Тотална тарантификация

Дългоочакваният „Имало едно време… в Холивуд“ дебютира на второ място в САЩ и Канада по приходи от продадени билети през уикенда 26 – 28 юли. С обединени усилия Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Куентин Тарантино не само не успяха да изместят „Цар Лъв” от трона му на върха на боксофиса, но дори не можаха да се доближат до него – детският филм изкара 70 милиона долара, а забраненият за зрители под 17 г. без възрастен придружител – 40 милиона.

Горе-долу в същото съотношение са и оценките на критиците, но в полза на човешката история пред животинската – 85:55 за хората. И още една несправедливост – в официално изявление ПЕТА заклейми Тарантино, че с филма си затвърждава клишето за агресивността на питбулите. Но не отправи нито един упрек срещу „Дисни”, въпреки че с „Цар Лъв” студиото явно демонизира петнистата хиена и утвърждава крайно негативната ѝ репутация на грозен, страхлив, подъл, лаком и глупав животински вид.

И все пак „Имало една време… в Холивуд” е дебютиралият с най-високи приходи филм в цялата кариера на Тарантино. Да видим защо критиците го харесаха толкова (а зрителите дори още повече).

„Гардиън”, Питър Брадшоу:

„Филмът е шокиращо, завладяващо, зашеметяващо заснет в целулоидно-първични цветове – синевата на небето и златото на залеза: цветове с топлината, за която пее Мама Кас. Лос Анджелис от 1969 г. е възстановен с обичайните за Тарантино интензитет и бясно, истерично познание за детайлите на попкултурата. Но тук има нещо ново: не само еротична синефилия, но и тв-филия, напрегнато осъзнаване на малкия екран като фон за живота на всички.

Просто не виждам как някой с червена кръв във вените няма да реагира на лудата бравурност, с която Тарантино прави филмите си и няма да подскача от радост пред екрана сцена след сцена”.

Марго Роби като Шарън Тейт

„Телеграф”, Роби Колин:

„Това е кино-интоксикация от световна класа. Пит се завръща в „Имало едно време… в Холивуд“, нонстоп-изключителният девети филм на Тарантино, неописуемата тарантификация на клането на Менсън и криволичещия път към него”.

„Таймаут”, Дейв Калхун:

„Филмът стои в зрелия край от творчеството на Тарантино, като привлича с ироничния разказ, съчетан с абсолютен професионализъм и убийствени изпълнения на Брад Пит и Леонардо Ди Каприо. И все пак, това е все още много тарантиновски филм, който в една минута предлага истинска емоция, а в следващата – неоправдана глупост”.

„Уолстрийт Джърнал”, Джо Моргенстърн:

„Имало едно време… в Холивуд“ ни вълнува, забавлява, успокоява и съблазнява в духа на приказното си заглавие. Видимо може да се предположи накъде отиваме, но удоволствието и изненадите по пътя са гарантирани. След това ни удивява с взрив на крайна дързост. Както може да се очаква от Тарантино, новият му филм е изпълнен с насилие – екстравагантно насилие, извършвано от мъже и от жени – на няколко пъти, но освен това е нежен, топъл и ужасяващо смешен”.

„Венити Феър”, Ричард Лоусън:

„Тази любопитна приказка може и да не е истинска, може да продължава и излишно дълго. Но когато тези звезди се съберат, те грейват с непогрешим блясък, а холивудските филми отново изглеждат специални. И разбира се, може би и телевизията”.

„Ню Йорк Пост”, Джони Олексински:

„Мисля, че това, към което се стреми Тарантино, е да манипулира нагло историческите събития, така че да подхождат на неговия стил, и да преобърне един овехтял жанр с главата надолу. Но по този начин той е направил филм, който е отчасти сатира, отчасти мечешка прегръдка, отчасти измислен броманс*. Става въпрос и за убийствата, извършени от „Семейството“ на Менсън.

* Броманс – емоционална, несексуална връзка между двама или повече мъже, по-дълбока и по-интимна, отколкото приятелство.