Във време, в което ценностите подлежат на преоценка, а спасение от тревогите все по-често се търси в езотериката, е много важно литературата, която има претенции да помага на хората директно, да е на ниво. Читателите са разкъсани между книги, предлагащи бързо решение на проблемите им, и тежки философски четива, които трудно се възприемат при толкова високо ниво на тревожност. Не е случайно, че „Живот в скалите“ на Мария Лалева стои по върховете на класациите вече повече от година и половина. Бързо смилаемите „духовни“ послания, облечени в непретенциозен сюжет, явно са отражение на някакви читателски нужди. Затова е необяснимо защо „Кодове за любов и вечност“ стои сравнително незабележимо по рафтовете на книжарниците. Романът притча, издаден от „Изток-Запад“, е пътешествие в духовното, история и езотерика в увлекателен сюжет.
Романът, в който се преплитат Древен Египет, будистки ашрам и съвременна България, е написан от писателско трио – Делян Захариев, Неда Зарева и Анна Иванова. Инициалите им на латиница образуват абревиатурата DNA, тоест – ДНК. Това е първият код, с който се сблъсква читателят още от корицата. После му предстои пътешествие във времената на Ехнатон и Нефертити, както и сърцераздирателна история за предателства, смърт и любов днес в България. Прераждане, регресивна хипноза, карма, потъване в себе си и откриване на смисъла на живота чрез медитация и отстраняване, прошка и изкупление – всичко това не е просто самоцелен разказ за случки и обстоятелства, а опит за проникване в душата на човека отвъд ежедневните ѝ проявления.
Тази книга пренася тенденциите на ню уейв течението в наши дни. Опира се едновременно на стари идеи и нови разбирания, типични за милениалите, които поемат света в ръцете си. Тримата автори са точно такива хора. Както самите те разказват, запознали са се на курс по коучинг, който приемат като първа синхроничност, другото име на случайността.
Разполагали са и със сериозна помощ. Баща на Неда Зарева е Владимир Зарев, големият български писател, написал „Поп Богомил и съвършенството на страха“ – философски роман, който връща към позабравената духовност на отминали времена. Той и съпругата му Мирела Иванова, които са помагали за създаването на книгата, са отбелязани в специалните благодарности на финала.
Тримата автори наричат съвместния си творчески процес „плитка“, защото са сплели три отделни части на текста, написани от всеки един от тях, в едно цяло. Читателското око не открива кръпката и това е едно от достойнствата на тази книга.
Разбира се, не липсват и недостатъци – известна декларативност в наратива, недостатъчно психологически изчистени образи, неоправдани криволици на сюжета тук-там. Наративът балансира по средата на емоцията и разума, логиката отстъпва пред интуицията, а психологическите състояния са на ръба на крайностите, но това изглежда целенасочено и търсено.
Това не е типичната практическа психология, макар тайната цел на „Кодове за любов и вечност“ да е точно такава. Зад сюжетната форма е скрито директно послание, но уважението към читателя е накарало авторите да оставят търсещият сам да го открие, не му го дават наготово.
„Кодове за любов и вечност” е книга за неща, които се научават по усет, отвъд разума. Затова в своя регистър, неизмерван по критериите на високата художествена литература, романът-притча е едно от добрите постижения, доста по-добро в тази област дори от множество западни негови подобия.
Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от авторите ѝ.
Пиша това в последния ден от живота си. Все пак не всички знаят кога е този свещен ден, а аз зная. Утре заран тази мъка ще свърши. Не ме е страх, не искам нищо, като че ли пиша това само за да си подредя мислите в главата. Наистина, съжалявам много, защото цялата тази история можеше да има съвсем друг изход. Но нека да бъде по волята на Атон! Още от малка играех на бебета с кукли – държах ги до гърдите си и се преструвах, че ги кърмя. Играехме си със сестра ми и братовчедките, понякога и някое момче се завърташе да играе таткото. Зад къщата имаше жасмини, ароматът им се е запечатал толкова дълбоко в съзнанието ми. Там си играехме, имахме кукленска люлка, скована от големия ми братовчед. Не беше много изгладена или се изглади с времето, понякога ми се забиваха тресчици в ръцете. Така ме увличаше играта, че това хич не ме спираше, и вечно ме хокаха за някое забравено домашно задължение:
– Амая, защо не си измела…
– Амая, не си разтребила…
– Амая, не чуваш ли?
Тогава се казвах Амая. Кога точно станах Ама, не помня, но винаги съм си знаела, че съм родена за тази работа. Не съм от хората, които се чудят с какво да се захванат: или всичко им е интересно и не могат да решат, или пък нищо интересно не намират. Дали се оправдават, не знам, не ги съдя. Може и да са забравили. Аз никога не съм забравяла, знам си от първия миг на Земята. И затова и животът ми се завъртя така, че ме пратиха да служа на кралицата. Голяма чест. Мама беше много горда с мен: като научила новината, паднала на колене, благодарила с молитва и плакала. А аз не разбрах веднага къде съм попаднала. Жрецът на нашето село говорил с баща ми, по онова време вече бях вдовица, и баща ми взимаше решенията за мен.
– Кажи ми, Ама, как да зачена мъжко дете? – ме питаше тя.
– Ще се молим, Повелителко, ще поискаме Божията милост и ще се надяваме. И като се роди момиче, ще го обичаме. Това можем да направим.
Често ме питаше тя все един и същи въпрос. Постъпих при семейството, когато Меритатон беше на три годинки, а Меке тъкмо се беше родила, в новата столица Ахетатон. Всичко се строеше още тогава. Можех да се сетя, че са ме избрали, защото съм мъжка майка, но тогава не ми е минало през ума. Шест момичета роди тя, всичките ги отгледах. Пък те колко красиви, Велики Атон! Като не ѝ даде момче да роди, какви пък неземни са дъщерите! Гледах ги как растат и се чудех кой ли човек е измислил царството и родството по мъжка линия да се предава, като има толкоз благородство, гордост и достойнство и в женска одежда. Не е Божа работа тая, човешка е. Ама върви убеди човека, Атон по-лесно ще убедиш.
През това време съпругът ѝ, фараонът Ехнатон, променяше света. Беше започнал голямата реформа и действаше с творчески замах, стигащ до фанатичнa решителност. Той променяше всичко, което знаехме досега и с което бяхме свикнали, преди да напуснем Тива и да се преместим в новата столица Ахетатон. Тя изникваше пред очите ни със своето величие и заедно с нея се въздигаше мощта и на грандиозния храм на бог Атон – бога на слънчевия диск, който протягаше благородни лъчи-ръце към земята и към всички нас. Нека бъде неговата воля!
Има ни заради вас
Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,
През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.
Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.
За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.
Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.
Има ни за вас и заради вас.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG94TTBB94001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение