Йове Кекеновски, бивш кмет на Скопие, поиска Смесената българо-македонска комисия да поеме отговорност за формулировката, допуснала връщане на костите на Самуил в България, пише северномакедонската медия „Независен“.
Кекеновски поставя въпроса какъв е смисълът от работата на Смесената комисия на България и Македония по история, ако дори договореното не се спазва от София.
Официалната препоръка на Комисията, натоварена да изчисти спорните исторически и културни въпроси между двете страни, гласи, че „цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която повечето съвременни исторически науки считат за Българската империя с център на територията на днешната Република Северна Македония“.
В същия документ се посочва още, че „цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история, която се споделя от двете съвременни държави – Република Северна Македония и Република България“.
Сега обаче, казва Кекеновски, българската държава вече не говори за Самуил предимно като за „символ на общата история“, а официално го представя като „българския цар Самуил“, чиито останки се „завръщат в родината му“. В официално изявление на българския премиер Самуил е посочен и като „великия български владетел“.
Йове Кекеновски поиска северномакедонските представители в смесената комисия да понесат отговорност за приетата формулировка.
„Приемайки определението, че държавата на Самуил „се счита от повечето съвременни исторически науки за Българска империя“, македонските членове на Комисията се съгласиха с формулировка, която днес София много лесно може да превърне в просто политическо послание: „Самуил е бил български цар, следователно България е неговата родина“. Според мен лично това е политическата интерпретация, която официална София произвежда и разпространява днес, а не формулировка на Комисията като цяло“, цитират от изданието думите на Кекеновски.
Бившият кмет на Скопие твърди, че когато от Северна Македония се иска компромис, цар Самуил е „обща история“, а когато България го представя на света, Самуил е „български цар, завръщащ се у дома“.
„Този въпрос става още по-сериозен, ако вземем предвид, че България отдавна е престанала да третира работата на Съвместната комисия като чисто академичен въпрос. В своята Рамкова позиция от 9 октомври 2019 г. българското правителство изрично поиска, когато отбелязват договорени личности и събития, политическите фигури, държавните институции в Северна Македония и финансираните от държавата медии да основават официалните си изявления на договорените в Комисията текстове. Същият документ изисква и постигнатите споразумения да бъдат отразени във финансирани от държавата образователни програми, исторически паметници, музеи, книги, документални филми и филми“, казва бившият кмет на македонската столица.
Това показва, допълва той, че София още тогава е приписвала на Комисията не само научна, но и специфична политическа и обществена функция.
„Следователно е напълно основателно да се запитаме дали македонските членове на Комисията, когато са приемали подобни чувствителни формулировки, са взели предвид в достатъчна степен евентуалното им бъдещо политическо използване“, казва Кекеновски.

