Летопис на едно драматично събитие

Голямата тема в „Случая Структура“ не е за фалшификатите, а за българското изкуствознание и критика

Изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ беше промотирана като събитие, което ще ни разкрие „скъсаната история на българския модернизъм и авангард и нейните невидими нишки“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Летопис на едно драматично събитие

Изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ беше промотирана като събитие, което ще ни разкрие „скъсаната история на българския модернизъм и авангард и нейните невидими нишки“. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

На 15 юни журналистът Емил Л. Георгиев успява да се свърже с авторката на разкритото от Антон Стайков плагиатство от рисунката на художничката Малика Фавр, използвана от „Penguin books“ за изданието им „The Kama Sutra“, плагиатство, приписано на Сирак Скитник и експонирано в галерия „Структура“. Георгиев публикува отговора на авторката в сайта „Площад Славейков“ същия ден:

„Разбира се, че това е фалшификат. Очевидно в България има скандал, тъй като някой е копирал моята скица и е добавил подписа на художника. Срамно, наистина…“.

Още същия ден, отново в сайта „Площад Славейков“, бе оповестена информация и за други „плагиатски фалшификати“, приписани на други български художници – творба на Ернст Лудвиг Кирхнер като такава на Гео Милев, на Коломан Мозер – на Харалампи Тачев, на Йозеф Кунстман – на Мирчо Качулев.

На 15 юни в 18,59 ч. Мария Василева излезе с обръщение във връзка с направените разкрития:

„Независимо от предоставените сертификати и реставрационни протоколи, не изключвам наличието на фалшификати. Начинът, по който се разразява скандалът, ме навежда на мисълта, че става дума за провокация, насочена към конкретни хора от екипа на проекта. Не изключвам и опити да се минира цялостната промяна на статуквото в българското изкуство“.

Разкриваните плагиатски фалшификати обаче продължиха да нарастват, а с това и напрежението, което създаде прецедент и разговорът се пренесе в радиото, телевизията и печатните медии. На 16 юни във всекидневниците „24 часа“ и „Труд“, в ефира на bTV и Нова телевизия се появиха обширни коментари за случилото се, а на 17 юни бе публикуван, отново в електронния Портал „Култура“, вторият ми текст, свързан с произхода на колекцията на Николай Неделчев, привеждайки аргументи в опровержение на твърдението, че част от произведенията от колекцията произхождат от Белград от сбирката на сръбския журналист и преводач Синиша Паунович. Същия ден бе отменена предстоящата след два дни в галерия „Структура“ лекция на проф. Ирина Генова. В разговора по скандала на 18 юни се включи и Кристоф Луи Киб, чийто две творби – портретът на Глен Клоуз и „Вечен идол“, са станали обект на плагиатство.

Пак на 18 юни галерия „Структура“ беше затворена „поради насрочени срещи с медиите“. Сутринта в ефира на БНТ Николай Неделчев обясни:

„Освен това сме свалили нещата и ще ги съхраним като веществени доказателства, сложили сме разпечатки на това, което е било, все пак за да се види кои са били свалените неща, упоменато е, че са свалени, тъй като са обект на измама“.

Вижте още: НИКОЛАЙ НЕДЕЛЧЕВ: ДОПУСКАМ, ЧЕ ФАЛШИВИТЕ КАРТИНИ СА МИ ПОДХВЪРЛЕНИ НАРОЧНО

Появи се коментар, публикуван от изкуствоведката Анжела Данева, от сина на художника Николай Дюлгеров, според когото творбите на баща му „са абсолютно и със сигурност фалшификати и наистина ужасни“. Посетителите на 19 юни сами се убедиха в казаното от колекционера – плагиатските фалшификати бяха свалени, а в сайта „Клуб Z“ се появи горчивият коментар на внука на Гео Милев – проф. Андрей Аврамов:

„Гео Милев е представен като плагиат в очите на публиката“.

Същия ден в ефира на „Дарик радио“ изследователят на българското изкуство и куратор в СГХГ Красимир Илиев в разговор по темата за фалшификатите в галерия „Структура“ фино отбеляза, че за да се занимава човек с изкуство, трябва да е въоръжен с три качества – дарба (талант), образование и скромност. Според него екипът, работил по проекта, е „катастрофирал поради причината, че малко или много не притежава тези три качества“.

На 20 юни изкуствоведката Галина Декова приведе важни аргументи, даващи безспорни основания показаните в изложбата творби на Борис Елисеев да бъдат определени също като фалшификати.

Ако се постараем да съберем всички публикации и коментари по случая „Структура“, със сигурност ще ни трябват стотици страници, за да ги поберем в едно издание, но накратко – стана ясно, че Николай Неделчев, със съдействието на реставратора доц. Стефан Белишки, който е обгрижил и възвръщането на блясъка на някои от произведенията, включени в изложбата, се е сдобил с папката с плагиатски фалшификати, приписани на български модернисти и показани в експозицията „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“. Именно те станаха повод на 20 юни шумно откритата изложба, която трябваше да продължи до 27 юли, да бъде още по-шумно окончателно закрита, когато Георги Лозанов заяви експертно, че „скандалът е удар и срещу кръга от артисти и изкуствоведи около Института за съвременно изкуство, защото към него принадлежи и Мария Василева. Те, след като бяха международно разпознати, се опитаха да придобият институционална власт и в страната, което предизвика съпротива в част от гилдията, политически подкрепена от бившия министър на културата. На принципа „Къде го чукаш, къде се пука“ фалшификатите в „Структура“ трябва да бламират кандидатурата за директор на Националната галерия на Яра Бубнова. Тя е лице на кръга и отдавна се търсят начини да бъде отстранена“.

Разговорът се концентрира около доказаните фалшификати, сезиране на прокуратурата, преднамереност на фалшификатите, измамени изкуствоведи, прокарана бе дори и идеята, че така показаните в изложбата съмнителни творби е трябвало да бъдат откупени за колекцията на Националната галерия. И в следващите дни видяхме как когато гръм удари, ехото заглъхва в неочаквани нюанси.

На 21 юни критикът и културолог Кирил Василев обяви от челната страница на вестник „К“ създалия се скандал за шанс, а изкуствоведът Филип Зидаров оповести на 23 юни в ефира на bTV, че според него става дума за „акция на някой с колосално чувство за хумор, диво, който е създал една цяла колекция, с която в един момент, знаейки, че това ще бъде разкрито почти веднага, си прави една шега“.

Казано по друг начин, „Случаят Структура“ много бързо бе угасен и препотвърди думите на немския историк на изкуството Макс Фридлендер от 1946 г.:

„Рядко се случва дискусиите и разногласията по повод на фалшификати да продължат дълго. Типичното развитие на неща е следното: произведението изниква от мрака, предизвиква възхищение, после прозират истината, порицават го и то потъва в небитието. Подир себе си оставя само мълчалив срам у причастните и снизходителна усмивка у непричастните“.

На 27 юни на електронната платформа „Въпреки“ бе публикуван и коментарът „Топуркане на изкуствоведски и колекционерски крачета“ на Калин Николов, уредник в Националната галерия. В него изследователят направи важно уточнение:

„Специалистите, участващи в съставянето на каталога, са отговорни за становищата си там, в случая изградени на непроверена основа. Колебая се да напиша „съчинили становищата си“, но го добавям с колебание главно поради мощната вълна остри критични удари, на които бяха подложени вече, а и тепърва им предстоят… Предчувстван е моментът да бъде доказано дали тяхното становище е грешно поради заблуда, или е направено заради определени интереси, било то и чисто научни.

Редно е при такъв случай да бъдат извадени на светло имената на продалите въпросните картини, както и на онези, които са дали мнение, че са автентични. Особено любопитен ще е случаят с лицата, създавали хипотезите на въпросните творби. Струва ми се, че те не са само един човек, посочван до момента. Защото в Националната галерия бяха носени от съвсем друг търговец две творби с цел идентификация, представени в изложбата, и бе намерено, че тяхната автентичност е под съмнение. Тези творби не са от прословутата „онази“ папка“.

В заглъхващия разговор по „Случая Структура“ на 30 юни се включи и художникът Недко Солаков, който със завидното си чувство за хумор отбеляза иронично в ефира на bTV, „че не четем достатъчно Кама Сутра, за да знаем“, че творбата от корицата на изданието на „Penguin books“ e дело не на Сирак Скитник, а на художничката Малика Фавр. Той е на мнение, че случилото се в галерията ще се превърне в „анекдот в бъдеще от това, както вече казах, което се случва и в най-добрите семейства“.

На 1 юли на сайта ficusart.com бе публикуван и общ поглед на Филип Зидаров, разширяващ даденото от него становище на 23 юни. В този опит за „Структуриране на скандала в Галерия Структура“ авторът прави важни обобщения:

„Нарушаването на концептуалната програма на галерията, вероятно заради изкушението да станеш част от „голямо откритие“, се оказа нещо по-лошо от провал: оказа се грешка… Прокламирани като досега неизвестни за изкуствознанието творби, призвани да пренапишат историята на българския модернизъм (и подсказващи кои ще са летописците на тази нова история), те всъщност са елементарно поднесени реплики… За разкош или възможност за допълнителна веселба в „колекцията“ фигурират и „творбите“ на десетки от включените в експозицията имена на български художници, към чието познато творчество те са крещящо несъвместими стилистически или като почерк, умение и образен диапазон (Иван Ненов, Киро Маричков, Борис Елисеев, Николай Дюлгеров и т.н.)… механиката на събиране и поднасяне на изложбата „Модернизъм и авангард. Българската перспектива“ е скеч и постановка с колосални измерения…“

Общ изглед от изложбата. Снимка: Галерия „Структура“

Дълбоко убеден съм, че зад „Случая Структура“ голямата тема не е тази за фалшификатите, с която се бори светът на изкуството и която, ако българските съвременни експерти откриват едва сега, е действително тъжен факт. Дори у нас това е въпрос, повдиган многократно дори в социалистическа България, макар и с идеологическа украса, но далеч по-професионално, отколкото го правим ние сега с незнайно каква украса. Достатъчно е само да разлистим направените преводи на автори като цитирания Макс Фридлендер или отпечатани публикации на Христо Ковачевски, за да се разкрие пред нас така „премълчаваният“ според някои изкуствоведи проблем за фалшификатите и респективно обвързаните с тях пазар на изкуството, търговците и колекционерите. Не, в „Случая Структура“ голямата тема е тази за българското изкуствознание и в частност за историята на изкуството и критиката. И докато не го съзнаем и не инициираме професионален разговор за всичко това, ще продължаваме да скачаме от локвата в блатото. Но комфортът на мълчанието е далеч по-удобен, нали? Комфортът на шушуканията, на неаргументираните свободни разговори, докато си пием бирата в лятната жега, на писането из Фейсбук за обидени, огорчени, разочаровани, нападнати, „хвърлени на кучетата“ изкуствоведи.

Или, както пишеше в един стар текст:

„Казах, чухте, знаете, съдете!“.


Всичко по темата ФАЛШИВИТЕ КАРТИНИ В ГАЛЕРИЯ „СТРУКТУРА“

Предишна страница 1 2

Bookshop 728×90