Магърдич Халваджиян: Ако се шегуваш с политици по телевизията, ще я спрат

Продължение от стр. 1

– Преди време Роуън Аткинсън – Мистър Бийн, каза, че кенсъл културата пречи на комиците да упражняват професията си – защото вечно някой се обижда. А работата на комика е да обижда.

– В България е още по-зле. Защото по света няма политически натиск върху сатиричните предавания. Там хората, които правят шоу, се бъзикат с всичко, няма никакъв проблем да говорят за политици. А тук няма никакъв шанс. Аз в момента се занимавам само с ентъртеймънт шоуто „Като две капки вода“, „Пееш или лъжеш“… неща без политика. Преди време имах едни разговори, трябваше да се прави шоу като на Слави, всяка вечер. И ми казаха, че ще закачат човек, който да чете всички сценарии, преди да излязат в ефир и ще ми казват кое да отпада. Отвърнах: „Правете си го сами. Аз няма да участвам в такова нещо“. Това е положението в момента. Политиците натискат телевизиите, държат ги по всякакви различни начини, звънят им – „това защо е излязло в новините, това не е правилно“… Абе ей, откъде накъде бе, какъв си ти, че ти ще звъниш в медията да кажеш какво тя да каже! Изкривява се действителността и истината, истината я няма.

– Какви са механизмите на влияние върху телевизиите?

– Телевизиите отдавна не са само телевизии. Политиците ако решат, могат да натиснат рекламодателите да не рекламират в дадена телевизия. Една телевизия умира, ако нямат рекламодатели. Лостовете винаги са финансови. Освен това собствениците на телевизии в България имат и много други бизнеси, политиците могат да ги натиснат чрез тях, за да започнат да се съобразяват.

– Имам усещане за дежа вю, г-н Халваджиян, с времето на социализма, когато също не можеше да се шегуваш с политиците…

– Ние си мислим, че сме излезли от социализма, ама социализмът не е излязъл от нас. Никога не сме били свободна нация, искаме някой с пръчката да ни води и да ни казва какво да правим. Петстотин години не сме имали културен елит – по времето, когато хората са правили катедрали, култура, ние в това време нищо не сме правили. После дойдоха комунистите и приключиха лекия български Ренесанс, който започва. Ние собствено мнение нямаме, но имаме поговорка „Преклонена главица сабя не я сече“. Вкъщи като пием 2 ракии, сме големи хайдути, а когато изгрее слънцето и трябва излезем и да хванем пушките, се крием по храстите.

Проблемът е в нас. Ние не се съпротивляваме. Затова ни се случват всички неща – явно ни харесва. Явно тия 500 години и другите след това са направили това нещо в главите ни да ни харесва някой да ни тъпче. Защото политиците пробват, опитват и като видят, че няма реакция на някое тяхно безобразие, следващия път правят още по-голямо и малко по малко започват да се чувстват безнаказани. И те са безнаказани. Това е истината.

– Като продуцент как ви се струва продукцията срещу еврото и Европейския съюз, която се разиграва в парламента и по площадите?

– Смятам, че е добре финансирана.

– В каква валута?

– Ами сигурно в евро е финансирана или в долари. Всеки здравомислещ човек в тази държава, който не се влияе от популистки приказки, е наясно с това. Въпросът е колко сме трезво мислещите. Защото в последните 30 години политическият елит се постара немислещите да стават повече, защото по-лесно можеш да ги управляваш и да ги водиш.

– Звучи конспиративно.

– Никаква конспирация няма в това. Това се прави бавно, като китайска капчица, полекичка, полекичка… Кои са сега срещу еврото, кои са, какъв вид хора са това? Моето впечатление е, че това са хора от ниската прослойка на обществото, които  живеят трудно, лесно манипулируеми.

– Може би са хора, които търсят отговор защо не са успели да се адаптират към живота след социализма.

– Те вярват, че трябва да спасят българския лев. А хора, които са постигнали нещо в живота, които са направили пари, които имат бизнеси, които са построили нещо – от тях няма да чуете да искат българския лев, защото са наясно, че българският лев отдавна е вързан с еврото. Когато е бил свободен в пазарна икономика, българският лев е бил супер зле. Това са годините на безумната инфлация в България, преди да ни вкарат в борда, за да се стабилизира левът. Всъщност, на улицата с плакатите срещу еврото са неинформираните хора, неразбиращите от финанси и икономика, на улицата са и още едни хора, които взимат пари, за да ги манипулират.

– Отново дежа вю.

– Еми да. За съжаление, историята се повтаря.

– Изглежда ли застрашен прогресът, който постигна България след промените?

– В момента наблюдаваме последен опит на руските интереси да ни провалят. Обаче това няма да стане, от януари ще бъдем в еврозоната. Все пак те са длъжни да правят всичко това до последно, за да си оправдаят парите.

– Кое е най-свободното място на българската обществена сцена? 

– Интернет уж е свободен, но в България той все още няма влиянието на телевизията. Ако интернет имаше тази сила и власт, повярвайте ми, щяха да измислят как да го забранят. Има много хора в интернет, които говорят всичко и го говорят в прав текст, но техният глас не се чува, той е малък глас, той е в някакъв подкаст. Онези хора, върху които влияят външните сили, тези хора не ги виждат тия неща. Това нещо можеш да го направиш само чрез телевизията. Засега телевизията продължава да бъде най-мощната медия. И когато ти запушиш устата на телевизията, оттам нататък другото не е толкова важно.

Знаете ли от кое най ме е страх? Най ме е страх от автоцензурата. С цензурата ще се справим по някакъв начин, но за 30 години хората в медиите се научиха да си мълчат и дори някой път на политиците не им се налага да цензурират.

– Немалко хора от екрана и медиите преминаха в политиката, има ли метаморфоза при тях?

– Това е болезнена тема за мен, защото смятам, че човек, който е отдаден на изкуството, има свободна душа. А истински отдадена на изкуството свободна душа не може да влезе в парламента, свободна душа не може да се занимава с политика. Свободната душа иска да е свободна, за да може да твори и да прави това, което разбира и обича. Влезеш ли в политиката, започваш да се съобразяваш с всички, започваш да губиш принципите си. Всичко е договорки и сделки. Не вярвам, че чист човек, който е наистина човек на изкуството, би могъл да оцелее там. Или влиза и излиза веднага, защото разбира за какво става въпрос. А тези, които са останали вътре, смятам, че под една или друга форма са продали душата си.

– Смятате ли, че има някаква полза за всички нас от авантюрата на Слави Трифонов в политиката?

– Според мен Слави влезе в политиката и започна да играе играта на политиците. Ние сме си говорили много пъти с него навремето, още като бяхме близки. Той вярва в неща, в които аз вярвам. Той искрено вярваше в тях. Какво прави той в момента в политиката, не знам. Реални резултати за това, което мислех, че може да помогне, не виждам да се случват. Това се отнася за всяка партия в момента в парламента и извън него. Всички си играят някакви техни вътрешни игри, в които народът не участва. Не участва и бъдещето на България. Политиците са оставени без контрол. Защото ние, когато се ядосаме за нещо, излизаме на площада 4000 души или 3000, или 5000. Не излизат 200 000. И тези хора в политиката разбират, че могат да правят каквото си искат. Моята надежда е влизането в Европейския съюз, приемането на еврото – всичко това до голяма степен ограничава дерибеите. Не на 100%, но ги ограничава. И аз, като повечето здравомислещи българи в тази държава, искам да живея в европейска, нормална, регулирана държава, в която има правила, тия правила да се спазват, да има справедливост. И когато виждам, че тия неща ги няма – естествено, че предпочитам да сме в Европа и да имаме колкото може повече мониторинг, за да не може тези хора да си правят каквото искат.

Познавам голяма част от политиците. Като си говориш с тях, повечето изглеждат нормални хора. Но в момента, в който се съберат заедно там, в парламента, в Министерския съвет, започват едни игри, да се надцакват, да правят договорки и тръгват едни разправии, които нямат нищо общо с това ние с вас да живеем по-добре.

Все пак ще им го призная на политиците, като българин аз не мога да кажа, че живея зле. За 30 години се случиха много промени. На българина му е пълен хладилникът, ходи по почивки, но той е свикнал да се оплаква и да мрънка за всичко.

– Това се отнася и за българите, които гласуват за „Възраждане“, и все пак не успяват да си направят тази равносметка, защо?

– Не знам, нямам обяснение за много неща. Аз самият си задавам въпроси. Политиците ни напълниха хладилника. Накараха ни да вярваме, че хлябът е над всичко, а над всичко е свободата. Проблемът е, когато продадеш свободата си за пълния си хладилник.

– Свободата е абстрактно понятие за повечето хора в България. За мнозина уравнението е друго – свободата е равна на пълния им хладилник.

– Точно така. След 500 години турско присъствие и след това дълги години комунистическо, българинът е изгубил компаса. Той дори не знае какво е свобода. Когато я има, той не знае какво да я прави. Защото да – в социализма даваха пари за култура, ама не ми даваха да правя това, което искам. Не ми позволяваха да се развивам там, накъдето искам. Мълча си, затварят ми устата – нали ходиш на Китен там 20 дена в годината, трай си. Имаш ли какво да ядеш – имаш, какво гледаш звездите? Гледай си тук купичката и не се занимавай с глупости. Това беше стратегията. Тя и сега е такава, макар и малко по-различна. Толкова години по-късно, малко под друга форма, но е същото: гледай си хладилника, гледай да имаш какво да ядеш. Бизнес имаш ли? Работи ли? Продаваш ли банички? Супер! Къде се ръгаш ти други работи да правиш?

– Вие сте външен продуцент, бихте ли работили за „Възраждане“ или за някоя друга партия, г-н Халваджиян, да им направите по-прилично визията и посланията?

– Бях от СДС в началото, винаги съм ги подкрепял. В началото ми се обадиха от СДС да им направя цялата кампания за едни избори. Отказах. Никога не съм работил за политици, няма и да работя, защото нямам резервни принципи. Имам едни. Някои хора си сменят принципите всеки ден, аз не мога. Няма да мога да се гледам в огледалото.

– Ако ви стане скучно в шоубизнеса?

– Няма шанс. Изкуството е толкова огромно, мащабно, неизмеримо голямо. Зуека е човек на изкуството, който е бил в телевизията 100 години, бил е актьор, водещ, а сега рисува. В изкуството винаги може да намериш утехата, която в мрачните векове на човечеството е спасила света. Любовта също ни спасява, но изкуството ни е освободило. Дало ни е криле като човечество. Няма друго, по-свободно място от изкуството. Това е моят блян за свобода. В това вярвам аз. Там можеш да покажеш себе си такъв, какъвто си. Да направиш нещата, които обичаш. Защо, по дяволите, да ходя на друго място, защо да се занимавам с политика, която на практика е затвор?! Второ, политиката прави едно много страшно за мен нещо. Първо започваш с компромисите, след това компромисите стават по-големи и накрая свършваш с тотално разрушаване на принципите си.

– И все пак немалко хора не се отказват да опитват, някои искрено вярват, че биха могли да помогнат да България. Вие не бихте ли опитал?

– Никога, никога, никога. Има един лаф „Никога не казвай „никога“. Но аз все пак ще го кажа: никога! Ако ме видите някога в политиката, считайте, че съм предал всичките си принципи.

– Имам бегъл спомен, че „никога“ навремето повтаряше и Слави Трифонов…

– Слави много неща е казал, които после не стават такива. Двамата с него не си говорихме 12 години. Различни сме. Аз не мога да си нарушавам принципите.