Общо около 211 трилиона долара притежават най-богатите хора на планетата – достатъчно, за да изкупят цялата икономическа продукция на света две години подред или да осигурят целия федерален бюджет на САЩ за следващите 30 години. В най-богатия 1% от човечеството са концентрирани 37% от световното богатство, сочи най-актуалната статистика на World Inequality Report (Доклад за световно неравенство).
Икономическото неравенство през годините само се изостря – затова 15 години по-късно въпросите, които поставя едно движение, зародило се в САЩ през 2011 г., стават все по-настойчиви. Какви са тезите и хората на „Occupy“, в София ще представи Ванс Петрунов, българин, който по това време отдавна се е установил в САЩ. Ще го направи в столичната ONE Gallery.
На 17 септември 2011 г. „Occupy Wall Street“ (Окупирай Уолстрийт) превръща парк „Зукоти“ в Манхатън в епицентър на международен разговор за икономическото неравенство, корпоративното и политическо влияние на най-богатите и отношенията между гражданите и институциите, особено след световната финансова криза от 2008 г. Вместо еднократен протест, в близост до Уолстрийт изникват палатки, временни кухни, медицински пункт, дори библиотека… Лозунгът „We Are the 99%“ (Ние сме 99%) бързо надхвърля границите на Ню Йорк, а протестни лагери и сродни инициативи се появяват в общо 951 града в Съединените щати и по света.
По същото време Ванс Петрунов се оказва в Ню Йорк по работа. След като вижда телевизионните репортажи, взема фотоапарата си и отива в парк „Зукоти“. Първият му досег с движението се превръща в 7-месечно пътуване из 18 от лагерите на демонстрантите.
Ванс Петрунов. Снимка: Личен архив/Фейсбук
Свидетелствата му ще бъдат показани в изложбата в столичната галерия ONE Gallery, официалното откриване е на 2 септември от 19 ч. Кадрите са направени през 2011-2012 г., но освен че се връща към един от определящите обществени моменти в началото на XXI век, експозицията поставя въпросите: какво остана от 99-те процента 15 години по-късно и къде са новите центрове на власт?
Преди 15 години „Occupy“ подминава България, докато съседите ни Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Република Северна Македония се включват с лагери в няколко града.
Междувременно ножицата на неравенството продължава да се разтваря. В елитната, но малцинствена група на единия процент има около 56 млн. души. За всяка държава богатството е различно, в България например един човек трябва да притежава активи за над 2 млн. евро, за да може да се впише в Топ 1% (изчисленията са направени условно по данни на World Inequality Report 2026, като се има предвид показателят РРР – паритет на покупателната способност).
Огромна е пропастта между свръхбогатите и работещите в техните компании – в САЩ например един главен изпълнителен директор получава средно 300 пъти повече от средностатическия си служител, става ясно от анализа на S&P Global за 2024-а. Неравенството варира драматично според компаниите, годишното възнаграждение на директора на Walmart например през 2024 г. е 930 пъти по-високо в сравнение със среден служител на компанията. В Европа този проблем не е така фрапиращ – средният европейски CEO в същата извадка получава около 72 пъти повече от средностатистически свой служител.
Текстът е част от проекта „Критика и дуелизъм“ на „Площад Славейков“, подкрепен по програма „Критика 2025“ от Национален фонд „Култура“.
