Защо Америка хареса филм за селския рай в Северна Македония?

„Медена земя“ - документалният филм за пчеларката Хатидже, получи две номинации за „Оскар“

Туркинята Хатидже живее  примитивно в македонско село, където се препитава с пчеларство - Защо Америка хареса филм за селския рай в Северна Македония?

Туркинята Хатидже живее примитивно в македонско село, където се препитава с пчеларство

„Медена земя“, филмът на Тамара Котевска и Любомир Стефанов, донесе две номинации за „Оскар“ на Северна Македония – за чуждестранен и пълнометражен документален филм. Успехът идва, след като „Медена земя“ спечели три отличия на фестивала „Сънданс“ – голямата и специалната награда на журито, както и признание за операторско майсторство.

Вижте още: ПЪЛЕН СПИСЪК НА НОМИНАЦИИТЕ ЗА „ОСКАР 2020“

Филмът разказва за петдесетинагодишната Хатидже Мурадова, една от последните пчеларки на Европа, пишат македонските издания. Тя и възрастната ѝ майка, прикована към легло, са единствените жители в изоставеното село Бекирлия, където живеят примитивно в къща от кирпич, без електричество и течаща вода.

Хатидже „работи“ с пчелите на принципа 50/50 – половината от меда оставя за тях, другата прибира. Целта ѝ е да спаси пчелите си и да върне баланса в „медената земя“, докато едно многодетно семейство не се заселва до тях. Хатидже посреща с радост новите съседи и започва да учи мъжа на своя занаят, но той пренебрегва съвета ѝ да оставя половината от меда за пчелите и предлага всичко за продан. От малка история филмът се превръща в епична продукия за човешката експлоатация на природните ресурси, пише „Гардиън“, където „Медена земя“ получава 4 от 5 звезди.

КОНЦЕРТ НА ОРКЕСТЪРА НА КИТАРИСТИТЕ НА БАРСЕЛОНА

Сниман в продължение на три години с „невидима камера“, твърди Кат Кларк в „Гардиън“, нито един кадър в продукцията не е правен за кино. Въпреки това ти се иска да гледаш Хатидже цял ден. Първоначално кадрите трябвало да се използват за документален филм на екологична тематика за реката, която минава през централна Македония. Плановете се променят, когато Котевска и Стефанов разбират за пчелните кошери на Хатидже, пише „Индиуайър“, тогава решават да се фокусират върху нейния живот. Двамата режисьори разказват пред Международната организация на документалистите, че понякога се налагало 3 или 4 дни в седмицата да спят в палатки, освен това не говорели турски – езика на главната героиня и нейните съседи, така че когато монтирали филма, след това все едно гледали изцяло нова продукция.

В „Ротън томатоус“ историята, която изглежда толкова далеч от западната цивилизация, е получила 99% одобрение от критиците. По-голямата част от публиката също е впечатлена – позитивните отзиви са 87%.

Съкращавайки частта с живота на Хатидже в съвременния свят – бюрокрацията, които ѝ налага държавната администрация, принадлежността ѝ към голямо семейство, приятелствата, политиката и личната история – има стратегически ефект за филма – пише Ричард Броуди в „Ню Йоркър“. – Режисьорите създават фантазия на съвършеното оттегляне на село, място на райска чистота, където не само любимото занимание на Хатидже, но и поминъкът ѝ се оказват застрашени, омърсен е самият Едем.