Когато Висоцки бе по-известен от Шон Конъри

Пропастта между Изтока и Запада, между социалистическия лагер и „гнилия капитализъм“, понякога води до забавни ситуации, които показват колко е нелеп светът, който сам се дели на несъвпадащи части.

Една от тези истории се случва през пролетта на 1969 г. Шон Конъри пристига в СССР след шеметната си кариера като Джеймс Бонд, която го превръща в една от най-разпознаваемите личности в западния свят. Поканен е да играе ролята на Руал Амундсен във филма на съветския режисьор Михаил Калатозов „Червената палатка“. Разстроен от мисълта, че „Бонд убива актьора в него“, Конъри с ентусиазъм приема всяка сериозна драматична роля, която му се предложи, особено в такова „екзотично“ място като Съветския съюз.

Социалистическият лагер, разбира се, не познава изобщо филмите за Джеймс Бонд. Шон Конъри е абсолютно неизвестен актьор за другарите в Москва, макар славата му в САЩ и Европа да е неизмерима.

За да го посрещне шофьорът на „Мосфилм“ на летището, ръководството изнамерило някаква снимка от архивите. Все пак щяло да бъде обидно някой да чака световната кинозвезда с табелка „Конъри“.

Борис Крищула, организатор на екипа във филма „Червената палатка“, разказва в спомените си за това историческо посещение, публикувани в сайта на Висоцки:

„Когато влязох в сградата на летището, за да посрещна Конъри, видях, че почти всички в залата като слънчогледи обърнаха главата си в една посока, където в ъгълчето тихо стоеше мой познат – Владимир Висоцки. Отидох да го поздравя.

– Кого посрещаш?, попита ме той.

– Най-популярния актьор в света.

– Вече го срещна.

– Още не.

– Държиш се грубо.

– Не, не, звездата е чуждестранна.

– Значи е жена ми! – засмя се той.

– Пак не позна. Мъж е.

– Предавам се! – вдигна двете си ръце Висоцки.

– Джеймс Бонд, или ако предпочиташ – Шон Конъри.

– Я ни запознай!“

Докато чакахме багажа на Шон, аз ги представих един на друг:

– Владимир Висоцки – най-популярният в нашата страна поет, бард, артист от театъра и киното.

Володя добави веднага:

– И жена ми е актриса, красавица и французойка.

Госта представих простичко:

– Шон Конъри, или по-точно Амундсен.

Багажът не дойде цели 30 минути, а през това време към нас се присъедини долетялата от Париж Марина Влади.“

Разказът на посрещача продължава с описание на тълпата, която внезапно се събира около Висоцки и съпругата му. Първоначално ги оглеждали отдалеч, като екзотични животни в зоопарк. След това някакво момиче сърдито побутнало приятеля си и той неловко пристъпил, като подал картичка за автограф. Шон Конъри автоматично бръкнал в джоба си, очаквайки поредния фен, но момчето бутнало картичката в ръцете на Висоцки, после на Влади, а после просто си тръгнал. Шон Конъри онемял.

Образувала се опашка пред Висоцки и неговата спътница. Протягали се ръце с банкноти, с паспорти – всичко, което можело да бъде подписано. Никой дори не поглеждал Шон Конъри.

Самият Висоцки по-късно си спомнил тази история и разказвал как се срещнал на летището с „един извънредно известен на Запад човек – буквално всички го познават“. Описва го като „респектиращ господин, вече оплешивял, посивял и леко напълнял“. Но никой не му обърнал внимание.

Висоцки разказва и случка от пребиваването на Конъри в Москва – две седмици, след като обикалял Москва, необезпокояван от никого, започнало да му омръзва. Решил да организира парти в хотела си, поканил всички, които вече познавал, напълнил стаята с вносни питиета. Но никой не говорел английски и Конъри останал изолиран на собствения си купон. Накрая си тръгнали, а Джеймс Бонд погледнал празните бутилки, съборената маса, празната стая и си казал:

„Да, това наистина е тайнствена страна“.

От тази история и странното си запознанство с Шон Конъри Висоцки се вдъхновява, за да напише песен, която обаче излиза в СССР чак през 1990 г., вероятно заради споменаването на Джеймс Бонд – агентът, който побеждава всички руснаци на екрана. Текстът на песента е публикуван за пръв път във Франция в сборника „Songs of Russian Bards“ от парижкото издателство „YMCA-Press“ през 1977 г.