Samara Joy

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Николай Качаров: България има огромни залежи от газ и може да бъде енергийно независима

Винаги съм мечтал да се върна, но сега съм раздвоен - „Социализъм 2.0“ не е мястото, което мечтаех да си върна, казва българинът рокаджия по дух, който днес управлява международна енергийна компания

„Днес в България интелектът е забранен, цени се некомпетентността, арогантността. В управлението има най-вече базови политически кадри. E как без опит се преговаря с чужди инвеститори, особено когато не ги искаш?!“, казва Николай Качаров. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Николай Качаров: България има огромни залежи от газ и може да бъде енергийно независима

„Днес в България интелектът е забранен, цени се некомпетентността, арогантността. В управлението има най-вече базови политически кадри. E как без опит се преговаря с чужди инвеститори, особено когато не ги искаш?!“, казва Николай Качаров. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Продължение от стр. 1

– Решение ли е зелената енергия?

– Зелената енергия е голям лукс, може би необходим, в който най-много инвестират в момента европейските държави поради политически причини. Не казвам, че това не е необходимо. Това, което обаче мога със сигурност да кажа, е, че начинът, по който се прави, може да постави в опасност енергийната независимост и енергийните доставки. Защото когато внезапно постановиш, че от 2030 г. няма да се движат вече автомобили с термично горене, трябва да имаш решения, за да замениш тези автомобили. Европа се дезиндустриализира, защото теглото на въглеродните окиси и цената, която трябва да се плаща от европейските индустриални производители, е прекалено висока. Тези производители се делокализират, в Европа вече няма да има индустриално производство и всичко ще внасяме от Китай. Така от една благородна идея стигаме до икономическа зависимост, която не е по-малко страшна от тази, която имахме с руския газ. Ние правим едни и същи грешки непрекъснато, очаквайки различен резултат.

– Вие управлявате международна компания за производство на газ и петрол. Лесно ли е за България и въобще за Европа да избегне руския газ?

– Много е лесно. Днес няма никакъв проблем да избегнеш руския газ. Започва с доставки първо на втечнен газ. Аз още не мога да разбера защо България не внася и не втечнява своя газ в Гърция – страна от ЕС – както беше планирано, а подписа ужасен обвързващ и скъп дългосрочен договор с Турция. Този договор ни обременява първо с такси, от които нямаме нужда. Ние в момента не внасяме газ, защото консумацията е нищожна и имаме достатъчно капацитет през гръцката връзка, която беше пусната в експлоатация преди година. България има нищожно потребление – към 3 милиарда кубически метра, абсолютно задоволимо през гръцката връзка, която стига до 5 милиарда кубически метра. България няма нужда от допълнителна сигурност и газ, но реши да плаща за неконсумирания такъв от Турция. По договора с турския газопреносен оператор БОТАШ ще плащаме големи ежедневни разходи за дълги години напред. Плащаме за правото да получим този газ, ако и когато искаме. Луксозна опция, лошо изчислена и съответно струваща твърде скъпо. Нямахме нужда от този договор. И да не забравяме – България има много сериозни залежи от газ основно в акваторията си, достатъчно добре изучени и чакащи инвестиция за развитие.

– Може ли България да бъде енергийно независима?

– Абсолютно може, стига да иска, но по неясни причини България не полага никакво усилие да разработи своите находища от газ. На кръстопътя на акваторните територии на Румъния, България и Турция има доказани значими залежи. Тези залежи могат да се развият от българска страна и да доставят два пъти повече газ на пазара, отколкото България има нужда. Тези залежи биха могли да заменят руския газ, който в момента отива към Унгария, Словакия и Сърбия, и те ще бъдат в границите на Европейския съюз. Те ще бъдат европейска независимост. Но по неясни причини – условно казано „неясни“ – големите компании, които са били ангажирани в търсенето на този газ и които вече са направили достатъчно проучвания, за да се докаже, че там има газ, са се оттеглили през 2023 г. Трудно ми е да разбера защо, защото не е по геологични причини. И те не обясняват защо, нямам достъп до тази информация. Но се чудя – след като има залежи и техният бизнес е такъв, защо тези компании са се оттеглили от Блок „1-21 Хан Аспарух“?! В момента тази концесия все още съществува и има все още някакъв интерес от оставащия играч – румънско-австрийския „Петром“, да разработва тези концесии. Нашата компания също има такъв интерес, изразили сме го официално, чакаме да ни поканят за разговор, но констатираме слаб интерес от българска страна. Оптимистично мога да предположа, че политическият контекст около избори и временно правителство е причината за това.

Аз все още се опитвам да разбера как да направим така, че нашата компания да инвестира в България. От година и половина направих доста контакти, включително на най-високо ниво, но те не доведоха до нищо. Пращам писма, на тях не се отговаря. Не ми е много ясно, след като аз, българинът с няколко добри познанства в страната, не успявам да стигна до човек или до информация в България, която ми дава възможност за отговор при какви условия бих могъл да инвестирам, как чужденец би могъл да го направи по-добре? Според мен вратата е по някакъв начин затворена и като че ли никой не я отваря. Този път песимистично може да предполагаме причината поради която България, която подписа експедитивно и очевидно без необходимите експертни консултации неизгодни договори за внос през Турция, не полага никакво усилие да разработи собствените си залежи.

– През годините много българи с кариера по света са влизали в българската политика. Защо техният успех в чужди компании не успява да извади България от позицията на най-бедната държава в Европа?

– Нека да ви дам пример с една типична „развиваща се“ държава. Нека дори вземем такава богата с население и ресурси. Тя не може да излезе от режима на вълнообразна икономика с три-четири годишен цикъл на големи инвестиции и подем, последван от масивна макроикономическа криза. И когато задам въпроса на хора, познаващи добре този тип държави, защо с тези ресурси не се подобряват нещата градивно, а са непрекъснато във вълнообразни движения, отговорът е, че може би тези, които управляват, нямат интерес да променят каквото и да било. Защото вълнообразието винаги предполага момент на контрол – и на ресурси, и на политика, винаги трябва спасение от някаква криза, спасение от външни елементи.

Предполагам, че в България е горе-долу същото.

– Звучи конспиративно…

– За да не назоваваме нещата с истинските имена, нека да тръгнем по метода на изключване. Първо, в България хората тъпи ли са? Не, ние имаме гении, имаме много образовани хора, които могат да вършат всякаква работа, която западноевропейските лидери вършат. Второ, България има ли природни ресурси? Има. Тя има полета, равнини, които са произвеждали дълго време продукцията от зеленчуци на целия Източен блок, от животновъдство… Трето, България има ли географско значение? Огромно. Добре, на базата на всичко това защо България е все още най-бедната държава в Европа? Остава само един елемент. Да си отговорим как се управлява България. Защо след 30 години с всички тези ресурси България е толкова зле? Може би защото българското управление не е било такова, което да бъде полезно за България, а не за някаква партия или личности. Но дали е късно? Мисля, че не е късно, но има един огромен проблем. В България вече няма вяра в бъдещето. В България интелектът вече е забранен. Цени се некомпетентността, цени се арогантността. Всичко, което преди е било по някакъв начин скрито заради морални предразсъдъци, вече няма задръжки. Няма вече морал. В политиката няма вече компетентни хора, в управлението има най-вече базови политически кадри. Е как без опит се преговаря с чужди инвеститори, особено когато не ги искаш?!

А всички тези глупави идеи, че чуждите инвеститори идвали тук, за да ни оберат, да ни вземат парите, да вземат цялото ни злато от мините… всичко това е създадено с електорални цели, за да могат едни други хора да се качат до властта, да вземат парче от тортата, а след това да си водят съвсем класическа политика. Така стана с всички екстремно леви и екстремно десни партии в света. Те имат една електорална маса на отвратени хора, които лесно се манипулират, но гласуват, те ги качват до властта, за да станат тотално класическа партия, която си взима бенефиса. Тоест този порочен кръг, който се е създал с обедняло, недостатъчно социално образовано население и с умствен потенциал, който постепенно напуска страната, води до трагични обстоятелства – вече няма кой да направи промяна. И ако някой такъв все пак се появи, има всички начини да го зачеркнат точно за две седмици.

– Какво е ценното на България в сравнение с Франция, където сте живели, и с Египет, където живеете днес?

– В сравнение с Франция ценното в България са най-вече хората. Останало е нещо от нашите хорски отношения. Останала е някаква характеристика, която ни различава от една много напреднала държава, в която всички граждани са пълноправни, пълноценни и разбиращи. Тук е останала човещина, която там вече не я виждам. Тук има повече свобода, отколкото във Франция – не знам дали това е добре, или зле. Тук може да се чувстваш като че ли по-свободен в това, което правиш, отколкото в една много развита държава, където почти всички врати са вече затворени за всякакъв вид инициатива и бизнес. Но може би бъркам. Не съм бил тук, не съм се опитвал да го правя. Някой ще ми каже „Ти луд ли си? Аз отварям бизнес десет пъти, десет пъти ми го затварят, идват съдия изпълнители… Щом се появи печеливш бизнес, ти го открадват, иначе те убиват“. Възможно е. Може би бъркам.

Колкото до сравнението с Египет, нашата природа е фантастична. Египет е жълта страна. България е зелена. Ние имаме всичко. Горите ми липсват.

– Каква е вашата дефиниция за патриотизъм?

– Да жертваш себе си за родината и за народа си. Левски и Ботев са патриоти. ПатрЕотите искат само власт.

„Вече толкова години живея с един носталгичен фон, че той се е превърнал в част от мисленето и битието ми“, казва Николай Качаров. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Предишна страница 1 2