Този текст е публикуван преди повече от 6 месеца

Една млада актриса, която отказва да играе в сериали, за да не я е срам

Мартина Апостолова - за главната роля в „Ирина“, за неуспехите на българското кино, за супергероите на екрана и в живота, за мечтите и гражданските позиции

„Струва ми се, че няма достатъчна взискателност към работата в българското кино. На много малко режисьори им се занимава с актьорите. Нямат изисквания - нито режисьорът към актьора, нито актьорът към себе си“, казва Мартина Апостолова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Една млада актриса, която отказва да играе в сериали, за да не я е срам

„Струва ми се, че няма достатъчна взискателност към работата в българското кино. На много малко режисьори им се занимава с актьорите. Нямат изисквания - нито режисьорът към актьора, нито актьорът към себе си“, казва Мартина Апостолова. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Продължение от стр. 1

– Колко награди взе „Ирина” и колко от тях са за вас, знаете ли?

– Филмът е бил на около 20 фестивала, вчера се прибрах от Холандия. Там бяхме на един фестивал, който се казва „Източни съседи”… По груби сметки, „Ирина” има към 15-16 награди.

– Струва ми се, че точно на този фестивал някои млади български актьори бяха забелязани и поканени в чужди продукции. Вие готови ли се сте да играете в чужда продукция?

Америка за България

– Аз това искам за себе си. В Холандия филмовата индустрия е силна и хората са по-отворени. Въпросът е да се изтрие това статукво, че източноевропейските актьори могат да играят само руски мафиоти, български проститутки и имигранти. Това може да е заради езика и акцента, но се надявам скоро тези предразсъдъци да отпаднат. Не, че е лошо – като гледах Анжела Недялкова в „Трейнспотинг”, удовлетворението, че виждам българска актриса във филм на любим режисьор, беше толкова силно, че се разревах от кеф. Нейната роля беше голяма, тя си партнираше със страхотни актьори и го направи по най-достоен начин.

– Като говорим за чужда продукция, включваме ли и филмите, които се снимат тук, в „Ню Бояна“?

– Не, защото там български актьор няма шанс за повече от епизодична, максимум второстепенна роля.

– Много актьори си докарват приличен доход оттам…

– Ами, зависи какво търси човек. Дали практикуваш тази професия заради парите, или за да се чувстваш удовлетворен от работата си и продукта.

– Вие не проявявате интерес към тези филми?

– Не. Даже никакъв интерес не проявявам.

– Гледате ли много филми?

– Гледам, да.

– Харесвате ли българското кино от последните 20 години?

– Не. Със сигурност мога да кажа не повече от 2-3 заглавия, които напълно са ми допаднали – доставили са ми удоволствие, емоция и някакво чувство, с което излизаш от салона.

– Какъв му е проблемът на българското кино?

– Това не мога да кажа, не съм такъв специалист, аз гледам филми за удоволствие. Струва ми се, че няма достатъчна взискателност към работата. Второ – на много малко режисьори им се занимава с актьорите. Нямат изисквания – нито режисьорът към актьора, нито актьорът към себе си. Има утвърдени имена, които иначе са много добри актьори, но никой не смее да им каже „не, не става това, направи го още веднъж”.

Тук няма и сценарна школа – пишат се едни сценарии, пълни с думи, но празни от смисъл и всякаква емоция. И най-добрият актьор при тези обстоятелства, като не му стои в устата и не може да си изкриви душата да го каже – няма как да се получи. Българското кино има доста проблеми, но в момента всеки следващ филм или догонва нивото на предишния, или го надминава и това е страхотно усещане – защото последните десет години хубавите филми са много малко.

– Кажете някои заглавия, които са Ви харесали.

– От съвременното кино са ме развълнували „Маймуна”, „Виктория”, „Източни пиеси”… и това са три заглавия, които сега ми изскачат. Ако се замисля, може да се сетя и за още някое…

– „Урок”, „Слава”?

– „Урок” със сигурност.

„Обичам супергероите. Доставя ми изключително удоволствие тази надежда – светът свършва, обаче идват разни невероятни хора, които го спасяват.“ Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

– Вероятно знаете, сега върви един културен спор, след като Мартин Скорсезе каза, че филмите на „Марвел” всъщност не са кино… Вие как мислите, гледате ли такива филми?

– Гледам, да – ако отида в синеплекс, най-често отивам, за да гледам такива филми. Обичам супергероите. Доставя ми изключително удоволствие тази надежда – светът свършва, обаче идват разни невероятни хора, които го спасяват. Дълбоко в себе си аз съм страхотно дете, така че обичам такива приказки. Ясно е, че след половин час съм ги забравила. Гледам и много анимационни филми на кино, и то тези на „Дисни”, комерсиалните.

А относно Мартин Скорсезе, със сигурност неговата дефиниция за кино е много по-различна от моята. Така че, ако ние тук сме свикнали киното да е цирк, зрелище – филмите на „Марвел” са кино за мен. Ако за Мартин Скорсезе киното е от Федерико Фелини и Еторе Скола нагоре – със сигурност филмите на „Марвел“ не са кино.

– Трябва ли артистът – човекът на изкуството – да има ясна гражданска позиция?

– Да, така смятам, задължително е. Защото тези хора, особено артистите, носят една определена енергия, която може да омагьосва хората. И ако вярват в каузата си, трябва да използват това нещо не само от сцената. В повечето случаи артистите са интелигентни хора и правят добър избор, затова е хубаво да се опитват да влияят на тези, които не могат да вземат решение или не са достатъчно информирани. Възхищавам се на холивудските актьори, повечето от които използват известността, за да демонстрират гражданска позиция. Страхотно е как концентрират влиянието си в смислени каузи. В България също има актьори с доста силни граждански позиции. Миналата седмица Ева Тепавичарова вися почти цяла нощ на „Орлов мост”.

– Къде човек може да Ви види как играете? Освен по кината?

– Освен танцовия спектакъл, който правим в ДНК, играя в едно документално представление на Възкресия Вихърова, което ще влезе в афиша на софийските театри през януари – „Историята ти в мен”. Започвам и още едни репетиции, включвам се в един голям музикален спектакъл, за който още не мога да говоря, но съвсем скоро ще се разбере. Това е още едно предизвикателство. Старая се всичко да ми е различно.

– Докъде стигат актьорските ви мечти, освен до чужди продукции? Виждате ли се примерно в телевизионен сериал?

-Не. За България – не. Освен, ако не се случи чудо и рязко не вдигнем нивото на сериалите. Аз отказвам сериали. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му – колкото и да е банална тази фаза. Аз, като едно голямо дете, никога не съм виждала нещо ненормално или непостижимо в мечтите. За мен мечтата е по-скоро цел. Мечтите ми стигат дотам никога да не се срамувам от това, което съм свършила във филма, в който съм участвала, или в представлението, което съм изиграла. Това са ми мечтите. Не мога да кажа с кой режисьор ми се работи или с кои актьори… разбира се, ако може да ми се случват само такива, както досега – и в „Ирина”, и в театъра, би било чудесно, но едва ли е възможно.

Просто искам да не ме е срам.

Четенето е безопасно за вашето здраве

Предишна страница 1 2

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3