Софийски международен панаир на книгата

Летопис на едно драматично събитие

Голямата тема в „Случая Структура“ не е за фалшификатите, а за българското изкуствознание и критика

Изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ беше промотирана като събитие, което ще ни разкрие „скъсаната история на българския модернизъм и авангард и нейните невидими нишки“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Летопис на едно драматично събитие

Изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ беше промотирана като събитие, което ще ни разкрие „скъсаната история на българския модернизъм и авангард и нейните невидими нишки“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Бюлетин на Съюза на българските художници, брой 4, юли 2019 г.

В заключението към своето капитално съчинение „Летопис на едно драматично десетилетие“ Димитър Аврамов отбелязва горчиво, че в годините след 1957 г. на критиката е отсъдена ролята на адвокат вместо на съдия, като така тя се превръща „в публичен ласкател, а нейната дейност – от честна, принципна (макар и опасна) преценка – в безвреден, но безсмислен флирт“. Позволим ли си да погледнем обобщено нейната официална изява в ХХІ в., готов съм да отстоявам твърдението, че тъкмо такава е тя и днес – издигаща лозунги на възхвала, импотентна, тиха. Рухнала от употреба куртизанка, която е загубила най-ценното – достойнството си. Леконравна блудница, която в обслужване на своя тесен кръг от клиенти е готова на всичко – „мята се върху амбразурата“, води безсмислени битки, създава арсенал от хипотези и компромати, от лъжливи обвинения и размити съждения, с които се стреми да дискредитира всеки инакомислещ ум. Такава е днешната критика и летописът на изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ в галерия „Структура“ еднозначно ни го разкри. Друг е въпросът искаме ли да погледнем случилото се в тази перспектива.

Изложбата „Модернизъм и авангард. Българката перспектива“ беше промотирана официално още на 21 май като събитие, което ще ни разкрие „скъсаната история на българския модернизъм и авангард и нейните невидими нишки“, като преди това, на 9 май, директорката на галерия „Структура“ Мария Василева, презентирайки творбата на Ана-Люля Симидова-Праун от 1924-а „Без заглавие (Геометрична композиция)“ (темпера, дърво, 40 х 31 см), която сетне се превърна в своеобразно лице на изложбата, обяви, че предстоящият проект поставя въпросите: Къде са корените на съвременното изкуство? Има ли какво още да се открива и какви ще бъдат промените в разказа?

Каталогът на изложбата

Естествено, това предизвика радостно очакване, особено в изкуствоведската общност, която реагира искрено още в този момент, дефинирайки инициативата за „Находка!“. На 22 май галерията – домакин на събитието беше наводнена, но това, съвсем професионално, не стана повод за отменяне или отлагане на откриването на експозицията. На 24 май екипът, подготвил представянето на колекцията, събирана от Николай Неделчев „през последните 6 години“ с творби, запълващи „бели петна в историята на българското изкуство“, творби, чието място според организаторите е „в държавните художествени музеи“, презентираха и корицата на каталога:

Америка за България

„Нашият принос към него [празника на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май] е и каталогът към новата ни изложба… В него има текстове от Николай Неделчев, Ирина Генова, Борис Данаилов, Биляна Борисова, М[ария]. В[асилева]., много репродукции и биографични данни на художниците; дизайн Надежда Олег Ляхова“.

Тогава специалисти и приятели на галерията съвсем заслужено изтъкнаха, че „по-голяма манифестация от издаването на този каталог – здраве му кажи!“ (Петър Батолов) и „наистина важна изложба и (по-)важен каталог към нея“ (Илина Коралова).

Денят на откриването бе 30 май и още сутринта в ефира на БНТ, в предаването на „Kултура.БГ“, бе отделено подобаващо място на изложбата. Ирина Генова и Николай Неделчев бяха поканени в студиото да „повдигнат завесата“ към изложбата и онова, което предстои да видим вечерта, а именно – колекция, „събирана кратко, но с ентусиазъм“, в която са включени произведения на едни от най-ярките имена в българския модернизъм и авангард, като тези на Мирчо Качулев, Гео Милев, Николай Райнов, Сирак Скитник, Иван Бояджиев, Жорж Папазов, Николай Дюлгеров, Иван Ненов и др. Водещият предаването Михаил Заимов благодари на колекционера, че е „имал окото да събере това нещо“. От разговора стана ясно, че част от творбите са придобити от Сърбия и са били в състава на колекцията на Синиша Паунович. На запис със свой коментар в ефира бе включена и Мария Василева. Тя разкри, че „преди година и половина Николай Неделчев ме покани в своите депа да видя една по-странна част от неговата колекция… В момента, в който аз видях тази сбирка от модерни български автори, веднага си казах, че това е нещо изключително важно не само заради качеството на работите, не само заради това, че някои от художниците почти не бях чувала, а защото осъзнах, че има едно огромно бяло петно в историята на българското изкуство, което трябва да бъде попълнено“.

Откриването вечерта бе шумно, а на него присъстваха и множество изкуствоведи, които рядко могат да бъдат видени на откривания на изложби. Още същата вечер, докато на представянето на проекта говори част от екипа, работил по него, в частните разговори между отделни гости на събитието се появи темата за наличието на смущаващо много фалшификати – тема, която се явява често при представянето на подобни експозиции, в които са включени творби и от частни колекции. Това, разбира се, не помрачи празника и ласкателствата изпълниха пространството на галерията.

КАМЕРЕН ОРКЕСТЪР НА ТЕАТЪР ЛА СКАЛА – МИЛАНО (CAMERISTI DELLA SCALA)

30 май 2019 г., откриването на изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“. Картините на заден план се оказаха фалшификати. Снимка: Галерия „Структура“

По думите на Мария Василева, за работата по проекта трябва да се отбележат „изключително професионалното мнение и експертна оценка на проф. Ирина Генова, стабилното присъствие на доц. Борис Данаилов, много точните намеси на д-р Биляна Борисова“. И ето, че след „повече от 15 месеца концентрация на изкуствоведческа мисъл“ изложбата и каталогът са факт.

„От самото начало – продължи Мария Василева – аз не исках това да бъде една красиво подредена изложба. Исках да направим така, че да изведем важни въпроси и този проект, макар че не изчерпва цялата тема, поне да постави някои от проблемите, които касаят и историята на българското изкуство и въобще българската история и историята ни като общество като цяло… Дали това, което е българска история на изкуството, изобщо е меродавно? Ето, оказва се, че това може би не е съвсем така. Появяват се нови имена, нови работи. Хора, за които някъде сме чели, но работите не сме ги виждали, не знаем нищо. И това наистина ми дава някак си увереност и надежда, че пластът на българския модернизъм е много по-богат, много по-широк.“

Анна-Люля Симидова-Праун. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ирина Генова изрази твърдението, че „това е една изложба, която отваря врати“ за българския модернизъм, към който според изследователката „художествените музеи в България не са проявявали интерес“. Генова е на мнение, че представяната в изложбата „колекция предизвиква и променя, държа да подчертая, променя обществените нагласи… остойностявайки артистични обекти, повечето от които до този момент не са познати. Те не са в музеите ни поради особеностите в обществото ни и на обществените ценности“.

В изказването си Борис Данаилов обърна внимание на „няколко приносни момента, които съществуват в изложбата – това, че е нова и че има нови работи, има неизвестни творби… са само една страна на въпроса. Това е една изложба, която очертава двете полета, които са неизвестни, но които се предполага, че ще предизвикат едно по-задълбочено изследване и промяна на парадигмата“, парадигма, силно повлияна от идеологическите концепции на 80-те години на миналия век. Според Данаилов второто поле е свързано с това, че изложбата разкрива „една много по-тясна обвързаност на българското изкуство със световните тенденции, от това, което сме подозирали“.

Иван Бояджиев, „Без заглавие“, 1961 г. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Изкуствоведът е на мнение, че всичко това разкрива, че „разривът в художествените процеси след Втората световна война е много по-драматичен, по-силен и могъщ от това, което сме считали досега. Това също е важно и това също би променило изследователската нагласа“. А в заключение изтъкна, че „трябва да благодарим на Ники, че е човекът, който първи се досети, избра много прецизно това поле на колекционерски интерес“.

В изказването си колекционерът Николай Неделчев продължи с благодарностите, като на първо място посочи името на Диана Райнова, която е дала „началния тласък“ за създаването на колекцията. На второ място той благодари на „Бисера Йосифова, която в един момент видя моето депо и каза: „Виж какво – това трябва да го покажеш!“. Аз казах, че имам още какво да събирам, но тя каза, че и това е достатъчно“. Именно така се стига до раждането на проекта „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“.

В следващите дни изложбата бе отразена в десетки медии, а на 4 юни във Фейсбук-профила си Мария Василева ни поздрави с „възрожденска композицийка от студиото на БНР (с Ива Дойчинова и Николай Неделчев, с които говорим за изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ в галерия „Структура“. На 6 юни, като част от съпътстващата изложбата програма, бе представена камерната експозиция с творби на Йова Раевска с изявлението, че като „ученичка на Стоян Райнов тя е ярък пример за това как модерната традиция се предава през десетилетията (независимо от обстоятелствата)“. Тук си позволявам да припомня, че голямото завръщане на Йова Раевска на художествената сцена у нас се състоя още предната година със своеобразна ретроспективна изложба „Гласът на глината“, реализирана в Националния етнографски музей под ръководството на изкуствоведката Виолета Василчина. Изложбата бе съпътствана и от каталог.

На 7 юни в печатното издание „Капитал“ се появи и коментар към експозицията в галерия „Структура“ от Стефка Цанева, озаглавен „Моментът на българския модернизъм“. Според авторката, която тази година бе удостоена с наградата за критика за 2018 г. на Института за съвременно изкуство, „след като посетителят е разгледал изложбата, удивил се е поне десет пъти, че нещо такова се е случвало в българското изкуство, въпросът „защо тук“ става натрапчив и фрустриращ. Защо тези творби ги няма в музеите? Защо тази изложба не е в Националната галерия например? Частната инициатива е чудесно нещо, но не е ли функция именно на музея да историзира, да преоткрива, да пази паметта и да запълва белите петна?“.

На 11 юни в 22,53 ч., след 48-часова работа по текста на публикацията си „За борбата с двете големи „Ф“-та в българското изкуствознание“, изпратих статията на главния редактор на Портал „Култура“ Тони Николов. Позволих си да подготвя текста, защото още на 4 юни бях депозирал молбата си за освобождаване на работното си място като уредник в СГХГ, което ми даваше възможност да създам подобен критичен текст, без да въвличам в конфликт институцията, в която съм ангажиран като куратор от януари 2012 г.

На 12 юни в 16,15 ч. на електронната платформа „Клуб Z“ бе публикувано мнението на доц. Ружа Маринска – „Голяма част от произведенията в галерия „Структура“ не са автентични“.

Четири часа по-късно, след настояване от моя страна, Тони Николов публикува изпратения от мен предишната вечер текст. Още на 13 юни получих покани да препотвърдя в други електронни медии мнението си по създалия се казус, които отхвърлих както заради предстоящото откриване на важна изследователска изложба, по която съм работил в екип с други изкуствоведи, така и защото не желаех случаят да излиза извън професионалния разговор и тон.

Отново на 13 юни, малко преди полунощ – в 23,50 ч., във Фейсбук-профила си Антон Стайков публикува следния коментар:

„Рисунка с атрибуция „Сирак Скитник, между двете войни“ и корица за The Kama Sutra на издателство Penguin books, наши дни“.

Вляво – рисунката с подписа на Сирак Скитник, вдясно – корицата на „Кама Сутра“ на изд. „Пенгуин“

Още на 14 юни разкритието на Стайков намери място в електронни публикации, а следобеда същия ден бях поканен да взема участия в дискусии по темата в ефира на БНТ, bTV и Нова телевизия, които продължиха да ми бъдат предлагани и през следващите няколко дена и които със същите мотиви продължих да отхвърлям, а успоредно с това растеше и броят на откриваните първоизточници на един особен вид фалшификати, които бих си позволил да определя като „плагиатски фалшификати“, показани в галерия „Структура“. Откривани като на игра с приложението за търсене на изображения на Google.

Пак на 14 юни ученик от Художествената гимназия в София разкрива, че в изложбата в галерия „Структура“ на Мирчо Качулев е приписано плагиатство на творба на френския графичен артист Кристоф Луи Киб с псевдоним Киб, в който той увековечава образа на актрисата Глен Клоуз.

Междувременно от галерия „Структура“ бе пуснато прессъобщение за предстояща на 19 юни, вторник, от 17 ч. „среща-разговор с проф. Ирина Генова на тема „Модернизъм/Авангард: обмен на погледи, образи и идеи; свързвания, неосъществени проекти и отложени срещи“.

1 2Следваща страница