам никого лъжец, но някой е казал на едни хора нещо, което просто не е вярно. Трябва да преминем през това. Индустрията вече се съживява.

– Предвид, че много хора отказват да се ваксинират, със страх ли се завръщате на сцената?

– Не. Хората не се ваксинират, защото смятат, че това е решение, което ще навреди на здравето им. Не съм съгласен, но няма какво да направя, за да ги насърча. Като певец аз не мога да съм на сцена без ваксина. Не ме притеснява да пея с други хора. Ако в оркестъра има неваксинирани, то аз се притеснявам повече за тях, отколкото за себе си, защото са много по-уязвими. Така че не, не се страхувам, но оставам внимателен.

– Певците не са ли сред най-застрашените групи? При пеене се отделя много по-голям облак с аерозоли, отколкото при обикновен разговор.

– Досега съм бил заобиколен само от хора, които са били ваксинирани. Някои оперни театри не изискват ваксина, но провеждат тестове на всеки два дни. Ако някой се разболее, работата веднага спира. Не се страхувам физически да съм край други хора.

– Ситуацията в България е много по-различна, тук са ваксинирани под 30%, шокиращо нисък процент в сравнение с останалата част на Европа…

– Това много ме изненада, между другото. Изненадан съм, че има такава съпротива. Смятах, че хората имат по-високо доверие във властите. Знам, че навсякъде има известна враждебност, но съм изумен, че тук има такава открита индивидуална съпротива, просто да се упражни правото да кажеш „Не, няма да го направя“. Идеята, че този отговор е породен от различни конспиративни теории, ме кара да се чувствам много зле. Имам близки приятели, които са се побъркали на тази тема. Няма теория, която някой да ми е споделил, или да съм прочел някъде, и да е основана на факти, такава просто не съществува.

– Смятате ли, че предлагането на по-комерсиални произведения е начин публиката отново да се завърне в концертната зала?

– Познавате феномена „Тримата тенори“. Те бяха изключително популярни, икони и безспорно трима от най-добрите певци на планетата – Павароти, Карерас и Доминго. Звукозаписните компании полудяха, правеха гала след гала, хората спечелиха много пари от тях. И някъде по средата на цялото това нещо, някой каза: „Само помислете какви вреди нанасят тези тримата на света на операта“. Само че напротив – хората, които са чули дадена ария от концерта на „Тримата тенори“, си купуваха билет за оперен спектакъл и леко раздразнено чакаха да дойде третото действие, за да чуят въпросния откъс. Така, че по-комерсиалните програми могат да бъдат ход за връщане на публиката в залите, ако в това се инвестира енергия, ако операта бъде представена достъпно на публиката. Тук основна роля трябва да има дигиталното, мисля си. Заради Ковид-пандемията всички ние вече знаем как да боравим с дигиталното. Може да направим по-добри сайтове, може да потърсим интерактивност с творците и програмите им.

Аз изпитвам голяма страст към света на операта, това изкуство е една от най-големите енциклопедии на човешката природа. Но най-често се представя като някакво извънредно събитие, на което разни хора достигат височини, които никой не може да си представи, облечени в нелепи костюми, някакъв вид цирков спектакъл. За мен операта е енциклопедия, няма опера, която да не е историческа, всяка представя различен контекст от историята на цивилизацията. Мисля, че хората ходят на концерти и опера, защото търсят история, с която може да се идентифицират. Искат да слушат български композитори, защото това е музика от тяхната земя. Може да откликнат на Чайковски, но да сметнат друг композитор за далечен.

Трябва да разберем, че това е различен музикален език на същото безвремие от историята на класическата музика. Това отношение трябва да започне още от училищата. Смисълът на музикалното образование в училище не е, за да учим всички деца на цигулка. Музиката е език, вдъхновен от толкова много други начини на изразяване на хората. Странно е, че тези предмети не са част от задължителната програма. Както трябва задължително да има и физкултура – не се очаква всички да станат Роналдо, не това е смисълът, а онова чувство на единност, на отборна игра… Същото е в оркестъра, същото е в хоровия състав.

Ако ще пускаме музика в асансьорите, то поне е хубаво да я разпознаваме. „О, това е Моцарт. Не искам да чувам Моцарт в асансьор, но поне знам, че е Моцарт, горкият“. Как да очакваме хората да се отнасят сериозно към класическата музика, защо някой ще отиде да слуша симфония на Моцарт, ако може просто да я чуе в асансьора?! Затова трябва да сме много внимателни как представяме музиката.

Много обичам гала концертите, обичам да представям различни части от опери. Хората си казват: „О, това е гала, не е чак толкова сериозно“. Но мисля, че гала като нашата утре – в която представяме произведения от Моцарт до Бърнстейн, има онзи фактор, който кара хората да се чувстват добре. Публиката може да се разпознае във всяко произведение, независимо от коя епоха, няма нищо непознато в „Травиата“, както няма и в „Tonight“ от „Уестсайдска история“. Особено сега, когато излизаме от пандемията, гала вечер като тази може да служи като мост.

– Като човек, който пътува много и има бекграунд в политическите науки, смятате ли, че световните лидери адекватно реагираха на здравната криза?

– Не. Категорично не. Между това и „Брекзит“, което по мое мнение беше ужасна и глупава идея, цялата ценностна система на Европейския съюз бе поставена пред изпитание. Съюзът нямаше мисия – например всички държави да получат еднакви ваксини по едно и също време, нямаше действия, които да улеснят дадена държава. Точно обратното – всяка държава затвори границите си и изведнъж се разделихме на германци, австрийци, българи, италианци, унгарци, поляци и така нататък. Правилата бяха различни за всички, както бе различно и чувството за оцеляване у всяка нация.

Това, в което ЕС се провали по мое мнение, е че не попречи да се прокрадне онова чувство за „другия“, което изпитвахме преди 35-40 години. Разбира се, всяка държава има свое суверенно право да затвори границата си, но изведнъж се случи това осъзнаване „аз съм българин, а другият не е“. Това се случи и с австрийците, макар те да са свързани с германците. Този етноцентризъм е много негативен и се среща и в изкуството. Това е едновременно и хубаво, и лошо. Всеки трябва да знае собствената си история, но може би ще осъзнаем, че когато например слушаме българска музика, ние чуваме българската душа. А не просто някакво любопитно развлечение.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90