Този текст е публикуван преди повече от 3 години

„50 нюанса сиво” – новият литературен вибратор

Наричат го порно за майки, прелъстява най-консервативната клиентела от домакини

"50 нюанса сиво" е издадена и на български език от ИК "Бард". - „50 нюанса сиво” – новият литературен вибратор

"50 нюанса сиво" е издадена и на български език от ИК "Бард".

Един от новите книжни феномени – „50 нюанса сиво”, шества между женското население на планетата с успеха на литературен вибратор. Авторката на този свръхуспешен роман в три части е британката Е. Л Джеймс, която вече е продала около 50 милиона екземпляра от своята книга, издадена за две години и половина в повече от 40 страни.

Един милион екземпляра за всеки нюанс на сивото е феномен, който заслужава женската публика да се замисли какво чете и какво й се пробутва, при това не тайно и дискретно като в сексшоп, а с овациите на голям публичен успех.

Трябва да сме изключително тъпи и наивни, за да си помислим, че една миловидна женица като Джеймс с многобройна челяд, примерна съпруга и с прекрасни добродетели, е била случайно целуната от успеха. Както и че между смяната на пелените и ябълковия пай е измислила една история, в която млада американска девственица тръпне от страст по любовник, който я налага с камшици по задните части.

Повече от очевидно е, че книгите на Джеймс се появяват след изключително точно проучване на пазара, за който са предназначени, като дългосрочни проекти (подобно на успешните американски сериали тип „Сексът и градът”, „Декстър” и прочие), с участие на армия от специалисти, консултанти и текстови занаятчии. Миловидни женици, превърнати в авторки, са в повечето случаи рекламни лица на такива „спонтанно” възникнали продукции (виж вампироската сага на Стефани Майер) и вероятно второстепенна част от проекта.

Но да се върнем на сивото във всякакъв смисъл творение на британката Джеймс.

Наречена от британския вестник ”Гардиън” „Mom porn“ (порно за майки), трилогията в сиво запълва онази недостатъчно оползотворена търговска ниша на порноиндустрията в САЩ (където книгите на Джеймс са издадени), насочена към най-консервативната клиентела от американски домакини на средна възраст. За да бъдат те дискретно зарибени, издателите си служат с добре премислен търговски трик: книгата е пусната най-напред в електронен вариант за Kindle (това осигурява дискретен достъп до текста, без свидетели, като в кабина в сексшоп) и чак след първия милион екземпляри, който осигурява достатъчна публична поддръжка за проекта, излиза и книжното тяло.

Нужно е да се знае, че годишните приходи на порноиндустрията в САЩ са по-големи от онези на Майкрософт, Гугъл, Амазон, Ибей, Ейпъл и Нетфликс взети заедно (Microsoft, Google, Amazon, eBay, Yahoo, Apple and Netflix) и се изчисляват в стотици милиарди. Всеки 39 минути в САЩ се произвежда по един порно филм, който се продава в десетки страни (най-големите консуматори са в Азия). Тази индустрия е подчинена на правила, които експлицитно показват огромното лицемерие на скрития американски пуританизъм: от една страна се филмират сцени на най-разюздано безсрамие, но от друга се спазват закони и правила да не се показват малолетни и половите актове да бъдат заснемани с презервативи (предвид борбата със СПИН). Табутата в тази порнография са падали постепенно през последните 30 години, докато се стигне и до оторизирането на садо-мазохистични сцени, забранени в миналото.

„50 наюнса” на нещо си експлоатира фантазмите върху това последно табу на благоприличната дамска литература. Героинята, 21 годишна девственица в Сиатъл (ако не беше смешно, щеше да е патетично!), студентка по литература, която се готви за издателски бизнес, се влюбва в безумно красивия, безумно богат, безумно сексуален, безумно щедър и бездънно глупав по мое мнение мечтан принц, който обаче страда от дребен недостатък, за да бъде идилията пълна. Той обича да побийва с камшици задните части на своите любовници. Този проблем между двамата млади се разисква в редките паузи между еротични сцени с детайлни обяснения като в урок по анатомия и по времето, когато те пътуват в частния му джет, в хеликоптера му „Чарли Танго”, в спортния му Мерцедес, в някоя от великолепните му къщи или когато пробват различни марки шампанско (за предпочитане френските Тетингер или Моет). Останала насаме с мислите си и със своето тройно „аз“ (идея на авторката да разтрои героинята между сексуалната й същност, „моята вътрешна богиня”, която редовно се подмокря само при вида на любимия, строгата пуританска съвест и самата Анастазия), тя рядко има време за нещо смислено извън многобройните „Fuck“ и „Sheet“ , които в текста са повече от запетайките (изреченията са кратки и напълно разбираеми, когато става въпрос за чукане). Отвреме навреме авторката Джеймс си припомня, че Анастазия все пак е завършила литература и трябва да обладава някаква минимална култура. Тогава тя я кара да разсъждава върху единствената книга, цитирана от Джеймс – „Тес Ъбървил”, роман от британския писател от края на 19 век Томас Харди, който разсъждава за сексуалните ограничения в нравите сред селското население. Или да слуша заедно с любимия ария от „Травиата“, някаква музика от Пахелбел, ноктюрно от Шопен или пиеса от Бах. Издателският проект „50 нюанса” включва дори CD с подбрани от Е. Л. Джеймс парчета класическа музика като „амбианс” при четене на книгата.

Разговорите и въобще диалозите в тази книга са досадно повторяеми и с малко смисъл, та читателят почва да се чуди на каква ли в секса са способни двамата главни герои, след като главите им са празни от всякаква мисъл. Отговорът е – никаква! Макар че Грей и Анастазия твърдят, за заблуда на американските домакини, че изпитват денонощно сексуален глад един към друг, те се отдават на скучновати упражнения без никаква еротика в тях, а цялата им история се свежда до разправии около един контракт, който трябва да определи точно начините и техниките, по които ще се сношават.

Тази работа с контракта на е случайна. Освен че се съобразява със задължителния „легализъм” на това фабрикувано по поръчка софт порно (героинята е пълнолетна, сцените на насилие стават по взаимно съгласие, пред описанието на всяка сцена на сношение, а те са около 100, има задължително изречение, което по отчайващо идентичен начин описва „звука от скъсването на пликчето с презерватива”), авторката Джеймс очевидно иска да спази практиката в садо-мазо клубовете участниците да подписват договор, че са съгласни с действията, които се извършват над тях.

Между глупостите, които Анастазия си мисли, докато се подмокря, очаквайки Грей, има няколко, които ми станаха любими: авторката надарява например своята Пепеляшка с културоподобни асоциации, с които се надява да придаде по-смислен характер на баналния секс между двамата: „Собствената ми усмивка е слаба, защото е заслепена от неговата: Икар, който приближава слънцето…” или „Моята съвест е бясна от яд и ме гледа с развети коси като Медуза или като „Викът” на Едуард Мунк, затиснал уши с ръце”. Наистина литературни върхове!

Вулгарността е също част от литературните средства на Джеймс, която не претендира за елегантност. „Много хубаво гълташ сперма. От мен имаш оценка отличен на устен” (Това по повод, че Анастазия трябва да се дипломира скоро). „Той е в мен, пълни ме и ме чука със страшен ритъм.” и т.н.

Докато четях тази книга, си мислех за един друг автор, онзи, който невидимо би трябвало да присъства в писанието на Джеймс. Това е Маркиз дьо Сад, аристократ и писател от времето на либертианството на Френската революция, мъж със странни предпочитания в секса, комуто се приписва любов към мъчения по време на полов акт. Заради книгата си „Жюстин, бедите на нравствеността” дьо Сад попада в затвора. Но книгата му става бестселър, преведена е на немски, италиански и испански още в края на 18 век, обикаля Европа като свидетелство за пълната нравствена разпуснатост на определени класи, бичувани от дьо Сад : висшия клир, благородничеството, богатата зараждаща се буржоазия. Жюстин, измъчвана, обругавана, подлагана на най-долно сексуално третиране (описано от дьо Сад далеч по-разнообразно от домакинската проза на Джеймс) става символ на жената-предмет, на пълното, принудително подчинение в секса и извън него, на социалната грубост към жената и на възмущението на автора от всичко това. Ето защо „Жюстин” е книга в защита на феминизма и в порицание на порока (въпреки неговото колоритно, зрелищно описание).

„50 нюанса” на нищото са точно обратното. Тази книга би трябвало да възмути всяка съвременна американка с предложението на Джеймс една съвременна млада жена доброволно да се превърне в предмет, макар и луксозен, в сексуална играчка на капризите на някакъв богаташ. Единственото утешение е, че героите в тази книга са нереални, приличат на ектоплазми, подобно на вампирите или зомбитата, така че тяхната история не може да бъде възприета като послание към младите момичета да търсят удовлетволение в секса чрез подчинение. Онези, които обаче твърдят, че била любовна история, явно са били ощетени да не изпитат истинска страст, иначе веднага биха схванали подмяната. Романът на Джеймс е толкова любовен, колкото може да бъде страстен вибраторът.

Между всеки две сексуални сцени в „Жюстин” дьо Сад предоставя на читателя реферат по някакъв социален, морален или етически въпрос. Между два секссеанса в „50 нюанса” читателят установява, че когато героинята отвори уста, то е или за да направи фелацио на Грей, или да изрече някоя глупост.

И все пак, книгата масово се чете и е колосален търговски успех. Дали това не е заради онази невидима бариера, която упражнява сегрегация над женското население на планетата по отношение на порнографията? Акт на женско либертианство, което за първи път има, макар и само литературно, масов характер? Ако това е така, феноменът е социален, подобен на голите демонстрации на украинките от Фемен или на неясните сексуални протести на „Пуси райът”. Но както и при тях, артефактът се смалява до степен на незабележимост пред обикновената вулгарност на изказа, който е популярен, без да се харесва.

От всички литературни описания, най-трудно остава описанието на секса. Той трябва да бъде забранен на лоши писатели. Един от начините е те да бъдат осмяни. Така е направил френският автор Алойзиус Шабосо, който вече издаде като реплика на Джеймс книгата си „50 нюанса суросинкяво”. В нея няма толкова много секс, но читателят може да се посмее на воля. Включително над Е. Л. Джеймс. Препоръчвам ви я.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах